tag:blogger.com,1999:blog-44532064448465103092012-01-18T22:52:41.124+02:00Life's a journey not a destination and I just can't tell just what tomorrow bringsverashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.comBlogger1241100tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-67974013974323927992011-02-08T15:27:00.003+02:002011-02-08T15:32:32.318+02:00

Обичам държавната ни администрация! Обичам да ми се налага да се сблъсквам с прекрасните и мили хора, които са там, за да помагат на заблудените и неориентирани граждани (в последната категория се причислявам и аз)! Но най-вече обичам работното време на администрацията!Наложи ми се да се отбия през НОИ. На пръв поглед нищо и никаква работа - трябваше само да взема една белжчица. Тип удостоверение

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-81170214510047195862010-10-21T21:19:00.002+03:002010-10-21T21:28:21.796+03:00

Четвъртък вечерта. Успях да се измъкна от офиса почти навреме. Мислите ми от „служебни” започнаха бавно, но сигурно да се предвижват към графа „свободно време”. Тръгнах към спирката, като умишлено пренебрегнах двете бели мечета, които се боричкаха за едно родопско одеяло. В интерес на истината, времето не беше чак толкова свирепо, но нещо тези дни все не ми е толкова топло, колкото на мен ми се

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-81671647941043400612010-10-08T10:09:00.002+03:002010-10-08T10:13:01.252+03:00

Преди всичко искам да кажа, че съм пацифист. Въпреки че заплашвам разни хора с физическа саморазправа и понякога (само понякога) тайничко си мечтая да разполагам с оръжие за масово унищожение или просто с телефона на някой наемен убиец, аз всъщност никак не одобрявам насилието. Дори бих казала, че казвам твърдо "Нье" по въпроса за войната, насилието и причиняването на каквато и да е болка на живо

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-15310631617196849932010-09-15T21:57:00.004+03:002010-09-15T22:03:50.059+03:00

Днес е светъл ден в календара на всяко семейство, което има щастието да притежава един или повече представители на ученическото съсловие. Ще кажете: Да е светъл, да е светъл… колко да е светъл? Ако се опрем на климатичната обстановка – много светъл. Днес беше пекнало едно слънце… пей сърце! Ако се замислим за финансовата страна на нещата… мисля си, че денят по-скоро би могъл да се определи като „

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-33922451330073010692010-05-21T11:18:00.002+03:002010-05-21T11:24:08.636+03:00

Събуждане: 7:00 amБезбожно рано. Не съм ставала в този час от години. Но успехът иска жертви.От точка А до точка Б (жк Гоце Делчев – Дружба 1)Твърде рано е дори за задръствания. Народът се движи все едно на автопилот. Аз не правя изключение. Дамата на седалката до мен е помъкнала един огромен чадър, който се чуди къде да дене. Докато е в тролея не достига до крайно решение. На любимата Плиска се

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-25010046727547948172010-03-10T17:24:00.005+02:002010-03-10T18:00:28.059+02:00

Ако някой има наглостта да ви каже, че българинът не ходи на театър, не му вярвайте. Дори може да му се изсмеете в лицето с абсолютно чиста съвест.От едно известно време се каним да ходим на Народното творчество на Камен Донев. Но поради спецификата в продажбите на билети, се наложи да почакаме известно време. Оказва се (то по принцип си е така, ама който не е ходил в Сатиричния, не знае как се

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-3100820633679902202010-02-22T12:30:00.004+02:002010-02-22T12:51:33.178+02:00

A.k.a. cover версии. В случая нещата са малко обърнати, защото новите версии бяха в предишния пост, а тук ще сложа оригиналите. Но заглавието ми харесва и все някъде трябваше да го сложа:)Имам тайното подозрение, че този пост ще се получи леко забавен. И то не заради моята духовитост, а поради простата причина, че някои от оригиналите звучат, меко казано, забавно. Да не кажа смешно. И за да не ви

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-48708549260448432552010-02-19T15:52:00.006+02:002010-02-19T16:52:32.828+02:00

Един от страничните ефекти на стоенето без работа е твърде многото свободно време. Човек би си помислил, че това е най-добрият момент да започна да бълвам поне по три поста на ден, но не би. По-скоро е по един на три месеца, но и това е нещо. Та както си стоя и тихичко псувам липсата на обяви за работа, тези дни из главата ми взе, че се завъртя една идея. И то не просто се завъртя, ами дори взе,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-34366840230125940712010-02-03T22:47:00.004+02:002010-02-04T14:58:43.246+02:00

Аз, Вера, в добро физическо и приемливо психическо здраве, заявявам най-отговорно на всички, които имат отношение по въпроса (очевидно и на такива, които нямат):Не! Аз няма да нося чорапи на закрито през зимата!У нас ходя боса, дори и при температури на въздуха извън помещението от порядъка на -20°. За мен, да си сложа чорапи на краката, когато не се налага (да се разбира – когато не съм извън

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-42694751229130314682009-10-11T14:21:00.004+03:002009-10-11T19:37:31.921+03:00

Четвърти опит за написване на поста. Може пък този път да стане нещо...И така в шеги и закачки настъпи денят, който чакахме вече от три месеца. Не си спомням кога за последно съм чакала нещо да се случи с такова нетърпение. Сутринта на заветната дата стегнахме багажа, освободихме стаите в хостела, нарамихме раниците и се отправихме към гарата. Успяхме да се справим с нелеката задача да си купим

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-6335509761428234802009-09-22T11:44:00.005+03:002009-09-22T20:44:55.189+03:00

Много би ми се искало събуждането във Виена да беше поне малко по-различно от събуждането където и да е било другаде, за да мога да го опиша и него подробно, но не би. Затова го пропускам, споменавам набързо, че пихме по едно виенско кафе и се гмурнахме във втория си ден във Виена.А този ден беше посветен основно на Schönbrunn. Тъй като това беше първият замък, в който влизах, изпитвах нещо

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-55698118488855885582009-09-10T12:01:00.011+03:002009-09-12T14:03:16.063+03:00

Като ми кажат Виена и в ума ми веднага изникват словосъчетания като виенско кафе, виенска сладкарница, виенско колело и виенски шницел. Сега като ги чета, малко ме притеснява факта, че 3 от 4 са свързани с кулинарната сфера, ама какво да се прави... човек трябва да яде, нали? Поради всичките ми тези асоциации, в момента, в който решихме да се отбием до Виена, в главата ми веднага изникна и

