Миналата седмица бях на един рожден ден. Чудно беше. Проблемът беше, че пуснаха една песен, която ми е доста близка до сърцето. Дотук добре. Но не знаех нито на кой е, нито как се казва. Това, по принцип, също не е особено голям проблем, защото чичко Гугъл знае всичко. Стига да знаеш как точно да го попиташ естествено. И точно тук изниква основната пречка между мен и познанието за песента. Текстът се хваща малко трудничко. Но! Мисля, че съм споделяла двете свои основни характеристики - тъпа и упорита. След известно ровичкане, най-накра я открих. И вече съм спокойна и щастлива. Открих и доста други версии, направени къде повече, къде по-малко сполучливо. И както си ги слушах, изведнуж ми хрумна гениалната идея да ги споделя. Започвам с другите и ще завърша с първопричината за поста.
Ако на някой му се иска да научи повече за самото парче - цък.
Започвам от самото начало.
1933 година
Lead Belly
Tom Jones. Записва я през 2002. Албумът е Mr. Jones. Моето мнение - не му се е получила особено добре.
Следващото нещо, което открих, е на Throttlerod. Тяхната версия също е от 2002 година.
Годината вече е 2004. Сменяме континента и се пренасяме в Австралия. Групата е Spiderbite
Meat Loaf. Планът е бил да я включи в албума си Bat out of Hell III (2006), но е отпаднала.
SOiL през не чак толкова далечната 2007, когато преиздават първия си албум Throttle Junkies. Предупреждавам, че версията е мааалко твърдичка.
Открих и няколко концертни изпълнения на Sheryl Crow. Простете за недотам доброто качество.
И най-накрая си дойдох на думата. Ram Jam. Годината е 1977.
На тези, които устискаха до края на поста - честито. На останалите - лека вечер и късмет :)
четвъртък, 22 януари 2009 г.
Когато...
Когато слънцето се появи след кучешки студ, а ти му се радваш през бариерата на офисния прозорец
Когато ти се пее и танцува, а седиш и се взираш в цифрите, подредени като малки войничета в поредния екселски файл
Когато ти се крещи, а вместо това кимаш с глава в съгласие
Когато се давиш в аромата на прясно обелен грейпфрут, а ти се иска да вдишаш свежия планински въздух
Когато ти се струва, че не би могъл да понесеш още един ден изпълнен с монотонност, а продължаваш да вършиш с болезнена постояност същите тези неща, които те побъркват
Когато повтаряш като робот редовните реплики, а всъщност ти се иска да кажеш НЕЩО
Когато ти се иска да се разплачеш като малко дете, а се правиш на силен и се усмихваш докато те заболят мускулите на лицето
Тогава... е, тогава май имаш спешна нужда от промяна
Когато ти се пее и танцува, а седиш и се взираш в цифрите, подредени като малки войничета в поредния екселски файл
Когато ти се крещи, а вместо това кимаш с глава в съгласие
Когато се давиш в аромата на прясно обелен грейпфрут, а ти се иска да вдишаш свежия планински въздух
Когато ти се струва, че не би могъл да понесеш още един ден изпълнен с монотонност, а продължаваш да вършиш с болезнена постояност същите тези неща, които те побъркват
Когато повтаряш като робот редовните реплики, а всъщност ти се иска да кажеш НЕЩО
Когато ти се иска да се разплачеш като малко дете, а се правиш на силен и се усмихваш докато те заболят мускулите на лицето
Тогава... е, тогава май имаш спешна нужда от промяна
вторник, 13 януари 2009 г.
Карлово
Можех да го кръстя и Сопотски хроники 3, ама малко започна да замязва на сапунка, та затуй се отказах. Пък и колкото и да е близо Карлово до Сопот, все пак са си напълно отделни градове. И заслужават да им се обърне подобаващо внимание.
Признавам си, че тази част на България ми е леко непозната. Тоест, познавам я, но не бях ходила натам. Карлово ми се стори един доста симпатичен град. И това впечатление е зимно време. Иска ми се да го видя и през пролетта, когато всичко се раззелени. Но дотогава ще си остана със зимните впечатления, които никак не са лоши.
Паркирахме почти на центъра и се започна едно разхождане...
А Левски е навсякъде, включително и като табела на хотел.
Попаднахме на магазина на народа.
На дърво без корен
И на противопожарен кран, който за момент ни накара да си мислим, че сме в някой холивудски филм. Но само за момент.
Поехме по една улица, която се казваше "Водопад". Имахме леко съмнения, че в нейния край ще намерим и истински водопад. Количеството на хора, които се движеха в тази посока, засили още повече убеждението ни. Попътно минахме покрай един парк.
