събота, 24 януари 2009 г.

Евроком

Имам проблем. Голям проблем.

От около една седмица нещо не ми е особено комфортно. Липсата на пълен душевен комфорт се дължи на нещо, което на пръв поглед е доста незначително, но на мен ми пречи. Нямам VH1. Да. Тривиално, но проблем.

Първоначално реших, че нещо каналът се е пообъркал и ще се оправи самичък. Няколко дни по-късно в мен се появи съмнението, че има нещо наистина нередно. И тъй като съм човек, който не може просто да седи и да гледа някоя нередност, реших да се заема с проблема. С дистанционно в ръка прерових всички възможни честоти, но така и не открих липсващия музикален канал, към който храня такива топли чувства.

Усетих как в душата и сърцето ми бавно се промъква смразявашата мислъ, че проблемът може да не е в моя телевизор. Бръкнах в глобалната мрежа и изкарах оттам телефона за обслужване на клиенти на кабелния си оператор. В случая - Евроком.

Евроком, здравейте! Вие се свързахте с центъза за обслужване на клиенти. За абонамент - натиснете 1. За технически проблеми - натиснете 2. За информация - натиснете 3.

След кратко замисляне, реших, че ми трябва информация и натиснах копченцето с надпис 3. Заля ме мелодия за изчакване и същия женски глас, който слушах до момента, ми обясни, че трябва да изчакам, защото няма свободни оператори. Почаках, почаках, пък сее отказах. Малко по-късно се пробвах отново, като този път реших да заложа на технически проблем и натиснах 2. Отново моледойката и познатия вече женски глас. Този път ми се включи дори и оператор. Супер!

Аз: Добър ден! Искам да попитам има ли логична причина, поради която нямам VH1?
Оператор: Да. Този канал е преместен в цифровия пакет.
Аз: Защо?
Оператор: Ами защото е взето решение да се премести.
Аз: Как така?
Оператор: Така. Събраха се интелигентни хора от ръководството и решиха да се премести в цифровия пакет.
Аз: Значи са решили да оставят каналите за недвижими имоти и лив и риболов, а да махнат VH1?
Оператор: Да.
Аз: И какво правя аз сега, ако не искам да минавам на цифрова телевизия?
Оператор: Ами..
Аз: Сменям кабелния оператор?
Оператор: Ако този канал Ви е толкова важен...
Аз: Да, важен ми е! Къде мога да се оплача?
Оператор: Как така да се оплачете?
Аз: Искам да ми дадете някакви координати на някой, на който мога да се оплача?
Оператор: Хм, вие може и да се оплачете, но то май няма много смисъл. Както Ви казах, събраха се интелигентни хора от ръководството и са взели това решение!
Аз: Поздравления на интелигентните хора. Взели са просто чудесно решени! Лек ден!

Така. Знам, че девойката не беше виновна, а и аз бях малко по-рязка от разказаното, но малко се ядосах. Какво ме вбеси толкова.

Аз съм потребител на кабелна телевизия. Като такава, аз съм подписала договор с Евроком да ми осигуряват достъп до телевизионни канали. Те от своя страна не ми предоставят анекс, в който са описани всички канали, които аз ще имам честта и щастието на гледам. Не е описан дори броя на каналите, които ми предоставят. В един момент решават да прехвърлят по-добрите си канали в цифровия си пакет. А аз си плащам. При това редовно. На този етап, поради една или друга причина, не съм се засилила да минавам на цифрова телевизия. Знам, че ще ми се наложи, но не искам да е сега. Като ми премахват атрактивните канали, Евроком пе поставят пред дилемата: Минавам на цифрова или минавам на друг кабелен оператор.

Разбирам, че тяхната цел е потребителите им да оставят кабелната и да преминат на цифрова телевизия. Но все си мисля, че има и други методи за постигане на точно тази цел. Могат да се пуснат промоции, които услужливите служители, при които отивам да си плащам таксата всеки месец, могат да ми съобщят. Бих ги изслушала. Същите тези служители биха могли и да ми съобщят, че има промени в програмната схема и да ми тикнат една брошурка в ръката, заедно с касовата бележка. Вместо тази информация, която на мен ми е нужна, последните два месеца се опитват да ме накарат да си пусна Интернет през тях. Не, благодаря, имам си.

Да, ще мина на цифрова телевизия. Но защо Евроком ме карат да го направя по точно този начин? Като потребител се чувствам прецакана. При това много. И не просто защото са ми махнали един от каналите, които гледам, а защото не мога да направя нищо по въпроса. Защото юридически при тях всичко си е издържано. Имат си го обявено в сайта, сигурно го имат обявено и във въпросните брошурки. По договор не са задължени да поддържат същите канали, които са съществували в моента на подписването на въпросния. Не са задължени дори да поддържат същия брой канали.

И затова не се чувствам комфортно. Имам странното усещане, че правата ми на потребител са нарушени, а единственото, което мога да направя е да го напиша в блога си и да се чудя. Дали да мина на цифровия пакет на Евроком или да мина на цифрова телевизия на някой друг оператор. Защото, да, този канал наистина ми е толкова важен.

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Черната Бети

Миналата седмица бях на един рожден ден. Чудно беше. Проблемът беше, че пуснаха една песен, която ми е доста близка до сърцето. Дотук добре. Но не знаех нито на кой е, нито как се казва. Това, по принцип, също не е особено голям проблем, защото чичко Гугъл знае всичко. Стига да знаеш как точно да го попиташ естествено. И точно тук изниква основната пречка между мен и познанието за песента. Текстът се хваща малко трудничко. Но! Мисля, че съм споделяла двете свои основни характеристики - тъпа и упорита. След известно ровичкане, най-накра я открих. И вече съм спокойна и щастлива. Открих и доста други версии, направени къде повече, къде по-малко сполучливо. И както си ги слушах, изведнуж ми хрумна гениалната идея да ги споделя. Започвам с другите и ще завърша с първопричината за поста.

Ако на някой му се иска да научи повече за самото парче - цък.

Започвам от самото начало.

1933 година



Lead Belly



Tom Jones. Записва я през 2002. Албумът е Mr. Jones. Моето мнение - не му се е получила особено добре.



Следващото нещо, което открих, е на Throttlerod. Тяхната версия също е от 2002 година.



Годината вече е 2004. Сменяме континента и се пренасяме в Австралия. Групата е Spiderbite



Meat Loaf. Планът е бил да я включи в албума си Bat out of Hell III (2006), но е отпаднала.



SOiL през не чак толкова далечната 2007, когато преиздават първия си албум Throttle Junkies. Предупреждавам, че версията е мааалко твърдичка.



Открих и няколко концертни изпълнения на Sheryl Crow. Простете за недотам доброто качество.



И най-накрая си дойдох на думата. Ram Jam. Годината е 1977.



На тези, които устискаха до края на поста - честито. На останалите - лека вечер и късмет :)

Когато...

Когато слънцето се появи след кучешки студ, а ти му се радваш през бариерата на офисния прозорец

Когато ти се пее и танцува, а седиш и се взираш в цифрите, подредени като малки войничета в поредния екселски файл

Когато ти се крещи, а вместо това кимаш с глава в съгласие

Когато се давиш в аромата на прясно обелен грейпфрут, а ти се иска да вдишаш свежия планински въздух

Когато ти се струва, че не би могъл да понесеш още един ден изпълнен с монотонност, а продължаваш да вършиш с болезнена постояност същите тези неща, които те побъркват

Когато повтаряш като робот редовните реплики, а всъщност ти се иска да кажеш НЕЩО

Когато ти се иска да се разплачеш като малко дете, а се правиш на силен и се усмихваш докато те заболят мускулите на лицето

Тогава... е, тогава май имаш спешна нужда от промяна

вторник, 13 януари 2009 г.

Карлово

Можех да го кръстя и Сопотски хроники 3, ама малко започна да замязва на сапунка, та затуй се отказах. Пък и колкото и да е близо Карлово до Сопот, все пак са си напълно отделни градове. И заслужават да им се обърне подобаващо внимание.

Признавам си, че тази част на България ми е леко непозната. Тоест, познавам я, но не бях ходила натам. Карлово ми се стори един доста симпатичен град. И това впечатление е зимно време. Иска ми се да го видя и през пролетта, когато всичко се раззелени. Но дотогава ще си остана със зимните впечатления, които никак не са лоши.

Паркирахме почти на центъра и се започна едно разхождане...







А Левски е навсякъде, включително и като табела на хотел.



Попаднахме на магазина на народа.



На дърво без корен



И на противопожарен кран, който за момент ни накара да си мислим, че сме в някой холивудски филм. Но само за момент.



Поехме по една улица, която се казваше "Водопад". Имахме леко съмнения, че в нейния край ще намерим и истински водопад. Количеството на хора, които се движеха в тази посока, засили още повече убеждението ни. Попътно минахме покрай един парк.







Преди да стигнем до същинския водопад, минахме и покрай това нещо.



Беше леееко студено, но се опитвахме да не обръщаме толкова голямо внимание на температурите. Нямаше как, обаче, да не забележа леда.



Водопадът. Не е особено внушителен, но все пак си е водопад.



И от по-близко:



Отново лед



И за финал нещо, което много ми хареса



Разходката из Сопот можете да видите тук и тук.

събота, 10 януари 2009 г.

Изпълняване на обещание

След две години отлагана (основно по моя вина), вчера най-накрая се видях с една девойка. Отнесохме се в спомени. Намеси се темата за музиката. И й обещах тържествено днес да й пусна една песен, за която тя не можа да се сети. (Пешо, следват две неща на Bon Jovi).

И така, Еди, специално за теб - Blood Money. От саундтрака на Blaze of Glory. Алумът, ако не се лъжа, е от 1990. Повече инфо - тук.



И тъй като вчера в разговора силно присъствие имаше и Стопа (мястото, на което обикновено можехме да бъдем открити), пускам и един бонус. От друг албум. По-ранен. И по-любим. New Jersey.



И до пак.