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-33594378977377987932009-07-09T10:25:00.006+03:002009-09-07T11:13:37.645+03:00

Нямам енергия да пиша за смислени и сериозни неща. Затова ще ви тормозя с музика :)David Bowie - Wild Is The WindПесента е написана през 1957 за филм със същото заглавие. Оригиналът е изпълнен от Johnny Mathis. През 1966 Нина Симон й прави кавър. Същото нещо, но по-късно, правят и David Bowie и George Michael (1976 и 1999). Подробности и за останалите версии - тук. Възползвам се от правото си на

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-16910485581014270742009-06-26T08:46:00.008+03:002009-06-26T09:51:05.782+03:00

Преди години, когато rock'n'roll-ът беше млад... Е, не чак толкова отдавна. Само колкото да си ме представите в детските ми години. Нямаше Интернет, слушането на радио се ограничаваше с Хоризонт (така и не успях да възприема Христо Ботев като станция, която си заслужава човек да слуша), а телевизиите не пускаха кой знае какво разнообразие от музика. Казвам всичко това, не защото не го знаете или

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-58452844583488562392009-06-23T19:49:00.006+03:002009-06-24T20:58:02.385+03:00

Много лесно мога да свикна да живея във Виена. Изобщо няма да се налага да ме убеждавате дълго. Няма да се дърпам дори от кумова срама. Изключително красив град. Не ми се тръгваше. И това последното не го казвам по инерция - наистина изобщо не ми се искаше да си ходя. Въпреки дъжда, който валя през половината време и който ние не очаквахме. Или поне не в такива количества. Но това е друга тема,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-91213721320494623182009-06-09T13:12:00.008+03:002009-06-09T16:18:47.267+03:00

Mama Cass Elliott - Dream A Little Dream Of Me...Песен с толкова много кавър версии, че чак е страшно. Малко ме е яд, че сега я използват в някаква глупава реклама, ама карай. За първи път е издадена през 1931 година от Wayne King и неговия оркестър. На мен лично, една от най-любимите ми версии е тази на Mama Cass Elliott от The Mamas & the Papas. Издадена е през 1968. ABBA - I Have A DreamНяма

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-32767724238198415462009-06-04T08:47:00.010+03:002009-06-04T10:52:47.372+03:00

Голяма бяла водна птица, но не лебед. Що е то?Аз! Признавам си веднага - голяма съм патица. Защо ли? Защо? Ето защо:Миналата седмица се сдобих с покана за едно филмче - The Boat That Rocked. Предпремиера. Силно намесени в това събитие са Z-Rock (Господ здраве да им дава и още дълги години безпроблемен и успешен ефир!) Когато девойката ми обясняваше за какво точно иде реч, честно казано я слушах с

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-91723365893037221932009-06-03T13:08:00.006+03:002009-06-03T15:51:05.197+03:00

Обикновено твърдя, че любов не съществува. А за любовта от пръв поглед изобщо не ми се говори. Обаче...Обаче!Вчера се влюбих! Мдада. Попаднах в капана без изобщо да се усетя. При това се влюбих мигновено. От първия момент. По-точно от първо чуване :) За тези, които са си помислили нещо друго - сори! Говоря за песен, естествено. Покрай въпросната открих и други неща на същите тези сладури (под '

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-46000535295551348572009-05-31T21:38:00.004+03:002009-05-31T22:42:12.908+03:00

Спи ми се. Очите ми се затварят. Ровя се из снимките от изминалите два дни и отново изпитвам всичко. Някак, без да знам точно как, стигнахме до момента, в който се събрахме да празнуваме десет години от завършването. Като се замисля (което не ми се иска да правя) десет години са достатъчно много време. Защо тогава не мога да се усетя как точно минаха? Не ми се иска да звуча като прясна-прясна

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-26367465307064165172009-05-27T15:35:00.005+03:002009-05-27T15:50:09.201+03:00

Понякога работата ми си има и своите плюсове. Един от тях е поканите за разни събития, които получавам от една особено мила дама на име Росина. Днес успя да ме зарадва с новината за предпремиерна прожекция на филма Рок радио. Не го бях чувала, но само като чух как се казва и вече се преизпълних с ентусиазъм. Това, което успях да намеря за него е:Диджеите от „Рок радио” са истински, невъздържани,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-50173947390145000982009-05-07T10:34:00.002+03:002009-05-07T10:38:36.628+03:00

Когато не виждаш път пред себе си...Когато не знаеш как да продължиш...Когато не можеш да помръднеш от мястото си...Когато да стоиш на краката си ти отнема и малкото останала сила...Когато околните те притискат...Защо, по дяволите, продължаваш да се блъскаш в трамвая?

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-21967091336743503392009-05-02T21:04:00.002+03:002009-05-02T21:34:58.387+03:00

Събота сутринта. Нищо необичайно. Улиците още носят следите на дъжда от предищната нощ. Хората, които се мяркат по улиците, са се свили в якетата си все едно е 40 градуса под нулата. Да, леко е хладно, но въпреки това е доста приятно. Опитвам се да стигна от точка А до точка Б. За целта си хващам трамвайче от Св. Неделя. Тъй като е почивен ден и е раничко, успявам дори и да седна. При това без да

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-37406931027769916222009-04-29T16:52:00.008+03:002009-04-30T15:16:20.220+03:00

Имаше един период, някъде преди 8-9 години, когато се случи нещо и в един момент се оказа, че в България могат да се правят и песни, които стават за слушане. Тогава се появиха Нети и онази луна, дето спеше. Появиха се , Уикеда, Обратен ефект, P.I.F., Те, Мастило, Мери Бойс Бенд, Попкорн. Ако не се лъжа, това беше и времето, в което Ваня Щерева се появи на сцената и оттогава никой не може да я

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-101693778843735612009-04-28T22:06:00.009+03:002009-04-30T15:37:04.363+03:00