Преди да стигнем до същинския водопад, минахме и покрай това нещо.
Беше леееко студено, но се опитвахме да не обръщаме толкова голямо внимание на температурите. Нямаше как, обаче, да не забележа леда.
Водопадът. Не е особено внушителен, но все пак си е водопад.
И от по-близко:
Отново лед
И за финал нещо, което много ми хареса
Разходката из Сопот можете да видите тук и тук.
Признавам си, че тази част на България ми е леко непозната. Тоест, познавам я, но не бях ходила натам. Карлово ми се стори един доста симпатичен град. И това впечатление е зимно време. Иска ми се да го видя и през пролетта, когато всичко се раззелени. Но дотогава ще си остана със зимните впечатления, които никак не са лоши.
Паркирахме почти на центъра и се започна едно разхождане...
А Левски е навсякъде, включително и като табела на хотел.
Попаднахме на магазина на народа.
На дърво без корен
И на противопожарен кран, който за момент ни накара да си мислим, че сме в някой холивудски филм. Но само за момент.
Поехме по една улица, която се казваше "Водопад". Имахме леко съмнения, че в нейния край ще намерим и истински водопад. Количеството на хора, които се движеха в тази посока, засили още повече убеждението ни. Попътно минахме покрай един парк.
Преди да стигнем до същинския водопад, минахме и покрай това нещо.
Беше леееко студено, но се опитвахме да не обръщаме толкова голямо внимание на температурите. Нямаше как, обаче, да не забележа леда.
Водопадът. Не е особено внушителен, но все пак си е водопад.
И от по-близко:
Отново лед
И за финал нещо, което много ми хареса
Разходката из Сопот можете да видите тук и тук.
събота, 10 януари 2009 г.
Изпълняване на обещание
След две години отлагана (основно по моя вина), вчера най-накрая се видях с една девойка. Отнесохме се в спомени. Намеси се темата за музиката. И й обещах тържествено днес да й пусна една песен, за която тя не можа да се сети. (Пешо, следват две неща на Bon Jovi).
И така, Еди, специално за теб - Blood Money. От саундтрака на Blaze of Glory. Алумът, ако не се лъжа, е от 1990. Повече инфо - тук.
И тъй като вчера в разговора силно присъствие имаше и Стопа (мястото, на което обикновено можехме да бъдем открити), пускам и един бонус. От друг албум. По-ранен. И по-любим. New Jersey.
И до пак.
И така, Еди, специално за теб - Blood Money. От саундтрака на Blaze of Glory. Алумът, ако не се лъжа, е от 1990. Повече инфо - тук.
И тъй като вчера в разговора силно присъствие имаше и Стопа (мястото, на което обикновено можехме да бъдем открити), пускам и един бонус. От друг албум. По-ранен. И по-любим. New Jersey.
И до пак.
четвъртък, 11 декември 2008 г.
Трамвай 7
Дните малко започнаха да ми се сливат един с друг. Поради тази причина, когато сутринта отворих очи, бях с измамното чувство, че сме понеделник. А понеделниците на са най-силните ми дни. След като успешно минах през банята най-накрая осъзнах че всъщност сме четвъртък. Което не ми донесе кой знае какво успокоение, но за сметка на това намести времевите рамки в главата ми.
Полузаспала, абсолютно на автоматичен режим се напъхах в офисно облекло и се понесох в студената сутрин, за да си хвана трамвая. Докато отивах към спирката се наслаждавах на небето, което тази сутрин беше повече от невероятно красиво. Мисълта за него ме топлеше до момента, в който се качих на любимата седмица (номер 7, а не поредица от седем дни). Блъсканицата беше обичайна. Необичайно беше лекото раздвижване две спирки по-късно.
Както вече стана ясно, движех се на автопилот Поради тази прични на съм забелязала малкото синьо листче, оставено предвидливо от някой служител на любимата СКГТ. Там най-вероятно е било обяснено това, което научих на въпросната спирка с въпросното необичайно раздвижване. Обикновено съм със слушалки в ушите, но при вида на щуращата се из трамвая тълпа (доколкото изобщо е възможно някой да се щура в пълен трамвай), реших да ги сваля и да чуя за какво иде реч. Изненада! Маршрутът на трамвая отново е сменен! На печелившите честито, а на останалите лека вечер и късмет. Същото се случи и края на ноември, само дето тогава трамвайо-автобусите, които ни извозват, тръгваха от 5-те кюшета, а не след НДК.
И така, цялата прекрасна тълпа, която бяхме успели да се подредим в трамвая, се пренесохме вкупом в автобуса. А той - слънце! Мръсен, стар и напълно без отопление. Знам, че мрънкам като стара свекърва, обаче горката машина е толкова разбита, че дори и да е имало някакъв източник на топлина, то той не би могъл да си върши работата, защото уплътненията по врати и прозорци просто липсваха.
