Имам си нова колежка в офиса. Симпатична девойка е. Дори се оказа, че двете с нея сме завършили едно и също училище. Е, с разлика от няколко години, но кой ти брои наборите... Освен, че си имам нова колежка, тези дни се занимавам и с особено интелектуалната дейност по сгъване на съобщения формат А4, прибирането им в пликове и привързване към тях на едно талонче с помощта на панделка. Ей, че изречение се получи! Чак аз се изгубих в него.
На фона на всички тези нови неща, от десетина дни преживявам тежка лична драма. Хич и не се шегувам. Най-голямата ми любов ме изостави точно, когато имах най-голяма нужда от него.
Обикновено избягвам да пиша за толкова лични неща, но този път реших да споделя. Идеята се въртеше в главата ми и придобиваше все по-реални измерения. Резултатът горе-долу беше такъв:
Влюбих се в него в мига, в който го видях. Погледнах го и знаех, че ще е мой. Докоснах го и усетих магията.
Следващите няколко месеца минаха неусетно. Където бях аз, там беше и той. Всички ми се чудеха защо го мъкна винаги с мен. Как да им обясня, че когато не е с мен, се чувствам незавършена. Не-цяла. Усещам как част от мен липсва.
Свикнах с присъствието му. Успокояваше ме дори и мисълта, че трябва само да протегна ръка и той ще е там.
И тогава, без ни най-малко да го очаквам, той ме изостави. Не знаех какво да направя. Единствената мисъл, която ме крепеше, бе: Не може да е истина! Това не се случва на мен!
Надявах се, че няма да е завинаги. Но само с надежди не се постига нищо. Затова потърсих специализирана помощ. Хората са професионалисти. Нямаше начин да не помогнат.
Една седмица по-късно отново сме заедно. Всичко е както преди. Гледам го и не мога да повярвам. Ето го пред мен. На една ръка разстояние. Моят фотоапарат.
Ама закъснях! Вече не съм актуална. Изпревариха ме с вече с историята за друга раздяла. Доста по-крайна от моята. И също толкова истинска.
Така е като не пиша, когато му е времето. Да ми е за урок. Сега отварям поредното пакетче с носни кърпички и се пресягам за капките за нос, но преди това натискам бутона Публикувай. Да не би пак да ме изпревари някой.
вторник, 7 октомври 2008 г.
вторник, 30 септември 2008 г.
Да танцуваш със звезда
Вчера бях в леко мазохичстично настроение. Мазохистично, защото не мога по друг начин да си обясня защо в 20:00 превключих телевизора на BTV и се загледах в поредния побългарен reality формат, кръстен с оригиналното българско име Dancing Stars. Една малка вметка: Абе, хора! Толкова ли не можахте да преведете изключително сложното име Dancing With A Star? Ама не, друго си е да изскочиш със звучното Dancing Stars! Звучи някак си по-фръц. По-родно някак си. Край на вметката.
Водещите. Радост Драганова и Тодор Колев. Разбирам, че продуцентите са искали да изберат хем популярни лица, хем да има и някой от телевизията-майка (BTV), че да няма сърдити. Обаче... Тодор Колев? Човекът наистина е легенда. Оставил е невероятна следа и в българското кино, и в т.нар. шоубизнес в България. Но това не беше много скоро. Възрастта си оказва влияние. Колкото и да е бил добър, в това което прави, сега е просто един остарял образ от близкото минало. Уважавам го, но това, на което станах снощи свидетел, определено не бе на ниво. Преиграване. Напъни за нещо забавно. Още по-големи напъни за оригиналничене. Не, благодаря. За Радост какво да ви кажа... Тя поне е актуално лице. И ако стилистите не се гавреха толкова с визията й, можеше и да се получи нещо.
Звездите. Да поровим малко в скрина с обичайните физиономии, набеждавани за звезди, и да си изберем няколко.
Жоро Мамалев. Признавам си, че бях изключително скептична към танцувалните му способности. А предаването все пак е за танци. Обаче се забавлявах искрено докато го гледах. Той единствен не се взема на сериозно като танцьор, знае си възможностите и го обърна на чисто актьорско изпълнение с лек хумористичен привкус.
Андрей Баташов. Споменавала съм, че съм му фен. Дори обмислям идеята да повторя гледането на 360. Снощи танцуваше танго. Изражението на лицето му се предполагаше, че трябва да излъчва страст и мъжественост. Получи се нещо средно между влюбено теле и Енрике Иглесиас. Грешка. Той и Енрике гледа като влюбено теле. Значи изглеждаше като Енрике Иглесиас.
Ники Кънчев. Не мога да не призная, че има чувство за хумор. Но силата му не е в танците. Хич дори.
Гибона. Не съм футболен фен. Изобщо. Мачове гледам само по принуда и то само, ако единият отбор са българските национали. И дотам. Българският футбол ми е толкова далечен, колкото и квантовата физика. А аз не съм физик. Мисля, че Нешка Робева го каза най-добре: Понякога за българските футболисти казват, че са като балерини на терена. Е, ти не играеш като балерина нито на футболното поле, нито тук. И на двете места ти си си футболист. Цитатът е по памет.