Мммм. Няма нищо по-хубаво от това да се разхождам, когато леко ръми. Вдигам лицето си нагоре и оставям капките да падат върху мен. Идва ми да разперя ръце и да се въртя и танцувам, докато подгизна цялата. А когато слънцето залезе, градът се обвива с едно особено спокойствие. Имам чувството, че с падането на тъмнината хората престават да се движат като навити кукли и започват да живеят. Или поне

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-19248982461986647682009-04-13T08:54:00.003+03:002009-04-13T09:30:36.920+03:00

Убийте ме с камъни, ако искате. Обаче ще си кажа каквото мисля. Четох този пост на човек, чието писане уважавам изключително много. Постът бе много добър. Под него се бе заформила дискусия, която също прочетох. И в един момент косата ми започна да настръхва. Замислих се много сериозно. И друг път съм писала за толерантността на българите и по-скоро за липсата на такава. Но сега ми загорча особено

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-15268723252902127072009-04-09T19:33:00.004+03:002009-04-09T22:28:00.869+03:00

Слушалките ми се прецакаха. По-точно - прецака ми се лявата слушалка. Никак не се чувствам комфортно, когато ми се налага да слушам музика само с едното ухо. Имам чувството, че ще оглушея. Важно е шумът, който си причинявам съвсем самичка, да се чува и с двете ушета. В продължение на няколко дни се мъчих като грешен дявол. Да ме пита човек защо, не мога да отговоря. Най-простото обяснение е

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-34791206627224649132009-04-07T16:39:00.007+03:002009-04-08T13:26:30.485+03:00

Носът ми изгоря. И скулите. И ушите. Ама ми е кеф. Пролетта най-накрая се сети да намине и през нашите географски ширини. Чакахме я дълго, но пък чакането си заслужаваше.Слънцето се показа и веднага открихме сезона за обикаляне из България. Първа спирка - Трявна. Точка първа от план-графика за уикенда - разходка до Боженци. С кола пътят от Трявна дотам е около 40 км, а пеша е има-няма 10. И от

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-29762449076641591772009-04-01T09:48:00.008+03:002009-04-01T11:00:14.331+03:00

Събудих се с едно особено чувство днес. Не защото снощи съм преяла лошо или съм злоупотребила с високоградусови напитки. Не! Дори напротив. Вечерта ми бе тиха и спокойна като ясен ден над Дунавската равнина. Докато си пиех сутрешното кафе се поразрових из нета, за да се информирам какво се е случило през времето, в което съм спяла блажено. Трябва да съм в крак със света все пак. Да съм актуална

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-49162437135809604242009-03-30T12:08:00.002+03:002009-03-30T16:16:43.984+03:00

Понеделник е. Натрупала ми се е работа като за целия китайски народ, че даже ще остане и за една малка индийска провинция. А на мен ми се спи. Сигурно е от смяната на времето. Гледам си списъка със задачки за деня, а в главата си чувам звука на моторите от събота. Не искат да си ходят и това си. Отгоре на всичко, Star.fm и те са в същото настроение (че дори и повече - все пак те бяха едни от

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-1223441942577705462009-03-28T21:31:00.006+02:002009-03-30T15:46:34.086+03:00

Традицията повелява последната събота на март месец да се дава началото на мото сезона. Тази година откриването му съвпадна и с началото на сезона на Формула 1. Квалификациите днес не ми се коментират. Все още се опитвам да осмисля това, на което станах свидетел. Като мине и старта утре и ми поотлежат в главата, тогава. Темата сега е за откриването на мото сезона. Така че, като тегля чертата,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-3485789089985294372009-03-27T10:32:00.005+02:002009-03-27T12:47:56.601+02:00

Знаех си аз, че народът затъпява прогресивно, но не очаквах положението да е чак толкова зле. Преди време се възмущавах, че знаем само кога са ни убити 'националните герои', но не и кога са се родили. Оказа се, че има и по-тежки неща за преглъщане.Причината за искреното ми изумление се крие в нещо доста прозаично. Снощи гледах Славиту и новото състезание, което е спретнал (сега не ми се иска да

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-22080962771031195302009-03-09T21:54:00.011+02:002009-03-09T22:22:16.382+02:00

Снимах облаци. Отново. Слезнах от трамвая не на моята спирка и просто вървях. И снимах. Снимането на облаци е едно от нещата, които наистина ме успокояват. Има нещо в тях. Може би защото никога не можеш да видиш два еднакви. Почти като онази приказка за реката. Само дето тук нищо не тече. Поне не съм чула за течащи облаци. Мислълта ми тече леко объркано, но се свиква. Аз поне съм си свикнала.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-14754783764397143442009-02-27T09:32:00.011+02:002009-02-27T11:24:25.117+02:00

Преди време, в коментарите под един пост се обяснявах като ученичка, че на опера не могат да ме замъкнат и с пистолет, опрян в главата. Да, ама не. Всъщност, така като се замисля, твърдението е все още почти вярно. Почти, защото вчера прекрачих прага на Операта. Но за юбилеен галаконцерт на примабалерината Красимира Колдамова.Няма смисъл да обяснявам, че балетното изкуство не е сред силните ми

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-11459891869669593752009-02-07T11:29:00.002+02:002009-02-07T11:46:18.970+02:00

Още едно доказателство за това, че не трябва да се заричам какво няма да правя.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-67977650329430621942009-02-04T21:59:00.010+02:002009-02-04T22:36:55.256+02:00

Дълъг ден беше. Най-хубавото в него е, че свърши. Но пък времето беше чудесно. Ако не знаех, че е февруари, нямаше и да разбера. Като пекна онова ми ти сълнце... Пей, сърце! Направо си крещеше за разходка. Как да устои човек? Е, не успях и след като приключих с работния процес, отидох на кратка разходка.Облаците бяха невероятно красиви. За съжаление, цветовете не се задържаха особено дълго, но

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-63655699453476720642009-01-24T18:10:00.003+02:002009-01-26T09:41:42.624+02:00

Имам проблем. Голям проблем. От около една седмица нещо не ми е особено комфортно. Липсата на пълен душевен комфорт се дължи на нещо, което на пръв поглед е доста незначително, но на мен ми пречи. Нямам VH1. Да. Тривиално, но проблем.Първоначално реших, че нещо каналът се е пообъркал и ще се оправи самичък. Няколко дни по-късно в мен се появи съмнението, че има нещо наистина нередно. И тъй като