При предишната промяна на маршрута, този въпросният трамвайо-автобус го чакахме поне 40 мин. За да се ориентирате по-добре във времето - точно тогава беше паднал онзи сняг, който отново ни изненада абсолютно всички. Чакането беше особено вълнуващо. Плюсът беше социалната атмосфера, която се заформяше на временните спирки.
Сегашната промяна е до неделя. Не е много като време, но е достатъчно. И сега, както си седя пред компютъра, си се чудя едно единствено нещо: Къде, по дяволите, спаха СКГТ цяло лято? Когато хем трафикът от хора е далеч по-малък, хем времето е по-топло и висенето по спирки не е чак такъв голям проблем. Разбирам, че се налагат ремонти, но абсолютно никой не може да ме убеди, че въпросните ремонти не са могли да бъдат направени и няколко месеца по-рано. Дори няма да коментирам начина на обявяване на промяната. По този въпрос ще запазя тактично мълчание.
Господин Кмете, благодаря Ви за невероятното изживяване, на което ме подлагате за втори път в рамките на един месец. Благодаря Ви за възможността да разбера колко точно е прагът ми на търпимост на студ и да открия границата, при която носът ми замръзва напълно. Благодаря Ви и за прекрасния предколеден подарък - откриването на нови приятели на временните спирки. Искам и да Ви помоля, ако е възможно, да направите още някой 'наложителен' ремонт точно преди празниците.
Благодаря за вниманието.
Полузаспала, абсолютно на автоматичен режим се напъхах в офисно облекло и се понесох в студената сутрин, за да си хвана трамвая. Докато отивах към спирката се наслаждавах на небето, което тази сутрин беше повече от невероятно красиво. Мисълта за него ме топлеше до момента, в който се качих на любимата седмица (номер 7, а не поредица от седем дни). Блъсканицата беше обичайна. Необичайно беше лекото раздвижване две спирки по-късно.
Както вече стана ясно, движех се на автопилот Поради тази прични на съм забелязала малкото синьо листче, оставено предвидливо от някой служител на любимата СКГТ. Там най-вероятно е било обяснено това, което научих на въпросната спирка с въпросното необичайно раздвижване. Обикновено съм със слушалки в ушите, но при вида на щуращата се из трамвая тълпа (доколкото изобщо е възможно някой да се щура в пълен трамвай), реших да ги сваля и да чуя за какво иде реч. Изненада! Маршрутът на трамвая отново е сменен! На печелившите честито, а на останалите лека вечер и късмет. Същото се случи и края на ноември, само дето тогава трамвайо-автобусите, които ни извозват, тръгваха от 5-те кюшета, а не след НДК.
И така, цялата прекрасна тълпа, която бяхме успели да се подредим в трамвая, се пренесохме вкупом в автобуса. А той - слънце! Мръсен, стар и напълно без отопление. Знам, че мрънкам като стара свекърва, обаче горката машина е толкова разбита, че дори и да е имало някакъв източник на топлина, то той не би могъл да си върши работата, защото уплътненията по врати и прозорци просто липсваха.
При предишната промяна на маршрута, този въпросният трамвайо-автобус го чакахме поне 40 мин. За да се ориентирате по-добре във времето - точно тогава беше паднал онзи сняг, който отново ни изненада абсолютно всички. Чакането беше особено вълнуващо. Плюсът беше социалната атмосфера, която се заформяше на временните спирки.
Сегашната промяна е до неделя. Не е много като време, но е достатъчно. И сега, както си седя пред компютъра, си се чудя едно единствено нещо: Къде, по дяволите, спаха СКГТ цяло лято? Когато хем трафикът от хора е далеч по-малък, хем времето е по-топло и висенето по спирки не е чак такъв голям проблем. Разбирам, че се налагат ремонти, но абсолютно никой не може да ме убеди, че въпросните ремонти не са могли да бъдат направени и няколко месеца по-рано. Дори няма да коментирам начина на обявяване на промяната. По този въпрос ще запазя тактично мълчание.
Господин Кмете, благодаря Ви за невероятното изживяване, на което ме подлагате за втори път в рамките на един месец. Благодаря Ви за възможността да разбера колко точно е прагът ми на търпимост на студ и да открия границата, при която носът ми замръзва напълно. Благодаря Ви и за прекрасния предколеден подарък - откриването на нови приятели на временните спирки. Искам и да Ви помоля, ако е възможно, да направите още някой 'наложителен' ремонт точно преди празниците.
Благодаря за вниманието.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
