Никога не съм била фен на астрологията, хороскопите и всякакви подобни щуротевини. Някак си не мога да възприема идеята, че светът се дели на 12 основни групи и че характерът на хората вътре в тези групи е сходен, само защото са се родили в рамките на един месец.
Хороскопите са ми особено забавни. Юпитер ще ви помогне да стопите леда, обхванал отношенията ви с партньора. Упс. Ало, Телците! Ако си мислите, че отношенията ви с партньора са добри, жестоко се лъжете! Затова препоръчвам още със събуждането да направите всичко възможно, за да постигнете леденото състояние, за което иде реч. За да може още същия следобед да разтопите леда и отново да се гледате влюбено в очите. Съвсем отделен е въпросът, че е напълно възможно някой представител на зодията изобщо да няма половинка. Дали защото не ще или пък защото е в крехка детска възраст.
Тук се присещам да попитам нещо - хороскопите само за пълнолетни ли се пишат или само за тях важат? Че навсякъде ми говорят само и единствено за отношенията ми с половинката и какво се случва в службата.
Още един пример: Разположението на Марс днес е изключително благоприятно за развитието на кариерата ви. Ако продължавате да харчите, скоро ще останете без пукната пара. Ей сега я втасахме! Пък аз си мислех, че колкото повече харча, толкова повече забогатявам. Накъде върви тая Държава, бе? Но пък като се замисля - какво ще ми е? Без пари, ама пък с каква кариера... Мечта!
Очевидно днес работното ми време не е чак толкова добре уплътнено, след като се ровичкам по хороскопите. Обаче много исках да ви споделя какво вещаят звездите за моята скромна личност. Пардон, зодия.
И така. Ако вече сте срещнали любовта на живота си, то през целия ден ще летите из облаците и ще сте много щастливи. Необвързаните пък ще бъдат приятно изненадани от неочаквано запознанство с привлекателна личност.
Привлекателна личност. Добре звучи. Някак си многозначно. Личност. Харесвам личностите. Отличават се от масата. И от столовете. Това последното е малко тъпичко, ама толкова мога. И не само личност, а приятна. Това малко ми звучи като душевно красив, ама ще го преживея.
Сега остава да видя къде ще го срещна. Да се подготвя предварително, че да не взема да го изпусна. Няма да е в офиса. Тук ако е можело да срещна приятна личност, щях да съм я мернала за последната година и кусур. Няма да е и у нас. Там сме приятна личност до приятна личност, ама сме и двете от женски пол. Както обичаме да казваме - близки сме си, ама не чак толкова. Тази вечер няма да излизам, значи остана само едно място. Трамваят! Олеле, майко!Сега вече стана страшно. Като знам каква е наличността на мъжки екземпляри в седмицата, ми иде да се метна от ръба на най-близката черга. То вече и чергите станаха демоде, май ще се наложи да се мятам от нещо друго.
Трамвай - трамвай! Щом се налага, ще търпя. И после ще разказваме на внуците си как в маранята от естествени (и не чак толкова миризми) в трамвая Той е погледнал към отсрещния край на возилото е не е могъл да откъсне очите си от мен. А аз ще се въздишам и ще си спомням с умиление как съм го забелязала в промеждутъка от два мои опита да не се свлека в несвяст от липсата на годен за дишане въздух.
На работното си място не трябва да сте разсеяни, а да вършите всичко по вашия си стриктен и методичен начин. Пазете се от мошеници, които ще се опитат да ви изиграят.
Появи се нов играч. Мошеник. Хм. Ами сега? Ако взема да се объркам? И реша, че привлекателната личност е мошеник? Ще го отрежа като стой та гледай и после защо няма радост? Как ще има? Те хората ме предупредиха, а аз го режа. Или обратното. Да реша, че онази гад е приятната личност. Малиии. Ще стане страшно.Хем ще ме изиграят, хем няма да има после какво да разказвам на внуците. Ужас!
Ето затова не чета хороскопи. Обърквам се. Сега да търся ли прекрасната личност с поглед сред трамвайните несгоди? Или да се пазя от мошеника? То си стана абсолютна сапунена опера. Развръзката ще се разбере след 6546987 епизода. Ако не съм изплакала дотогава очите с от мъка по несрещнатата ми изгора.
