Краси

Преди време, в коментарите под един пост се обяснявах като ученичка, че на опера не могат да ме замъкнат и с пистолет, опрян в главата. Да, ама не. Всъщност, така като се замисля, твърдението е все още почти вярно. Почти, защото вчера прекрачих прага на Операта. Но за юбилеен галаконцерт на примабалерината Красимира Колдамова.

Няма смисъл да обяснявам, че балетното изкуство не е сред силните ми страни. Дори е по-правилно да се каже, че не разбирам нищо. От обща култура съм чувала за Жизел и Лешникотрошачката, успявам да разпозная Лебедово езеро и Кармен, но дотам. Поради тази причина бях с леко смесени чувства преди снощния концерт. От една страна стоеше лекото ми притеснение, че балетът може да не ми допадне. От друга страна стоеше възхищението ми към Краси Колдамова. Една дама, която на 70 години продължава да излъчва същото достойнство, грация и финес като по времето, когато е танцувала (което, между другото, не е чак толкова отдавна). Изключително красива и лъчезарна. Просто невероятна.

Операта отвори врати точно в 18:30. Купихме си програми и се настанихме. Залата беше все още почти празна и се възползвах от момента да направя малко снимки.









Галаконцертът бе с участието на ученици на Краси Колдамова. От най-малките чочковци, които тепърва се учат да танцуват до утвърдени вече балетисти, които танцуват по световните сцени.

Тук е моментът да си призная, че ме хвана срам от себе си. Концертът започна с Жизел (II действие). Музика, декори, танцьори - всичко беше прекрасно. Само дето не разбирах какво точно се случва. Досетих се отчасти за сюжета, но мисля, че удоволствието щеше да е далеч по-голямо, ако си бях направила труда да попрочета предварително за какво иде реч.

След Жизел, последва танц на настоящите ученици на Краси Колдамова. Точно тук се появиха и малките чочковци, за които споменах по-горе. Заедно с по-големите ученици, показаха на какво са се научили върху Аве Мария (музика: Й. С. Бах - Ш. Гуно).

Програмата продължи с част от Лебедово езеро. След това се насладихме и на сцената на Умиращия лебед в невероятното изпълнение на Вяра Начева - примабалерина на Щатсбалет (Берлин). Повярвайте ми - останах без дъх! Не мисля, че имам думи, с които да опиша емоцията, която завладя цялата зала. Затова няма и да се опитвам.

Точно преди финала дойде време и за второто действие на Кармен. Отново си издърпах ушите мислено, че не съм се поразровила предварително за подробности.

А финалът... Кадри от балетния спектакъл Едит Пиаф. Хм. В този момент съжалих, че съм пропуснала възможността да го гледам не на запис, а там, на живо, в залата.

Тогава на сцената се появи и Тя - Красимира Колдамова. Причината всички да сме там. През цялото време наблюдаваше спектакъла от една от ложите. Но сега бе време да застане отново под светлината на прожекторите. Не да танцува, а да приема поздравления. Цветята, които получи, заеха половината сцена. Получи поздравления от почти всички институции, за които можете да се сетите. Включително и от министъра на вътрешните работи Михаил Миков (?), социалната министърка Емилия Масларова (??), която бе освиркана от публиката и кмета на София Бойко Борисов (???), чийто букет бе посрещнат с искрен смях и още по-искрено освиркване.

Поне според мен, един от най-големите подаръци направиха БАН, които й дадоха почетната титла академик.

А най-големият подарък бе любовта на всички, които бяхме там. В залата нямаше свободно място. Въпреки леко завишените цени на спектакъла. Знам, че звучи адски клиширано, но си беше така. Положителната емоция бе изписана на всяко едно лице. И на тези в публиката, и на тези, които танцуваха цялата вечер.

Затова искрено и официално заявявам: Снощи бях на балет и ми хареса! И защото ми хареса, няма да се спирам на нещата, които дразнеха. Не организационно, а в резултат на човешка несъобразителност и глупост. Хареса ми и искам да остана с това усещане.