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-56887480851681449722009-01-22T15:25:00.003+02:002009-01-22T16:25:18.270+02:00

Миналата седмица бях на един рожден ден. Чудно беше. Проблемът беше, че пуснаха една песен, която ми е доста близка до сърцето. Дотук добре. Но не знаех нити на кой е, нито как се казва. Това, по принцип, също не е особено голям проблем, защото чичко Гугъл знае всичко. Стига да знаеш как точно да го попиташ естествено. И точно тук изниква основната пречка между мен и познанието запесента. Текстът

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-34959515654063824852009-01-22T09:51:00.002+02:002009-01-22T10:01:35.240+02:00

Когато слънцето се появи след кучешки студ, а ти му се радваш през бариерата на офисния прозорецКогато ти се пее и танцува, а седиш и се взираш в цифрите, подредени като малки войничета в поредния екселски файлКогато ти се крещи, а вместо това кимаш с глава в съгласиеКогато се давиш в аромата на прясно обелен грейпфрут, а ти се иска да вдишаш свежия планински въздухКогато ти се струва, че не би

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-87314945349365783412009-01-13T11:50:00.003+02:002009-01-13T13:11:37.736+02:00

Можех да го кръстя и Сопотски хроники 3, ама малко започна да замязва на сапунка, та затуй се отказах. Пък и колкото и да е близо Карлово до Сопот, все пак са си напълно отделни градове. И заслужават да им се обърне подобаващо внимание.Признавам си, че тази част на България ми е леко непозната. Тоест, познавам я, но не бях ходила натам. Карлово ми се стори един доста симпатичен град. И това

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-72368168455192196822009-01-10T08:42:00.003+02:002009-01-10T09:00:14.350+02:00

След две години отлагана (основно по моя вина), вчера най-накрая се видях с една девойка. Отнесохме се в спомени. Намеси се темата за музиката. И й обещах тържествено днес да й пусна една песен, за която тя не можа да се сети. (Пешо, следват две неща на Bon Jovi).И така, Еди, специално за теб - Blood Money. От саундтрака на Blaze of Glory. Алумът, ако не се лъжа, е от 1990. Повече инфо - тук.И

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-85468369392686849612008-12-11T08:20:00.004+02:002009-04-14T14:42:32.529+03:00

Дните малко започнаха да ми се сливат един с друг. Поради тази причина, когато сутринта отворих очи, бях с измамното чувство, че сме понеделник. А понеделниците на са най-силните ми дни. След като успешно минах през банята най-накрая осъзнах че всъщност сме четвъртък. Което не ми донесе кой знае какво успокоение, но за сметка на това намести времевите рамки в главата ми. Полузаспала, абсолютно на

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-52334814557154168212008-11-28T15:13:00.003+02:002009-04-07T22:05:46.329+03:00

От няколко седмици насам съм леко раздвоена. Всичко, което се случва у нас и не само (да, включително и любимата финансова криза) си е порядъчно сериозно. От друга страна, реакциите на нашите управляващи ми е невероятно забавна. И сега се чудя какво да правя - да плача ли, да се смея ли...Допреди десетина дни се наслаждавах на твърдата увереност на властта, че на нас ще ни се размине. Нищо не

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-59697912916930643362008-11-24T21:22:00.003+02:002008-11-24T21:30:54.991+02:00

В събота се отдадох на разходка, въпреки калта, наченките на лед и пълната липса на почистване. Щраках си безцелно с фотоапаратчето и се наслаждавах на момента. Като тръгнах да преглеждам какво съм запечатала, открих този кадър. Напълно е възможно само на мен да ми се вижда интересен като кадър. Показах го на няколко души, те ме погледнаха все едно съм им дала да ядат отровни гъби. Но аз упорито

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-25779557467021506292008-11-24T11:11:00.006+02:002008-11-24T15:39:51.555+02:00

Не знам дали сте обърнали внимание, ама навън е студ. Кучешки. Направо не е за хора. Сутринта на една спирка видях две бели мечки да се бият за едно родопско одеало. Не останах да видя края на епичната битка, защото носът ми беше тръгнал да се отчупва от лицето ми. А той си ми трябва. Аз, за разлика от Майкъл Джексън, си държа на него.Винаги съм се чудила на Съдбата защо е решила да ме

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-16282355684447280012008-11-20T13:55:00.004+02:002008-11-20T14:14:33.210+02:00

Днес ми се пишеше. Мислех да споделя за един нов термин, който чух: позитивно мрънкане. Тези дни, ако ми остане време и ако ме тресне вдъхновението, може отново да се върна на тази тема. А днес я изоставих, защото попаднах на едни прекрасни гайди. И ме обзе лека носталгия по Родопите. Няма отново да ви обяснявам защо има магия в тази планина. Всъщност, изобщо мисля да не говоря повече в този пост

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-60352482136315752032008-11-17T08:52:00.003+02:002008-11-17T09:41:29.415+02:00

Никак не обичам земетресенията. То не че има какво да им се обича, ама аз съвсем не ги долюбвам. Така съм си от голямото земетресение, което се случи в Турция през 1999г. Тогава си бях в Крумовград. Апартаментът ни е на осмия етаж. Спях си спокойно и в следващия момент усетих как всичко се люлее. Лежах неподвижна и си мислех, че ако помръдна дори и малкия си пръст, ще разруша някакво крехко

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-16143697461656366202008-11-16T17:57:00.011+02:002008-11-16T18:31:39.380+02:00

Вчера имах среща с една прекрасна млада дама. Представих ви я преди около три месеца. Бо. Размазаното петно на следващата снимка е гордата леля.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-70345618798732487282008-11-14T18:10:00.005+02:002008-11-14T18:48:45.853+02:00

Интервюто за работа си е като първата среща. Поне за мен. Подготовката е страшна. Първо се започва с култовия въпрос: Какво да облека? Тук жените ще ме разберат прекрасно. Няма нищо по-отчайващо от това да застанеш пред отворения гардероб (все още не съм дорасла да ползвам цяла стая за целта) и да не знаеш какво да облечеш. Чуденето е голямо. След близо половин час, прекаран в почесване, въртене,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-84660655158001920762008-11-11T12:44:00.003+02:002008-11-11T13:26:11.650+02:00