четвъртък, 28 август 2008 г.
сряда, 27 август 2008 г.
Коктейл от днешни случки
От миналата седмица насам съм си поставила за бойна задача да бъда по-позитивно настроена към заобикалящия ме свят. Обаче не винаги ми се получава.
Ето днес, например. Отварям сутринта блога и виждам пост за вината на държавата за това, че инвалид пресича натоварен булевард не по предназначения за целта подлез, а насред уличното движение. Лоша Държава. Лоша.
И точно тук искам да споделя няколко неща, които ми се случиха днес.
Случка първа. Мястото е бул. Дондуков, по-точно началото му. Аз и още двама колеги се опитваме да си хванем такси. Целта ни бе да стигнем до малка уличка в кв. Сухата река. Допуснахме фаталната грешка да решим, че ако си поръчаме такси, ще се наложи да чакаме твърде дълго и ще закъснеем за срещата, към която се бяхме насочили. Приближихме се до стоянката за таксита. Налични таксита - един брой. Споделихме адреса, до който искаме да стигнем и се приготвихме да се гмурнем в жълтото МПС. Да, ама не. Кратък, но за сметка на това твърд отказ. Добре. Явно ще чакаме. Две минути по-късно махнахме на едно такси със зелена лампа. Изрецитирахме си адреса. Отново отказ. С третото такси се повтори същата история. Четвъртото, за наша най-огромна радост, склони да си свърши работата. Бях толкова щастлива от този факт, че дори не намерих сили да се издразня на чалгата и цигарата.
Случка втора. Докато чакахме някое такси да благоволи да ни качи, чухме как една кола (с различен от жълтото цвят) наби спирачки. Ама такива спирачки, че май остави голяма част от гумите си на асфалта. Ситуацията: колоездачка на видима възраст от около 30на години бе решила особено неразумно да пресече Дондуков с колелото си като се възползва от наличната там пешеходна пътека. В този момент поредният шофьор се е мислел за Шумахер и е настъпил педала на газта. Миг преди да се сблъска с дамата на колело, все пак успява да я забележи и набива спирачки. Тя го погледна и му изкрещя през рамо: Пешеходна пътека! Той продължи спокойно и най-вероятно я е псувал наум, че го е накарала да спре. През това време двама полицаи следяха цялата случка с нарастващ интерес и с още по-нарастващо бездействие.
Случка трета. От вчера следобед ме боли глава.
Мисля, че Държавата е виновна за случка първа. За това, че голяма част от таксиметровите шофьори ги мързи да работят.
Мисля, че Държавата е виновна и за случка втора. За това, че болшинството от шофьорите мислят улиците за състезателни писти.
Мисля, че Държавата е виновна и за случка трета. За това, че имам мигрена.
Така ще да е. Няма друг вариант.
Момент! През главата ми току що се стрелна една еретична мисъл. Дали пък не търсим вината на грешното място? Дали пък ние не сме си виновни? Хората във въпросната Държава?
Естествено, нямам предвид случка трета. За нея абсолютно сигурно обвинявам Държавата!
Ето днес, например. Отварям сутринта блога и виждам пост за вината на държавата за това, че инвалид пресича натоварен булевард не по предназначения за целта подлез, а насред уличното движение. Лоша Държава. Лоша.
И точно тук искам да споделя няколко неща, които ми се случиха днес.
Случка първа. Мястото е бул. Дондуков, по-точно началото му. Аз и още двама колеги се опитваме да си хванем такси. Целта ни бе да стигнем до малка уличка в кв. Сухата река. Допуснахме фаталната грешка да решим, че ако си поръчаме такси, ще се наложи да чакаме твърде дълго и ще закъснеем за срещата, към която се бяхме насочили. Приближихме се до стоянката за таксита. Налични таксита - един брой. Споделихме адреса, до който искаме да стигнем и се приготвихме да се гмурнем в жълтото МПС. Да, ама не. Кратък, но за сметка на това твърд отказ. Добре. Явно ще чакаме. Две минути по-късно махнахме на едно такси със зелена лампа. Изрецитирахме си адреса. Отново отказ. С третото такси се повтори същата история. Четвъртото, за наша най-огромна радост, склони да си свърши работата. Бях толкова щастлива от този факт, че дори не намерих сили да се издразня на чалгата и цигарата.
