Събота сутринта

Събота сутринта. Нищо необичайно. Улиците още носят следите на дъжда от предищната нощ. Хората, които се мяркат по улиците, са се свили в якетата си все едно е 40 градуса под нулата. Да, леко е хладно, но въпреки това е доста приятно.

Опитвам се да стигна от точка А до точка Б. За целта си хващам трамвайче от Св. Неделя. Тъй като е почивен ден и е раничко, успявам дори и да седна. При това без да понеса нито един зъл пенсионерски поглед. Мда, чудеса стават не само по Коледа.

Стигна трамваят до спирката на Солунска и забрави, че трябва да тръгне. След като си постояхме така известно време, ватманката се показа от светата си обител и съобщи, че ще тръгне след като минат всички. Всички?

Вратите се отвориха. Изнизох се от железния кон и тогава разбрах какво точно имаше предвид ватманката. В началото, преди да ги видя, реших, че отново някой протестира за нещо. Да, ама не. Този път поводът беше хубав. Не можах да го разбера точно какъв беше, но беше хубав. Това поне го разбрах. Разбрах също, че беше и интернационален. И като изключим няколко индивида, които подозирам, че по принци са си сърдити на целия свят и само се чудят кого да наапсуват, зяпачите се усмихваха. И махаха. И снимаха.

И аз бях там. И аз махах. И аз снимах.















Останалите снимки:

When The Lights Go Down In The City...

Мммм. Няма нищо по-хубаво от това да се разхождам, когато леко ръми. Вдигам лицето си нагоре и оставям капките да падат върху мен. Идва ми да разперя ръце и да се въртя и танцувам, докато подгизна цялата.

А когато слънцето залезе, градът се обвива с едно особено спокойствие. Имам чувството, че с падането на тъмнината хората престават да се движат като навити кукли и започват да живеят. Или поне престават да бързат за където-там-бързат-през-деня. Движението по улиците намалява и ако градът беше жив, бих казала, че започва да диша с пълни гърди.

Има и особени случаи. Когато всички това се случва наведнъж. Работният ден е свършил, видяла съм се с приятели, поклюкарствали сме, пили сме бира и е време да се прибирам. Чувствам се лека (не заради бирата), вървя бавно, за да усетя нощта, а над улиците леко ръми. Съвсем леко. Само колкото въздухът да се изпълни с аромат на дъжд. В ушите ми кънти музика, която ме кара да се усмихвам. А фотоапаратът е само на една ръка разстояние...

Обичам такива вечери.

Зона за пешеходци

Чета и не вярвам на очите си! Ще глобяват шофьорите, паркирали на тротоара. Браво!

Хайде честито да ни е на всички!

Настъпи моментът, в който от Общината най-накрая забелязаха, че в София има проблем с паркирането по тротоарите. Вярно, че поради липсата на такива, на шофьорите им се налага да стават все по-изобретателни в опитите си да паркират, но какво сме виновни пешеходците за това?

Граждански инициативи по въпроса – колкото искате. Първо бяха чистачките. Последваха ги ядосаните стикери. Крайно време беше да се намесят и институциите.

Притесняват ме, обаче, няколко неща.

Първо: Говори се за акция. Това означава ли, че след като изловят известно количество нарушители и Столичен инспекторат се потупа гордо по гърдите, че е е свършил малко общественополезна работа, всичко ще си остане както преди?

Второ: Инспекторите ще ходят и ще снимат съгрешилите, ще лепят стикери и ще пращат снимковия материал на КАТ. А там най-вероятно ще прикачат фотосите към тези, заснети от камерите по кръстовищата. И съвсем скоро шофьорите ще си имат прекрасен албум с уловени от Органите на реда мигове. Сега ми хрумна нещо. Така и така снимков материал ще има достатъчно, поне да го използват за нещо. Могат да пуснат една специална оферта - платете си глобите, а ние ще Ви подарим албум със снимки. Незабравими моменти, които да споделите със семейството и приятелите си.

Трето: Акцията за всички ли ще се отнася? Или отново размерът ще има значение?

Четвърто: Къде ще отидат всичките тези коли? Вярно, вбесяват ме до смърт, но е факт, че в София местата за паркиране са кът. Колите станаха наистина много. Повече, отколкото е нормално. И докато не се измисли някакво смислено решение на този проблем, всички предприети мерки ще са само временни. И тук идва един хубав момент - не се налага ние да откриваме топлата вода. Светът вече си го е измислил. Платен център. Подземни гаражи. Удобен градски транспорт, включително и метро. И т.н.

Но за да не се првърна в едно истинско мрънкащо същество, трябва да призная, че идеята на Инспектората е повече от добра. Ако успеят да я реализират ще бъде и чудесна. Колкото и да ми е забавно да участвам в слалома по тротоарите, още по-добре ще се чувствам, ако не се чудя дали някой ще бе блъсне докато си вървя в зоната, отредена за пешеходци. Ще се радвам, ако двата метра от края на сградите, които ни се полагат по закон, наистина са на наше раположение. Ако пък това се превърне и в нещо трайно, направо цена няма да имат.

Така че, пешеходци, радвайте се! Отново ще бъдем Властелините на тротоарите! Ще ги освободят от нашествието на МПС-та. Ще можем да се движим спокойно. Ще...

Само, ако може, една малка молба. Дразним се на паркиралите коли, когато те завземат пространството ни. Нека и ние не заемаме тяхното място за движение! Пресичайте разумно, ползвайте подлези и моля, не се мотайте безцелно и безпричнинно по платното за движение!