Ровичкам си се, значи, аз из обявите за работа в нета. Къде служебно, къде за лична употреба. Служебно, защото, като уважаваща себе си верига ресторанти, набираме персонал. Личната употреба мисля, че няма смисъл да коментирам за какво ми е.И така, ровя си аз и съм се хванала за главата. Предлагането варира някъде към абсолютната нула. Защо ли? Ами защото има финансова криза! Нали знаете, че в

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-19998266728529460982008-11-09T19:10:00.010+02:002008-11-09T20:35:41.244+02:00

Отново ме налегнаха мисли за лятото. Дали защото упорито не искаше да си отиде или защото най-накрая наистина си тръгна. Няма значение. Пак ще дойде. А дотогава...From BelogradchikFrom BelogradchikFrom PashalijcaFrom PashalijcaFrom Pashalijca

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-73359697066620890062008-11-06T20:21:00.000+02:002008-11-06T20:23:12.205+02:00

Току-що направих едно невероятно откритие!Открих перфектната комбинация от двете ми любими неща. Excel и музика. Направо си нацелих промоция от типа 2 в 1. Чудите се как се комбинират музика и Excel в едно? Е, и аз се чудих! Но вече не.Заповядайте:Повече инфо - тук.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-45867769240346942022008-11-02T18:47:00.015+02:002008-11-02T20:15:19.259+02:00

Последните седмици бяха леко напрегнати. Работните дни бяха дълги, а свободното време почти липсващо. Затова си бях обещала този уикенд да направя всичко възможно, за да оползотворя максимално всяка свободна минута. И си изпълних обещанието. Днешният следобед бе отреден за разходка с една дама, която не не бях виждала от месеци. Мястото е Южният парк. Много приятно впечатление ми направиха две

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-74170568175781946612008-10-18T22:31:00.002+03:002008-10-18T22:38:04.274+03:00

Имам някои странни навици. Не пия нищо с червен цвят. Единственото изключение прави червеното вино, но не се знае и то колко ще устиска в списъка с изключения. Почти не ям сладки неща с плодов вкус. Особено, ако са червени. Няма логична причина. Нешо като бъг в системата. Също като непоносимостта ми към чаши на ръб.Изписах всички тези безсмислени обяснения само, за да мога да направя плавен

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-7666668439580967272008-10-17T14:04:00.004+03:002009-01-10T11:50:22.541+02:00

Рай.Ад.AC/DC - Highway to HellАлбумът е Highway to Hell от Юли 1979. Това е и последният азлбум на AC/DC с Брус Дикенсън.Pink Floyd - Run Like HellThe Wall, 1979. Тези, на които им е интересно, могат да прочетат повече за песента тук. Meat Loaf - Bat out of HellBat out of Hell, 1979. Инфо.Chris Rea - The Road to HellОтново едноименен албум - The Road to Hell, 1989. Подробностите.Motorhead - Born

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-1346238235081909792008-10-13T10:20:00.002+03:002008-10-13T11:49:02.687+03:00

Бях си обещала да не мрънкам. И наистина мисля да се придържам стриктно към решението си. Затова сега няма да се оплаквам и да мрънкотя, а ще споделям. Ще споделя някои неща, които искрено и много лично ме дразнят. И изнервят. И влудяват. Силни миризмиМисля, че на няколко пъти вече споменавам любимия си ароматизиран колега. Страстен почитател на силните сладникави парфюми, той е в състояние да

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-37107442421659353522008-10-09T20:47:00.014+03:002008-10-09T22:05:25.148+03:00

Седмицата върви към своя край със страшна сила. И тъй като успях да оцелея, тази вечер реших да си подаря една малка разходка, за да отпразнувам наближаващия уикенд. Той още не е дошъл, но вече намига закачливо и усещането за него е почти реално. Отбих се през една симпатична книжарница, за да проверя дали са докарали книжката, която издирвавам от едно известно време. Оказа се, че да и за разлика

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-57123614668074976042008-10-07T20:38:00.003+03:002008-10-07T21:35:42.429+03:00

Имам си нова колежка в офиса. Симпатична девойка е. Дори се оказа, че двете с нея сме завършили едно и също училище. Е, с разлика от няколко години, но кой ти брои наборите... Освен, че си имам нова колежка, тези дни се занимавам и с особено интелектуалната дейност по сгъване на съобщения формат А4, прибирането им в пликове и привързване към тях на едно талонче с помощта на панделка. Ей, че

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-33934924072227137432008-09-30T09:24:00.003+03:002008-09-30T10:36:30.222+03:00

Вчера бях в леко мазохичстично настроение. Мазохистично, защото не мога по друг начин да си обясня защо в 20:00 превключих телевизора на BTV и се загледах в поредния побългарен reality формат, кръстен с оригиналното българско име Dancing Stars. Една малка вметка: Абе, хора! Толкова ли не можахте да преведете изключително сложното име Dancing With A Star? Ама не, друго си е да изскочиш със

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-87308945130909271092008-09-24T10:14:00.006+03:002009-01-15T10:17:27.147+02:00

Phil Collins - Another day in paradiseПървият сингъл от албума му ...But Seriously (1989). Целта на песента е да привлече повече внимание към проблема с бездомните. Източник на инфото: тукGuns N Roses - Paradise CityАлбумът е Appetite for Destruction (1987). Година на издаване на сингъла - 1988. Единствената песен от този албум, в която се използва синтезатор. Подробности - тук.Green Day -

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-45193216326213569952008-09-23T19:35:00.003+03:002008-09-23T20:53:36.585+03:00

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-38435573949052179012008-09-22T12:05:00.003+03:002008-09-22T14:12:41.448+03:00

Преди два дни имах половин час за губене и реших да го прекарам в едно средностатистическо кафенце с пластмасови столчета и още по-пластмасови масички. В непосредствена близост до мен, демек на съседната маса, имаше три представителки на най-ухажваната част от обществото ни в последни време - пенсионерите.Три баби седяха и като мен пиеха кафенце. Тъй като бях сама, мислех да почета книжка, но в

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-58209307962001824882008-09-17T15:18:00.003+03:002008-09-17T15:45:56.905+03:00

Направи ли ви впечатление днес коя дата е? Жокер: преди два дни беше 15 Септември - Първият учебен ден.Кратка сметка и се оказва, че днес е 17 Септември. Денят на Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Мъченици, загинали за религията си. Поне такива спомени имам. Религията не ми е сред силните страни, така че ако някой може да даде по-нормално описание на това защо ги честваме, ще бъда

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-65724013051119414902008-09-17T09:09:00.003+03:002008-09-17T09:33:39.159+03:00

Навън може и да е студено, ама да не ви прави впечатление.Специален поздрав за Кери и Пешо :)Лек ден и спорна работа :)

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-57587795716137067372008-09-15T10:10:00.005+03:002008-09-15T10:49:19.348+03:00

Понякога започвам да пиша нещо с ясната идея какво точно искам да се получи. Обаче някъде по средата се усещам, че това, което излиза изпод клавиатурата ми, няма нищо общо с първоначалната идея.Когато снощи заспивах, в главата ми се мотаеше идея за пост с основна тема покупко-продажбата. Докато се отнасях в обятията на Морфей, почти виждах целия текст. Днес сутринта реших да го превърна в

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-77711432911906910392008-09-11T10:12:00.003+03:002008-09-11T10:43:53.740+03:00

Няма нищо по-очаквано от това днес да се пише за 9/11, демек за 11 Септември. Те, американците са малко сбъркани и четат датите на обратно. Или ние сме на обратно? Абе, както и да е. Все за едно и също нещо става дума. Тероризъм. Атаки. Страх. Прекъснати животи (не обичам думата смърт, затова ще простите леко описателния ми начин на изкзаване. И въпреки че днес е nine-eleven, на мен не ми се пише

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-77711576523015363212008-09-10T19:37:00.002+03:002008-09-10T19:53:50.583+03:00

Тази вечер се оказах в центъра на една грозничка случка. Знам, че не си заслужава да се тормозя за нещо толкова незначително, но то продължава да се шляе из съзнанието ми. Затова реших да предприема спешни мерки за възстановяване на душевното си равновесие.А какво е по-добро отАйде стига толкова.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-72241811332655470112008-09-07T22:01:00.003+03:002008-09-07T22:40:15.314+03:00

Просто ей така...

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-25707508593487688952008-09-02T19:25:00.016+03:002008-09-02T20:17:57.169+03:00

От известно време в главата ми се върти една идея. Днес реших да я превърна в реалност. А реалността... Тя не е много интересна, но за сметка на това е истинска. Поне така са ми казвали. Аз умни мисли не мога да раждам. Мога да снимам. Т.е. мога да натискам малкото копченце на фотоапарата. Останалото е дело на машинката.Обикновено приемам пътуването си с трамвай до работа като моето си време.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-9574005695104083312008-08-28T13:49:00.004+03:002008-08-28T16:01:58.177+03:00

Никога не съм била фен на астрологията, хороскопите и всякакви подобни щуротевини. Някак си не мога да възприема идеята, че светът се дели на 12 основни групи и че характерът на хората вътре в тези групи е сходен, само защото са се родили в рамките на един месец. Хороскопите са ми особено забавни. Юпитер ще ви помогне да стопите леда, обхванал отношенията ви с партньора. Упс. Ало, Телците! Ако си

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-6635198621912728202008-08-27T20:19:00.004+03:002008-08-27T22:00:56.479+03:00

От миналата седмица насам съм си поставила за бойна задача да бъда по-позитивно настроена към заобикалящия ме свят. Обаче не винаги ми се получава. Ето днес, например. Отварям сутринта блога и виждам пост за вината на държавата за това, че инвалид пресича натоварен булевард не по предназначения за целта подлез, а насред уличното движение. Лоша Държава. Лоша.И точно тук искам да споделя няколко

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-41475419843087030702008-08-26T14:05:00.003+03:002009-04-07T21:48:30.024+03:00

Дами и господа,Имам невероятното удоволствиеда ви представяБожидара.Или накратко - Бо.Причината от няколко дни насам да нося гордто име леля.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-75427490113492112462008-08-21T10:46:00.003+03:002008-08-22T11:28:32.620+03:00

От вчера съм един изключително щастлив човек. Причината ще я споделя след като се сдобия със снимков материал. Докато това се случи, мисля най-накрая да се хвана и да довърша разказа за малките пътешествия, които предприемах през уикендите. Остана историята за един път и малко пещери.Първият ден заложихме на обиколки из Широка лъка и издирване на поредната крепост, която така и не открихме къде

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-50511501398812818372008-08-20T10:44:00.002+03:002008-08-20T11:22:57.821+03:00

Открих версия, която е малко нетичпична, но става:Класика в жанра:Оригиналът на Seal ми идва доста лигав, затова слагам нения. Той е по-поносим.Минавам към по-смислените неща по темата:Рязко затвърдяваме саунда. Следва Ози. Който няма нерви, да не слуша :)КисссссссссссНе мога без тях. Сори :)

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-40154790455359733272008-08-19T20:23:00.008+03:002008-08-19T23:12:42.779+03:00

Преди време започнах да разказвам историята на една книга. В онзи пост обещах да кажа какво мисля след като приключа с четенето. И да споделя все пак за коя книга иде реч.Все още не съм я прочела, но напредвам упорито.Историята: Двама братя, родени в сърцето на Родопите. Напълно различни като характери, но с една и съща цел - да открият Свободата си. Всеки по свой си начин. И всичко това на фона

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-28876644953034097422008-08-11T09:10:00.002+03:002008-08-11T10:25:40.155+03:00

Не се бъркайте. Няма да стане дума за пиене, а за кихане.Знаете ли, че физиологично е невъзможно да кихнете с отворени очи? Също както е невъзможно да си захапете лакътя. Последното съм се пробвала нееднократно да го направя, но не се получава. Кихането си е цяло изкуство. Трябва да се уцели правилния момент, да се регулира силата на кихавицата и други такива подобни променливи. Представете си,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-36670797832124550592008-08-07T16:11:00.004+03:002008-08-07T17:12:57.448+03:00