Случка втора. Докато чакахме някое такси да благоволи да ни качи, чухме как една кола (с различен от жълтото цвят) наби спирачки. Ама такива спирачки, че май остави голяма част от гумите си на асфалта. Ситуацията: колоездачка на видима възраст от около 30на години бе решила особено неразумно да пресече Дондуков с колелото си като се възползва от наличната там пешеходна пътека. В този момент поредният шофьор се е мислел за Шумахер и е настъпил педала на газта. Миг преди да се сблъска с дамата на колело, все пак успява да я забележи и набива спирачки. Тя го погледна и му изкрещя през рамо: Пешеходна пътека! Той продължи спокойно и най-вероятно я е псувал наум, че го е накарала да спре. През това време двама полицаи следяха цялата случка с нарастващ интерес и с още по-нарастващо бездействие.
Случка трета. От вчера следобед ме боли глава.
Мисля, че Държавата е виновна за случка първа. За това, че голяма част от таксиметровите шофьори ги мързи да работят.
Мисля, че Държавата е виновна и за случка втора. За това, че болшинството от шофьорите мислят улиците за състезателни писти.
Мисля, че Държавата е виновна и за случка трета. За това, че имам мигрена.
Така ще да е. Няма друг вариант.
Момент! През главата ми току що се стрелна една еретична мисъл. Дали пък не търсим вината на грешното място? Дали пък ние не сме си виновни? Хората във въпросната Държава?
Естествено, нямам предвид случка трета. За нея абсолютно сигурно обвинявам Държавата!
вторник, 26 август 2008 г.
Бо
Дами и господа,
Имам невероятното удоволствие
да ви представя
Божидара.
Или накратко - Бо.
Причината от няколко дни насам да нося гордто име леля.
Имам невероятното удоволствие
да ви представя
Божидара.
Или накратко - Бо.
Причината от няколко дни насам да нося гордто име леля.
четвъртък, 21 август 2008 г.
Ягодина
От вчера съм един изключително щастлив човек. Причината ще я споделя след като се сдобия със снимков материал. Докато това се случи, мисля най-накрая да се хвана и да довърша разказа за малките пътешествия, които предприемах през уикендите. Остана историята за един път и малко пещери.
Първият ден заложихме на обиколки из Широка лъка и издирване на поредната крепост, която така и не открихме къде точно е. Но пък попаднахме на един невероятно добре запазен римски път.
Няколко дни преди това чух история за един римски големец, живял преди много, много време. Същият този големец се влюбил в една българска девойка от малко селце. Решил да се ожени за нея, но имало един малък проблем. По традиция, женихът трябвало да отида да вземе невестата си с колесница, а до селото на девойката нямало път, по който да може да се мина. Затова той се хванал и направил такъв. За да може да отиде и да вземе своята избраница. Големецът и невестата му много отдавна не са сред живите, но пътят, който той построил от любов, е все още там и се използва. Докато вървяхме по 'нашия' римски път си спомних легендата и се замислих за хората, които са минавали по този път преди хиляди години.
Крепостта така и не я открихме, но си направихме страхотна разходка из планината. Крайната точка от пътуването за събота, бе хижа Триград, където се настанихме да нощуваме. Хижа като хижа. С един огромен плюс - всяка стая си имаше собствена баня. В момента, в който пристигнахме, станахме свидетели и на атракцията за вечерта - гайдари. Много. А има ли по-хубаво нещо от това да се наслаждаваш на звука на гайди в сърцето на Родопа планина?
На отиване към хижата имахме възможността да се насладим на Триградското ждрело. Снимките са малко размазани, но дали от височината, дали от вълнение, но ръцете ми трепереха и леко губех баланс.
