Откъслечни мисли

Преди два дни имах половин час за губене и реших да го прекарам в едно средностатистическо кафенце с пластмасови столчета и още по-пластмасови масички. В непосредствена близост до мен, демек на съседната маса, имаше три представителки на най-ухажваната част от обществото ни в последни време - пенсионерите.

Три баби седяха и като мен пиеха кафенце. Тъй като бях сама, мислех да почета книжка, но в един момент се оказа, че разговорът, който те водят е далеч по-интересен от моето четиво. Едната дама четеше на глас вестник, за да могат двете й другарки да се информират заедно с нея за последните новости в държавата. Не видях кой е точно източникът на информация, но статията, която чух, бе за новото увеличение на пенсиите. И така, от дума на дума, трите дружки се заговориха за собствените си тегоби, свързани с тази сакрална тема. Четящата (струва ми се, че тя бе и лидерът на тази малка, но задружна група) запали поредната цигара, успя да вземе думата и заразкава:

- То и при мен така. Започнах с пенсия от 48 лева. Ви представяте ли си аз как сама карам с 48 лева? За нищо не стигаха. После дойде и Иван Костов. Разказа ни играта на всички. Как се живее така, а? Замълча за кратък момент, колкото да дръпне от цигарата, а и да подсили думите си за иззедника Костов и след това продължи: След като той се махна, пенсията ми расте, расте и ей на, сега вече е 160 лева.

За малко да се задавя с кафето. Тоя Костов ви казвам, голяма гад се оказа. Така като се замисля, май той е виновен и за глобалното затопляне, глада в Сумалия и за Голямата депресия от началото на миналия век.

Вечерта гледахме новините по някоя телевизия. Не помня по коя. Но даваха репортаж за първите пенсионери, които заминават на десетдневна почивки, осигурена от невероятнто, уникално и страхотно работещо Социално министерство. Тук си представете илюминации и тържествена музика, защото не може името на подобно, мислещо за народа министерство, да се спомене току-така. Репортажът бе от Хасково. Едната баба, на видима възраст от около 75 години, се раадваше, че най-нарая ще види морето от близо и ще може да се потопи в него. Ох. Дори и на мен ми стана студено. Смръзнах се до мозъка на сравнително младите си кости. А един друг дядо се ядосваше, че пращали тях на почивка. Имало деца, които щели да се зарадват повече на подаръка. Неблагодарник! Не стига, че за малко да изядат министърката с парцалите, заради предложението да се използва част от излишъка за почивка на пенсионери на море. Наложи се да се откаже от излишъка и да спонсорира обещаното с пари от собственото си министерство. А сега и недоволни има. Ама ха!

В същия този новинарски блок, показаха и клипа, който е изготвен по случай 100 годишнината от Независимостта, която празнуваме днес. След като успях да си вдигна ченето, се зачудих да плача ли или да се смея. Кадри на исторически забележителност с давност поне двайсетина години (кадрите, не забележителностите), малки усмихнати деца, на които им липсваха само байрячетата и сериозният и предизвикващ тръпки на вълнение сред представителките на третата възраст глас на министъра на културата Стефан Данаилов. Музикален фон, който намирисва на нафталин и едни малко по-далечни времена. И за цялото това нещо плаща Правителството. Демек ние. Пак ме заболя нещо.

Между другото, разбрахте ли, че Заповедта за уволнение на правителството е подписана от над един милион българи? Сред тях съм и аз. Още в самото начало. Дали на Управляващите ще им направи впечатление бройката?

И преди съвсем да съм забравила: Честит празник!