30 дни

Всичко започна съвсем невинно. Дори отчасти бих казала наивно. Телефонът ми започна да ми създава проблеми. Ресетвах, преинсталирах, правих магии, но не - положението си оставаше все такова неправилно функциониращо. Затова се наложи да взема важно решение – ще продължаваме ли двамата с него заедно или ще се наложи да бъде сменен. Преди да се резделя с него, реших да му дам още един шанс и да го заведа на сервиз.

И точно в този момент започна драмата. Апаратът е закупен от Vivacom. Притежава гаранция две години, от която аз реших да се възползвам. Занесох го в най-удобния за мен магазин на Vivacom и го оставих там те да го дават на доктор и да следят за състоянието му. Ще пропусна момента, в който младежът в магазина очевидно изпита затруднение при приемане на телефона ми (опитвам се да си самовнуша, че е бил на обучение, а не откровено неадекватен) и ще премина към финалното изречение, което ми каза девойката, която се намеси: „И да ви информирам, че срокът за ремонта на апарата по закон е 30 дни* “.

Колко наивна съм била да вярвам, че това е максималният срок...

Дадох време на сервиза и на Виваком да успея да реагират и да поправят телефона ми. Дадох им седмица. Прецених, че за това време БИ МОГЛО всичко вече да е оправено. Затова сутринта, преди работа, с бодра стъпка (доколкото часът позволяваше) влязох и попитах дали има някаква информация за телефона ми. Девойката от предишната седмица само ме попита дали колегите са се обаждали и след отрицателния ми отговор дори не си направи труда да провери, а просто ми отговори усложливо: „Срокът е 30 дни, като стане готов, ще ви се обадим“. Преглътнах репликата, която ми дойде в ума и любезно пожелах довиждане.

След ден 10ти, започнах да навестявам Виваком всеки ден. И всеки ден задавах един и същи въпрос: Какво се случва с телефона ми? След отговора: „Срокът е 30 дни, като стане готов, ще ви се обадим“, обикновено следваше: А ще се свържете ли със сервиза, за да попитате? Реакциите: „Обадете се Вие!“ Ми, не, няма да се обадя аз. Това е ваша работа. „Ако толкова Ви е зор, обадете се Вие!“ (личен фаворит). Да, зор ми е. Не, вие ще се обадите. „Нямаме подобна процедура да се обаждаме в сервиза. Звъним само, ако гаранцията епросрочена“. Ако гаранцията ми е просрочена, няма да идвам при вас, а ще пиша дирекно на КЗП. „Ние си имаме и друга работа!“. И аз си имам, как това е релевантно? “OMG! Ще ви дам да си говорите директно със сервиза, за да може да си зададете хилядите въпроси и да не си предаваме като развален микрофон!“ Нямам хиляди въпроси, а само един. И между другото, се казва развален телефон, не микрофон. „Ама, госопжо, не бъдете такава!“ Каква?

Ден 20ти: Девойката този път не се заяжда, а дирекно проверява дали телефонът е пристигнал. Не е. Обажда се в сервиза (очевидно не боли и може да се направи). Я, телефонът ми е ремонтиран! Но радостта ми е кратка. Колегите го бавели, а те не можели да ги юркат за такива неща. „Ама аз сега какво да кажа на клиентката, която вече е много афектирана? Че телефонът й е готов, но няма скоро да го получи? Спомена, че може да подаде сигнал до КЗП!“ Отговорът бе феноменален: „Нищо не може да направи, срокът е 30 дни.“

Ако още някой ми каже, че срокът е 30 дни, ще започна да крещя. Знам, че е толкова. Но това не означава, че трябва да бъде 30 дни. Знам, че звучи революционно като идея, но ако апаратът ми е готов преди това, не е ли добра идея да ми го върнете?

Аз съм привързана към удобствата, които предлага техниката. Обичам момента, в който се разхождам и мога в рамките на няколко секунди да снимам нещо, което ми е направило впечатление. Като междувременно си слушам моята музика. Или да си ровя в телефона докато имам да убивам някакво време в чакане. Или каквото и да е. Обичам си техниката. И обикновено си я купувам според това какво искам от нея (duh). Съответно си плащам за конкретен план, който да ми отговаря на нуждите. Платила съм си и телефона. Който е в гаранция. И който искам да ползвам. Но който се ремонтира. Склонна съм да пренебрегна всичките си безсмислени навици в рамките на разумен период, защото знам, че го поправят. Обаче не съм склонна да ми обясняват, че нямам право на информация. И че щом срокът е 30 дни, значи толкова и ще го държат. И че аз не мога да направя нищо въпроса. Имам чувството, че телефонът ми е престъпник, на който е издадена присъда и ще стои в затвора между 10 и 30 дни. Но заради лошо поведение, ще го държат за максималния срок.

Искам си телфона. И искам да получавам обслужване, което да не ме оставя с горчив вкус в устата. Да не ми се казва да не съм такава, да си се обадя сама или че персоналът си имат друга работа, вместо да се занимават с мен. И, да, знам, че срокът е 30 дни! Enough already!


*Чл. 113. (1) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.