На следващия ден планът предвиждаше да видим две пещери - Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Паркирахме се пред първата. За наше най-огромно съжаление, следващото влизане беше предвидено за след малко по-малко от час. След кратък размисъл, подсилен от невероятното гъмжило от хора и твърде многото комерс, решихме да пропуснем Дяволското гърло. На път към Ягодина минахме и през Буйновското ждрело. По-малко внушително, но поне за мен, по-живописното от двете ждрела.
Като стигнахме до Ягодина, попаднахме на забележителност, за която дори и не подозирахме, че съществува.
Но да не се отплесвам твърде много. Преди влизането в Ягодинската пещера, имаше кратка беседа, по време на която ни разказаха повече подробности за това, което ни предстоеше да видим. Снимането в пещерата е забранено. Въпреки това имаше и такива, които държаха да демонстрират, че за тях правилата са просто пожелателни и снимаха. При това със светкавица. Водачите, които ни придружаваха, бяха много добри. Включваха и шеги, които, макар и да ги повтарят за n-ти път, звучаха естествено.
Пещерата се отличава с две свой характерни особености. По стените й могат да се видят т.нар. леопардови шарки, които не се срещат особено много в другите пещери. Също така, там се образуват и скални перлички, които нямат висока стойност, но за сметка на това са един изключително красив феномен.
След края на близо едночасовата обиколка, решихме да продължим и да видим и скалното жилище, което се намира на няколкостотин метра след изхода на пещерата. То е най-старото открито пещерно жилище, което е запазено във вида, в което е било използвано преди 4 000 години. Там снимането бе разрешено. И аз се възползвах максимално. Препоръчвам ви, ако отидете до пещерата, да посетите и тази беседа. На мен лично ми бе дори по-интересна от основната. Заплаща се допълнително, но си заслужава.
Можете да видите много добре запазени съдове:
Пещ за изработването на въпросните съдове:
Тук може да се видят керамичните пластове, които древните хора са поставяли като един вид изолация. Поне така си спомням. Надявам се паметта ми да не ме лъже, защото посещението бе преди около месец и подробностите малко ми се губят.
Камък за стриване на зърно. Размазаното петно на снимката е показалката на водещата беседата.
Част от нещата, открити в жилището:
Имаше и един изумителен мечи зъб, на който обаче, аз не успях да направя добра снимка. За което все още ме е леко яд. Всъщност, можете да го видите на първата снимка от нещата, открити в пещерата. Т.е третата снимка от тук нагоре.
Жито на 4 000 години. Запазено. Малко е ситно, но това е заради малкото влага, която има в почвите в този район.
Имаше и демонстрация на това как са стривали зърното, за да го превърнат в брашно. Не помня колко дълга беше тази беседа. Помня само, че бе много интересна.
След Ягодина настана време да се прибираме. Уикендът бе невероятно отморяващ, въпреки навъртяните километри. Няма и как да бъде по друг начин. Родопите имат изключителния талант да зареждат и най-изтощените батерии. Там се диша по друг начин.
Първият ден заложихме на обиколки из Широка лъка и издирване на поредната крепост, която така и не открихме къде точно е. Но пък попаднахме на един невероятно добре запазен римски път.
Няколко дни преди това чух история за един римски големец, живял преди много, много време. Същият този големец се влюбил в една българска девойка от малко селце. Решил да се ожени за нея, но имало един малък проблем. По традиция, женихът трябвало да отида да вземе невестата си с колесница, а до селото на девойката нямало път, по който да може да се мина. Затова той се хванал и направил такъв. За да може да отиде и да вземе своята избраница. Големецът и невестата му много отдавна не са сред живите, но пътят, който той построил от любов, е все още там и се използва. Докато вървяхме по 'нашия' римски път си спомних легендата и се замислих за хората, които са минавали по този път преди хиляди години.
Крепостта така и не я открихме, но си направихме страхотна разходка из планината. Крайната точка от пътуването за събота, бе хижа Триград, където се настанихме да нощуваме. Хижа като хижа. С един огромен плюс - всяка стая си имаше собствена баня. В момента, в който пристигнахме, станахме свидетели и на атракцията за вечерта - гайдари. Много. А има ли по-хубаво нещо от това да се наслаждаваш на звука на гайди в сърцето на Родопа планина?