Аня Пенчева. Обявената за секс бомба звезда на българския театър. И кино. То май при нас тези неща са горе-долу едно и също. Ама както и да е. Може би се дължи на факта, че съм жена, но наистина не виждам къде точно й се крие сексапилът. Съжалявам за отрия тон, който използвам, но това е моето мнение. Всъщност... не, не съжалявам. Оправданието за снощното изпълнение се крие в навехнатия й глезен. А може би не...
Илияна Раева. За тези, на които това име не им говори нищо -тя е едно от Златните момичета на българската художествена гимнастика, които под ръководството на Нешка Робева спечелиха доста медали и слава на България. Жена с характер. И все още възпитаничка на Нешка Робева.
Галена. Простете непознаването ми на тази 'звезда', но наистина не я бях чувала. Което не е особено голяма изненада, както се има предвид, че това не е моята музика. А снощи... Дамата бе с пластичност на греда.
Орлин Павлов. Вокалистът на печално прочулата се група Каффе. Него мога да седя и да го гледам дори и да ми чете телефонния указател. Пък и се справя добре с танците. Поне според мен.
Нети. Упорита. Хареса ми.
Калки. Преди години (около петнайсетина) му бях голям фен. На него и на Медикус. След това нещо се случи с тоя човек. Не знам какво точно. В едно интервю сподели, че в предишен свой живот е бил банан.
Елена Йончева. Ах, Елена Йончева. Тъй като беше много добър журналист, ще си спестя коментара.
Имаше и една девойка, на която не и запомних името. Но беше симпатична. И се стараеше.
Журито. От тях разпознавам единствено Нешка Робева. Другите двама предполагам, че са известни в средите на танцуващите. Може да се поспори доколко част от тях са обективни. Особено дамата с лек испански акцент.
Шоуто. Помпозни декори. Тържествен глас зад кадър, който обявява танцуващите и приканва журито да даде своите оценки. Имах чувстовто, че всеки момент ще чуя: Венци ще поднесат... Проблем с избора на 'звезди'. Друг е въпросът, че България понятието 'звезда' е доста разтегливо и трудно за дефиниране.
За да не бъда съвсем негативна, си признавам, че беше забавно да гледам как хора, които са много далеч от света на танците се опитват да влезнат в изключително нетипична за тях роля. Кой с повече ентусиазъм, кой с по-малко. Имаше и забавни моменти - танците на Жоро Мамалев, Ники Кънчев и Гибона оставиха трайна следа и мисля, че ще се превърнат в истинска класика.
Като тегля чертата, мисля, че няма да повторя грешката си от снощи. През цялото време от екрана се носеше лек аромат на нафталин, който не ми допада особено. Форматът е добър, но в наши условия не се е получил особено успешно.
ПП Благодаря на всички, които имаха търпението да стигнат до финала на този пост.
Водещите. Радост Драганова и Тодор Колев. Разбирам, че продуцентите са искали да изберат хем популярни лица, хем да има и някой от телевизията-майка (BTV), че да няма сърдити. Обаче... Тодор Колев? Човекът наистина е легенда. Оставил е невероятна следа и в българското кино, и в т.нар. шоубизнес в България. Но това не беше много скоро. Възрастта си оказва влияние. Колкото и да е бил добър, в това което прави, сега е просто един остарял образ от близкото минало. Уважавам го, но това, на което станах снощи свидетел, определено не бе на ниво. Преиграване. Напъни за нещо забавно. Още по-големи напъни за оригиналничене. Не, благодаря. За Радост какво да ви кажа... Тя поне е актуално лице. И ако стилистите не се гавреха толкова с визията й, можеше и да се получи нещо.
Звездите. Да поровим малко в скрина с обичайните физиономии, набеждавани за звезди, и да си изберем няколко.
Жоро Мамалев. Признавам си, че бях изключително скептична към танцувалните му способности. А предаването все пак е за танци. Обаче се забавлявах искрено докато го гледах. Той единствен не се взема на сериозно като танцьор, знае си възможностите и го обърна на чисто актьорско изпълнение с лек хумористичен привкус.
Андрей Баташов. Споменавала съм, че съм му фен. Дори обмислям идеята да повторя гледането на 360. Снощи танцуваше танго. Изражението на лицето му се предполагаше, че трябва да излъчва страст и мъжественост. Получи се нещо средно между влюбено теле и Енрике Иглесиас. Грешка. Той и Енрике гледа като влюбено теле. Значи изглеждаше като Енрике Иглесиас.
Ники Кънчев. Не мога да не призная, че има чувство за хумор. Но силата му не е в танците. Хич дори.
Гибона. Не съм футболен фен. Изобщо. Мачове гледам само по принуда и то само, ако единият отбор са българските национали. И дотам. Българският футбол ми е толкова далечен, колкото и квантовата физика. А аз не съм физик. Мисля, че Нешка Робева го каза най-добре: Понякога за българските футболисти казват, че са като балерини на терена. Е, ти не играеш като балерина нито на футболното поле, нито тук. И на двете места ти си си футболист. Цитатът е по памет.