Пльос и останалите цветове. Приятно слушане.Кафяво. Странен, но все пак цвят.Странно, но не успях да намеря клипчето на следващото нещо, така че слагам каквото намерих:ЖълтоСиньо. Тук има и малка заигравка с думичките :)Цървенко. Пропускам Дамата в червено на Крис де Бърг. И слагам нещо необичайно за моите музикални вкусове.Време е да минем на зелено.Зелените песни нещо не ми се нравят особено.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-38923944977417036902008-08-04T14:16:00.002+03:002008-08-04T14:28:22.720+03:00

Не искам. И няма да се променя. Или поне няма да го направя, защото някой иска да се променя.Да, имам си характер. При това в количества, които понякога са трудно поносими от околните. Но си е мой. Характерът де. И съм си свикнала с него.Има периоди, в които бягам от хората. Не заради друго, а защото трябва да намеря себе си. И в тези моменти не съм особено комуникативна. Дразня се от всичко и от

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-59854234666647863912008-08-03T22:38:00.003+03:002008-08-03T23:23:11.900+03:00

Започвам с бялото. Не мога да сложа клипа, затова слагам живо изпълнение:Още нещо бяло:Класическо бяло:Минаваме на черно.Нещо много любимо:Пропускам Black Hole Sun, тъй като я има вече тук. И продължавам с нещо велико, което на живо звучи просто великолепно:С тази, която следва, съм емоционално свързана. Началото й служеше за сигнал на компанията ни преди много, много време. Мисля, че имаше

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-8533090572730210072008-08-01T13:10:00.003+03:002008-08-01T13:57:57.737+03:00

Денят след концерта на Metallica бе интересен. Не знам защо, въпреки че си легнах някъде към 2 сутринта, реших, че първото отваране на очите ми трябва да се случи към 6.30. Будала. До девет вече не ме свърташе на едно място. Станах, приготвих се и се изнесох от нас. Имахме план да се разходим до Белоградчишките скали. Който, за моя най-оромна радост, успяхме да осъществим.Тази част на България ми

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-21163718141611737752008-07-28T12:27:00.003+03:002008-07-28T13:19:15.394+03:00

Как да седна да пиша за Концерта? Опитах се да разкажа на познатите си какво е усещането да си бил на стадиона в петък вечерта, но все не успявам. Не намирам думи. Каквото и да кажа, както и да се опитам да обясня чувството на масов екстаз, все не ми се получава и започвам да заеквам и да пелтеча. 50 000 души. Една цел - да видят и чуят Metallica. Дали това не изчерпва всичко? Веднага си удрям

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-86829245057667815732008-07-24T15:09:00.003+03:002008-07-24T16:04:11.687+03:00

Може би вече съм ви досадила до смърт с бръщолевенето си на тема "Къде бях през уикенда", обаче това е положението. Имам емоции и гледки за споделяне. Действието се развива преди около две седмици. Дестинацията - Родопите. Целта - за един уикенд да обиколим де що можем до Триград и обратно. Спирка първа:Спряхме в началото на селото и се заехме с разучаването му. Първото, което видяхме, е това

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-2974211839213425402008-07-18T14:22:00.003+03:002008-07-18T15:12:33.293+03:00

През последните няколко дни съм попаднала в някаква въртележка от задачки и успявам само с едно ухо да дочуя какво се случва в милата ни Родина. Странно ми е да съм леко неинформирана - не ми се е случвало от много време. Днес сутринта, обаче, едно интервю с Вездесъщия Кмет по невероятната телевизия БТВ, привлече вниманието ми почти изцяло. Интервюиращият, естествено, бе Бареков. Почвам да си

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-73930195704010996982008-07-16T15:06:00.002+03:002008-07-16T15:38:34.988+03:00

Странна работа. Слушаш едно нещо за хиляден път и все успяваш да откриеш нещо ново. Нюанс, който не си забелязал до този момент. Строфа, която да те хване за гърлото. Усещане, което те кара да се чувстваш нереален. И онова соло на китара, което направо те размазва...Следват няколко песни, без абсолютно никаква връзка по между си.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-50841886626602848612008-07-15T10:16:00.003+03:002008-07-15T11:00:04.344+03:00

От няколко дни ме тресат едни екзистенциални мисли, направо се изненадвам от себе си. Но не за тях ще стане дума. Споменавам ги само, за да създам някаква атмосфера за начало на поста. Пък и начало да му дам някакво. Не мога да почна от средата.Отглеждането на подобни разсъждения обикновено не води до нищо добро. И за да е положението още по-добро, седмицата ми започна с екстремна доза адреналин.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-34092884695184964052008-07-11T11:58:00.004+03:002008-07-11T12:52:06.368+03:00

Днес е тъжен ден. След страшна агония и мъка за всички негови почитатели, днес, 11 Юли 2008, официално преставам да слушам Ретро Радио.Това е радиото, в което работеха едни от най-големите професионалисти (според непрофесионалното ми мнение) в родния радио ефир. Елена Розберг (понастоящем в Z-Rock), Жоро Кушвалиев (сега във FM+), Динка Желязкова (mp3.bg). И последният оцелял - Димитър Павлов. Да,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-13584169162741488422008-07-11T09:07:00.002+03:002008-07-11T09:40:06.109+03:00

Преди всичко - честит Петък на всички. Не знам за вас, но на мен тази седмица ми се стори поне като два месеца. Вчера реших да се подготвя за предстоящия уикенд и да се снабдя с нещо жизнено необходимо. А именно - 2GB карта за домашния любимец (фотоапарат, не котка). Плановете са уикенда да обикалям из дебрите родопски и нуждата от повече памет за апаратчето е повече от належаща.Въоръжена с

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-73993444250703523242008-07-10T11:53:00.002+03:002008-07-10T16:20:24.894+03:00

Тези дни като се е отворило едно обикаляне по България... Тази седмица бе ред на Трявна. Поводът - рожден ден.Събота сутринта метнах раничката на гръб и се отправих към мястото, където трябваше да се срещнем с шфьора за деня и неговата половинка. Познахме се, въпреки че не се бяхме виждали, взехме и другата девойка, която бе разпределена за въпросната кола (и нея не я познавахме) и се запътихме

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-42161699254808937722008-07-07T14:54:00.003+03:002008-07-07T16:00:50.721+03:00