На отиване към хижата имахме възможността да се насладим на Триградското ждрело. Снимките са малко размазани, но дали от височината, дали от вълнение, но ръцете ми трепереха и леко губех баланс.
На следващия ден планът предвиждаше да видим две пещери - Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Паркирахме се пред първата. За наше най-огромно съжаление, следващото влизане беше предвидено за след малко по-малко от час. След кратък размисъл, подсилен от невероятното гъмжило от хора и твърде многото комерс, решихме да пропуснем Дяволското гърло. На път към Ягодина минахме и през Буйновското ждрело. По-малко внушително, но поне за мен, по-живописното от двете ждрела.
Като стигнахме до Ягодина, попаднахме на забележителност, за която дори и не подозирахме, че съществува.
Но да не се отплесвам твърде много. Преди влизането в Ягодинската пещера, имаше кратка беседа, по време на която ни разказаха повече подробности за това, което ни предстоеше да видим. Снимането в пещерата е забранено. Въпреки това имаше и такива, които държаха да демонстрират, че за тях правилата са просто пожелателни и снимаха. При това със светкавица. Водачите, които ни придружаваха, бяха много добри. Включваха и шеги, които, макар и да ги повтарят за n-ти път, звучаха естествено.
Пещерата се отличава с две свой характерни особености. По стените й могат да се видят т.нар. леопардови шарки, които не се срещат особено много в другите пещери. Също така, там се образуват и скални перлички, които нямат висока стойност, но за сметка на това са един изключително красив феномен.
След края на близо едночасовата обиколка, решихме да продължим и да видим и скалното жилище, което се намира на няколкостотин метра след изхода на пещерата. То е най-старото открито пещерно жилище, което е запазено във вида, в което е било използвано преди 4 000 години. Там снимането бе разрешено. И аз се възползвах максимално. Препоръчвам ви, ако отидете до пещерата, да посетите и тази беседа. На мен лично ми бе дори по-интересна от основната. Заплаща се допълнително, но си заслужава.
Можете да видите много добре запазени съдове:
Пещ за изработването на въпросните съдове:
Тук може да се видят керамичните пластове, които древните хора са поставяли като един вид изолация. Поне така си спомням. Надявам се паметта ми да не ме лъже, защото посещението бе преди около месец и подробностите малко ми се губят.
Камък за стриване на зърно. Размазаното петно на снимката е показалката на водещата беседата.
Част от нещата, открити в жилището:
Имаше и един изумителен мечи зъб, на който обаче, аз не успях да направя добра снимка. За което все още ме е леко яд. Всъщност, можете да го видите на първата снимка от нещата, открити в пещерата. Т.е третата снимка от тук нагоре.
Жито на 4 000 години. Запазено. Малко е ситно, но това е заради малкото влага, която има в почвите в този район.
Имаше и демонстрация на това как са стривали зърното, за да го превърнат в брашно. Не помня колко дълга беше тази беседа. Помня само, че бе много интересна.
След Ягодина настана време да се прибираме. Уикендът бе невероятно отморяващ, въпреки навъртяните километри. Няма и как да бъде по друг начин. Родопите имат изключителния талант да зареждат и най-изтощените батерии. Там се диша по друг начин.
сряда, 20 август 2008 г.
Crazy
Открих версия, която е малко нетичпична, но става:
Класика в жанра:
Оригиналът на Seal ми идва доста лигав, затова слагам нения. Той е по-поносим.
Минавам към по-смислените неща по темата:
Рязко затвърдяваме саунда. Следва Ози. Който няма нерви, да не слуша :)
Киссссссссссс
Не мога без тях. Сори :)
Класика в жанра:
Оригиналът на Seal ми идва доста лигав, затова слагам нения. Той е по-поносим.
Минавам към по-смислените неща по темата:
Рязко затвърдяваме саунда. Следва Ози. Който няма нерви, да не слуша :)
Киссссссссссс
Не мога без тях. Сори :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
