Трамвай 7

Дните малко започнаха да ми се сливат един с друг. Поради тази причина, когато сутринта отворих очи, бях с измамното чувство, че сме понеделник. А понеделниците на са най-силните ми дни. След като успешно минах през банята най-накрая осъзнах че всъщност сме четвъртък. Което не ми донесе кой знае какво успокоение, но за сметка на това намести времевите рамки в главата ми.

Полузаспала, абсолютно на автоматичен режим се напъхах в офисно облекло и се понесох в студената сутрин, за да си хвана трамвая. Докато отивах към спирката се наслаждавах на небето, което тази сутрин беше повече от невероятно красиво. Мисълта за него ме топлеше до момента, в който се качих на любимата седмица (номер 7, а не поредица от седем дни). Блъсканицата беше обичайна. Необичайно беше лекото раздвижване две спирки по-късно.

Както вече стана ясно, движех се на автопилот Поради тази прични на съм забелязала малкото синьо листче, оставено предвидливо от някой служител на любимата СКГТ. Там най-вероятно е било обяснено това, което научих на въпросната спирка с въпросното необичайно раздвижване. Обикновено съм със слушалки в ушите, но при вида на щуращата се из трамвая тълпа (доколкото изобщо е възможно някой да се щура в пълен трамвай), реших да ги сваля и да чуя за какво иде реч. Изненада! Маршрутът на трамвая отново е сменен! На печелившите честито, а на останалите лека вечер и късмет. Същото се случи и края на ноември, само дето тогава трамвайо-автобусите, които ни извозват, тръгваха от 5-те кюшета, а не след НДК.

И така, цялата прекрасна тълпа, която бяхме успели да се подредим в трамвая, се пренесохме вкупом в автобуса. А той - слънце! Мръсен, стар и напълно без отопление. Знам, че мрънкам като стара свекърва, обаче горката машина е толкова разбита, че дори и да е имало някакъв източник на топлина, то той не би могъл да си върши работата, защото уплътненията по врати и прозорци просто липсваха.

При предишната промяна на маршрута, този въпросният трамвайо-автобус го чакахме поне 40 мин. За да се ориентирате по-добре във времето - точно тогава беше паднал онзи сняг, който отново ни изненада абсолютно всички. Чакането беше особено вълнуващо. Плюсът беше социалната атмосфера, която се заформяше на временните спирки.

Сегашната промяна е до неделя. Не е много като време, но е достатъчно. И сега, както си седя пред компютъра, си се чудя едно единствено нещо: Къде, по дяволите, спаха СКГТ цяло лято? Когато хем трафикът от хора е далеч по-малък, хем времето е по-топло и висенето по спирки не е чак такъв голям проблем. Разбирам, че се налагат ремонти, но абсолютно никой не може да ме убеди, че въпросните ремонти не са могли да бъдат направени и няколко месеца по-рано. Дори няма да коментирам начина на обявяване на промяната. По този въпрос ще запазя тактично мълчание.

Господин Кмете, благодаря Ви за невероятното изживяване, на което ме подлагате за втори път в рамките на един месец. Благодаря Ви за възможността да разбера колко точно е прагът ми на търпимост на студ и да открия границата, при която носът ми замръзва напълно. Благодаря Ви и за прекрасния предколеден подарък - откриването на нови приятели на временните спирки. Искам и да Ви помоля, ако е възможно, да направите още някой 'наложителен' ремонт точно преди празниците.

Благодаря за вниманието.