В началото на пътуването, крайната ни цел ми беше напълно неизвестна. Знаех само, че трябва да съм с удобни обувки. Което изпълних. На няколко километра след Пловдив вече не успях да сдържа вродената си любознателност и започнах тактично да подпитвам накъде все пак сме се отправили. Когато разбрах, не можах да повярвам на ушите си - Чудните мостове.
Ще пропусна пътуването дотам и как леко се загубихме. Ще прескоча направо до разклонението, което ни отведе до Мостовете. И до невероятния превод, който са сътворили на тази невероятно красива природна забележителност.
Като стана дума за интересни табели, обърнете внимание как е обяснен пътя до санитарния възел.
Хайде стига вече с табелите. Тази последната се намира на паркинга, където оставихме колата и се заехме да покоряваме Чудните мостове. Въпросният паркинг е платен, но таксата е меко казано символична - левче за целия престой, без значение от продължителността му.
Първото ми впечатление бе - леле, колко е зелено! И имаше толкова много цветя!
В друг пост може да пусна още снимки на цвекета, че ако ги подхвана тук, няма да остане време да разкажа за нищо друго.
Пътечката до самите Чудни мостове е повече от приятна. Имаше само едно място, на което леко се запънах, но това беше заради собствените ми странни възприятия на действителността.
Има и мостче:
Както и импровизирано такова:
И много, много народ.
Веднъж долу, на човек не му остава нищо друго освен да гледа с широко отворени очи и да не забравя да диша. Зашеметяващо красиво е.
Рекичката ми стана особено симпатична.
Природата си знае работата. Това се вижда от високо.
А тази я слагам просто защото е красиво.
Винаги съм казвала, че в Родопите се диша по-различно. По-леко. Има някаква магия. А след този ден, изпълнен с много зеленина, красота и великолепие, които изпълват цялото ти същество, наистина не ми се връщаше в градската джунгла. Беше невероятно. Страхотно. Починах си повече, отколкото за половин отпуска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар