Слънцето се показа и веднага открихме сезона за обикаляне из България. Първа спирка - Трявна. Точка първа от план-графика за уикенда - разходка до Боженци. С кола пътят от Трявна дотам е около 40 км, а пеша е има-няма 10. И от половин дума става ясно, че предпочетохме да се разходим. За водачи си бяхме взели с нас няколко тревненци.
Оставихме си багажите във вилата, която щеше да ни подслони за през нощта и поехме с бодра крачка към Боженци. Като казах вилата:
Времето, както споменах (споменах ли всъщност?) беше чудесно и ходенето се очертаваше да е забавно. Пътеката се зеленееше пред нас и почти успя да ни излъже, че преходът ще е като песен.
И щеше, ако не бяха няколко дребни и несъществени усложнения. Първото - кал. Ама много кал! Второто - леееко се позагубихме :) Леко, леко за около половин час. Два пъти. Но пък беше забавно. И имаше време дори и да снимам.
Искрено се радвах, когато сред многото кафяво на изсъхналите листа се забелязваше някое любопитно цветенце, което успяваше да оцвети целия пейзаж.
В Боженци ядохме най-невероятно вкусните пърленки. И видях интересни табели.
Връщането беше по-кратко:) Но за сметка на това далеч по-кално. И по-екстремно. Пътеката, сама по себе си, е много приятна за ходене. Няма стръмни участъци, няма простотии. Обаче преди нас бяха минавали АТВ-та, мотори и един камион, който беше изхвърлял строителни отпадъци. Поради тази причина половината пътека просто я нямаше. А частта, която все още си беше там, беше основно от кал. То не беше прескачане, не беше промъкване през къпинаци и шипкови храсти. По едното време младежите дори строиха мост. Добре дошли в цивилизацията!
Във вилата ни чакаше фото-звездата на уикенда:
Като се стъмни, докато се приготвяхме за голямото събаряне, успях да направя и една снимка, която си признавам, че ми се превърна във фаворит за уикенда.
А какво още се случи вечерта... Това вече е друга история, на която мястото й изобщо не е за тук :)
А, да! Ето и останалите снимки. Там можете да видите и резбовани тавани от Трявна.