Леко открехнатата врата проскърцваше от вятъра и ни примамваше да разберем какво точно има зад нея. Приближихме се плахо и надникнахме. Забелязваше се част от оборудване, типично за всеки един уважаващ себе си ученически стол. Липсваше само едно нещо - хора. Точно зад вратата се виждаше поочукана стара мивка, пълна с не много прясна вода. Чешмата не бе затегната напълно и тишината се изпълваше от

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-62433370159536324172008-07-04T10:17:00.009+03:002008-07-04T16:24:54.305+03:00

След като вчера малко се отклоних от разказа за разходката в неделя, днес отново се връщам там. Стигнах до полянката, от която започна всичко. Изсипахме се от колата и се заехме с тежката задача да снимаме. А там определено имаше какво да се снима. Полянката пред нас беше почти нищожна като площ, но за сметка на това беше цялата изпъстрена с цветя, а над тях прелитаха всякакви насекоми. Мухи,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-82548188358105571732008-07-03T16:42:00.003+03:002008-07-03T16:59:52.712+03:00

Преди минути една новина разтресе денят ми! Емел Етем е подала оставка!О, радост! Благодаря Ви, небеса прекрасни!В главата ми се защураха всякакви мисли и представи. Министърката в семпъл костюм се появява пред събралото се журналистическо множество, отишло да отразява взрива в Челопечене. В едната си ръка стиска омачкана ленена носна кърпичка с дискретен монограм в единия ъгъл, а в другата още

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-91287605605068663952008-07-02T16:10:00.012+03:002008-07-03T09:18:12.520+03:00

След съботния ден и разходката в Пирин (тук, тук и тук), беше време да погледна и в малко по-различна посока. А именно - Родопите. Знаете, че съм много субективна, но там наистина има магия, която ти помага да дишаш по-леко. Пирин е величествена планина. Като я погледнеш и дъхът ти спира. Рила е великолепна. Щедра на гледки и красоти. А Родопа... Тя има душа. И отдавна знам, че там се чувствам

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-68943046894338605332008-07-02T09:52:00.004+03:002008-07-02T17:17:11.952+03:00

Оставихме Роженския манастир и поехме по обратния път към София. Все още беше сравнително рано - следобедът едва бе преполовил, и затова решихме да си направим една малка разходка из Мелник. Така и така сме там, а градчето определено заслужава внимание. Не само заради виното си или защото е най-малкият град в България. Малко и кокетно, сгушено в полите на Пирин, тази събота Мелник се оказа

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-68177816839343610952008-07-01T13:44:00.005+03:002008-07-01T14:20:39.722+03:00

След посещението на Рупите, настана време да се насочим и към същинската дестинация на нашето импровизирано пътуване. Въпреки жегата, не мислехме да се отказваме току така.Пътят се виеше пред колата, пазен грижливо от много дървета. Все едно си попаднал в някакво безвремие, където усещаш свободата почти физически.Пред манастира ни посрещна широк паркинг, който не бе зает дори и на 1/3. Роженският

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-37207400942974967882008-06-30T12:48:00.007+03:002008-06-30T14:19:51.288+03:00

Уикендите се хабуво нещо. А когато се случат и в извънградски условия, са си направи прекрасни.Тази събота и неделя програмата ми беше натоварена. Основно с приятни емоции. И километри далеч от София.Планът бе в събота да се понесем към Рилския манастир. Речено-сторено. Понесохме се. В момента, в който подминахме Перник и пътят стана като слънце. Няма дупки. Хубав асфалт. Песен направо. Като

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-18797441773721670202008-06-26T09:54:00.005+03:002008-06-26T10:38:39.846+03:00

Ще си призная нещо. Предубедена съм към съвременното българско изкуство. В тази графа слагам както филмовото, така и литературното такова. Не мога. Последният "нов" български филм, който гледах беше La Donna e Mobile. Досещате се, че това се случи доооостаааа отдавна. А книга на български автор просто не се сещам кога съм чела за последно. Съвременен имам предвид. Като влезна в книжарница,

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-51281234522124864712008-06-24T08:29:00.006+03:002008-06-25T09:35:12.664+03:00

Неделя. Вариантите ми за почивка са два. Вариант първи: Оставам си в София и върша обичайните за неделя неща - дълго пиене на кафе, мързел, разходка и т.н. Вариант втори: Възползвам се от почти спонтанно възникналата идея в главата на един приятел и се махам далеч от градската действителност, асфалта и най-вече от ежедневието. Познайте какво направих.В началото на пътуването, крайната ни цел ми

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-80707232039412273372008-06-23T10:26:00.006+03:002008-06-23T13:07:18.879+03:00

Музикалните настроения са странно нещо. Ето, днес ме е обхванала музикална вълна от 60те и 70те. И не мога да я спра по абсолютно никакъв начин. Затова и вече не се и опитвам.Който не си пада по този период, просто няма смисъл да продължава.Подредила съм песните хронологично, че да няма сърдити. Самото начало на 60те:(The Freewheelin' Bob Dylan, 1963г.)Малка изненада. Оригиналът е на Ерма

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-34660029556801607082008-06-19T11:21:00.011+03:002008-06-20T20:53:36.135+03:00

Е,хайде де! Вземи да напишеш нещо! Лошото е, че освен да я чувам от някои приятели, тази реплика започва да звучи и в моята собствена глава. Слава Богу, с моя си глас, че ако сега почна и гласове да чувам, положението сериозно ще ме притесни. То хубаво да седна да напиша нещо, ама, както знаете, тая работа не е като оная работа. Вдъхновение си трябва. И сили. И емоция да му вложиш. И то стана пет

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-85108989733467194812008-06-09T22:05:00.005+03:002008-06-10T10:18:23.418+03:00

Обожавам Петък 13-ти. На този ден голяма част от познатите ми започват да се щурат наоколо с идеята, че ще се случат страшни катаклизми и светът е намислил да им поднесе всички неприятни изненади, за които човек може да се сети. А на мен ми е весело. Не съм фаталист и не вярвам, че светът ще се срине из основи, само защото днес е тринадесето число, а денят е петък. Какво ли го интересува светът

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-4453206444846510309.post-55610350587357636382008-06-08T21:21:00.001+03:002008-06-08T21:27:57.203+03:00

Едва ме навиха.

verashttp://www.blogger.com/profile/17068446702854214645noreply@blogger.com0