Случва се

Още едно доказателство за това, че не трябва да се заричам какво няма да правя.

Вечерно

Дълъг ден беше. Най-хубавото в него е, че свърши. Но пък времето беше чудесно. Ако не знаех, че е февруари, нямаше и да разбера. Като пекна онова ми ти сълнце... Пей, сърце! Направо си крещеше за разходка. Как да устои човек? Е, не успях и след като приключих с работния процес, отидох на кратка разходка.

Облаците бяха невероятно красиви. За съжаление, цветовете не се задържаха особено дълго, но все пак успях да уловя малка част от тях.









Не бях обръщала внимание, че на площад Славейков са сложили малко по-необикновено осветление.



Призрачните фигури на горната снимка се получиха напълно случайно. Фотоапартчето ми не се справя особено добре със снимане на движещи се обекти, а нямаше как да кажа на хората да спрат да се движат, че да ми се получи снимката. Обаче, като се замисля, така ми харесва повече.



За десерт си оставих днешния фаворит.



Освен лека вечер, искам да ви пожелая да поглеждате по-често нагоре към небето. Има неща, които не заслужават да бъдат пропуснати.

Евроком

Имам проблем. Голям проблем.

От около една седмица нещо не ми е особено комфортно. Липсата на пълен душевен комфорт се дължи на нещо, което на пръв поглед е доста незначително, но на мен ми пречи. Нямам VH1. Да. Тривиално, но проблем.

Първоначално реших, че нещо каналът се е пообъркал и ще се оправи самичък. Няколко дни по-късно в мен се появи съмнението, че има нещо наистина нередно. И тъй като съм човек, който не може просто да седи и да гледа някоя нередност, реших да се заема с проблема. С дистанционно в ръка прерових всички възможни честоти, но така и не открих липсващия музикален канал, към който храня такива топли чувства.

Усетих как в душата и сърцето ми бавно се промъква смразявашата мислъ, че проблемът може да не е в моя телевизор. Бръкнах в глобалната мрежа и изкарах оттам телефона за обслужване на клиенти на кабелния си оператор. В случая - Евроком.

Евроком, здравейте! Вие се свързахте с центъза за обслужване на клиенти. За абонамент - натиснете 1. За технически проблеми - натиснете 2. За информация - натиснете 3.

След кратко замисляне, реших, че ми трябва информация и натиснах копченцето с надпис 3. Заля ме мелодия за изчакване и същия женски глас, който слушах до момента, ми обясни, че трябва да изчакам, защото няма свободни оператори. Почаках, почаках, пък сее отказах. Малко по-късно се пробвах отново, като този път реших да заложа на технически проблем и натиснах 2. Отново моледойката и познатия вече женски глас. Този път ми се включи дори и оператор. Супер!

Аз: Добър ден! Искам да попитам има ли логична причина, поради която нямам VH1?
Оператор: Да. Този канал е преместен в цифровия пакет.
Аз: Защо?
Оператор: Ами защото е взето решение да се премести.
Аз: Как така?
Оператор: Така. Събраха се интелигентни хора от ръководството и решиха да се премести в цифровия пакет.
Аз: Значи са решили да оставят каналите за недвижими имоти и лив и риболов, а да махнат VH1?
Оператор: Да.
Аз: И какво правя аз сега, ако не искам да минавам на цифрова телевизия?
Оператор: Ами..
Аз: Сменям кабелния оператор?
Оператор: Ако този канал Ви е толкова важен...
Аз: Да, важен ми е! Къде мога да се оплача?
Оператор: Как така да се оплачете?
Аз: Искам да ми дадете някакви координати на някой, на който мога да се оплача?
Оператор: Хм, вие може и да се оплачете, но то май няма много смисъл. Както Ви казах, събраха се интелигентни хора от ръководството и са взели това решение!
Аз: Поздравления на интелигентните хора. Взели са просто чудесно решени! Лек ден!

Така. Знам, че девойката не беше виновна, а и аз бях малко по-рязка от разказаното, но малко се ядосах. Какво ме вбеси толкова.

Аз съм потребител на кабелна телевизия. Като такава, аз съм подписала договор с Евроком да ми осигуряват достъп до телевизионни канали. Те от своя страна не ми предоставят анекс, в който са описани всички канали, които аз ще имам честта и щастието на гледам. Не е описан дори броя на каналите, които ми предоставят. В един момент решават да прехвърлят по-добрите си канали в цифровия си пакет. А аз си плащам. При това редовно. На този етап, поради една или друга причина, не съм се засилила да минавам на цифрова телевизия. Знам, че ще ми се наложи, но не искам да е сега. Като ми премахват атрактивните канали, Евроком пе поставят пред дилемата: Минавам на цифрова или минавам на друг кабелен оператор.

Разбирам, че тяхната цел е потребителите им да оставят кабелната и да преминат на цифрова телевизия. Но все си мисля, че има и други методи за постигане на точно тази цел. Могат да се пуснат промоции, които услужливите служители, при които отивам да си плащам таксата всеки месец, могат да ми съобщят. Бих ги изслушала. Същите тези служители биха могли и да ми съобщят, че има промени в програмната схема и да ми тикнат една брошурка в ръката, заедно с касовата бележка. Вместо тази информация, която на мен ми е нужна, последните два месеца се опитват да ме накарат да си пусна Интернет през тях. Не, благодаря, имам си.

Да, ще мина на цифрова телевизия. Но защо Евроком ме карат да го направя по точно този начин? Като потребител се чувствам прецакана. При това много. И не просто защото са ми махнали един от каналите, които гледам, а защото не мога да направя нищо по въпроса. Защото юридически при тях всичко си е издържано. Имат си го обявено в сайта, сигурно го имат обявено и във въпросните брошурки. По договор не са задължени да поддържат същите канали, които са съществували в моента на подписването на въпросния. Не са задължени дори да поддържат същия брой канали.

И затова не се чувствам комфортно. Имам странното усещане, че правата ми на потребител са нарушени, а единственото, което мога да направя е да го напиша в блога си и да се чудя. Дали да мина на цифровия пакет на Евроком или да мина на цифрова телевизия на някой друг оператор. Защото, да, този канал наистина ми е толкова важен.

Черната Бети

Миналата седмица бях на един рожден ден. Чудно беше. Проблемът беше, че пуснаха една песен, която ми е доста близка до сърцето. Дотук добре. Но не знаех нито на кой е, нито как се казва. Това, по принцип, също не е особено голям проблем, защото чичко Гугъл знае всичко. Стига да знаеш как точно да го попиташ естествено. И точно тук изниква основната пречка между мен и познанието за песента. Текстът се хваща малко трудничко. Но! Мисля, че съм споделяла двете свои основни характеристики - тъпа и упорита. След известно ровичкане, най-накра я открих. И вече съм спокойна и щастлива. Открих и доста други версии, направени къде повече, къде по-малко сполучливо. И както си ги слушах, изведнуж ми хрумна гениалната идея да ги споделя. Започвам с другите и ще завърша с първопричината за поста.

Ако на някой му се иска да научи повече за самото парче - цък.

Започвам от самото начало.

1933 година



Lead Belly



Tom Jones. Записва я през 2002. Албумът е Mr. Jones. Моето мнение - не му се е получила особено добре.



Следващото нещо, което открих, е на Throttlerod. Тяхната версия също е от 2002 година.



Годината вече е 2004. Сменяме континента и се пренасяме в Австралия. Групата е Spiderbite



Meat Loaf. Планът е бил да я включи в албума си Bat out of Hell III (2006), но е отпаднала.



SOiL през не чак толкова далечната 2007, когато преиздават първия си албум Throttle Junkies. Предупреждавам, че версията е мааалко твърдичка.



Открих и няколко концертни изпълнения на Sheryl Crow. Простете за недотам доброто качество.



И най-накрая си дойдох на думата. Ram Jam. Годината е 1977.



На тези, които устискаха до края на поста - честито. На останалите - лека вечер и късмет :)