Аня Пенчева. Обявената за секс бомба звезда на българския театър. И кино. То май при нас тези неща са горе-долу едно и също. Ама както и да е. Може би се дължи на факта, че съм жена, но наистина не виждам къде точно й се крие сексапилът. Съжалявам за отрия тон, който използвам, но това е моето мнение. Всъщност... не, не съжалявам. Оправданието за снощното изпълнение се крие в навехнатия й глезен. А може би не...
Илияна Раева. За тези, на които това име не им говори нищо -тя е едно от Златните момичета на българската художествена гимнастика, които под ръководството на Нешка Робева спечелиха доста медали и слава на България. Жена с характер. И все още възпитаничка на Нешка Робева.
Галена. Простете непознаването ми на тази 'звезда', но наистина не я бях чувала. Което не е особено голяма изненада, както се има предвид, че това не е моята музика. А снощи... Дамата бе с пластичност на греда.
Орлин Павлов. Вокалистът на печално прочулата се група Каффе. Него мога да седя и да го гледам дори и да ми чете телефонния указател. Пък и се справя добре с танците. Поне според мен.
Нети. Упорита. Хареса ми.
Калки. Преди години (около петнайсетина) му бях голям фен. На него и на Медикус. След това нещо се случи с тоя човек. Не знам какво точно. В едно интервю сподели, че в предишен свой живот е бил банан.
Елена Йончева. Ах, Елена Йончева. Тъй като беше много добър журналист, ще си спестя коментара.
Имаше и една девойка, на която не и запомних името. Но беше симпатична. И се стараеше.
Журито. От тях разпознавам единствено Нешка Робева. Другите двама предполагам, че са известни в средите на танцуващите. Може да се поспори доколко част от тях са обективни. Особено дамата с лек испански акцент.
Шоуто. Помпозни декори. Тържествен глас зад кадър, който обявява танцуващите и приканва журито да даде своите оценки. Имах чувстовто, че всеки момент ще чуя: Венци ще поднесат... Проблем с избора на 'звезди'. Друг е въпросът, че България понятието 'звезда' е доста разтегливо и трудно за дефиниране.
За да не бъда съвсем негативна, си признавам, че беше забавно да гледам как хора, които са много далеч от света на танците се опитват да влезнат в изключително нетипична за тях роля. Кой с повече ентусиазъм, кой с по-малко. Имаше и забавни моменти - танците на Жоро Мамалев, Ники Кънчев и Гибона оставиха трайна следа и мисля, че ще се превърнат в истинска класика.
Като тегля чертата, мисля, че няма да повторя грешката си от снощи. През цялото време от екрана се носеше лек аромат на нафталин, който не ми допада особено. Форматът е добър, но в наши условия не се е получил особено успешно.
ПП Благодаря на всички, които имаха търпението да стигнат до финала на този пост.
сряда, 24 септември 2008 г.
Между Ад и Рай
Phil Collins - Another day in paradise
Първият сингъл от албума му ...But Seriously (1989). Целта на песента е да привлече повече внимание към проблема с бездомните. Източник на инфото: тук
Guns N Roses - Paradise City
Албумът е Appetite for Destruction (1987). Година на издаване на сингъла - 1988. Единствената песен от този албум, в която се използва синтезатор. Подробности - тук.
Green Day - Welcome To Paradise
Албум: Kerplunk (1992), презаписана за Dookie (1994)
Bryan Adams - Heaven
Reckless (1984)
Умишлено пропускам Eric Clapton с Tears in Heaven. Красива песен, но много тъжна.
Led Zeppelin - Stairway To Heaven
Led Zeppelin IV (1971). Клик за подробности.
Knocking On Heavens Door, но не в изпълнение на Bob Dylan, а на Guns N' Roses.
Queen - Heaven for Everyone
Оказва се, че тази песен е написана от Роджър Тайлър за неговата група The Cross и по-точно за техния втори албум Shove It (1988), където Фреди Меркюри е гост вокалист. В последствие, песента влиза и в албума на Queen Made In Heaven от 1995г. Още интересни неща могат да се прочетат тук.
Bee Gees - Too Much Heaven
Песента е приносът на Bee Gees към фонда на UNICEF. Изпълняват я на концерта Music for UNICEF на 9 Януари 1979. По-късно е включена в албума на групата Spirits Having Flown, издаден през същата 1979 година. Инфото е от тук.
Kiss - Heaven's On Fire
Animalize (1984)
За плавен преход към втората част - нещо родно.
Срефан Вълдобрев - Рай
...към (1998)
Първият сингъл от албума му ...But Seriously (1989). Целта на песента е да привлече повече внимание към проблема с бездомните. Източник на инфото: тук
Guns N Roses - Paradise City
Албумът е Appetite for Destruction (1987). Година на издаване на сингъла - 1988. Единствената песен от този албум, в която се използва синтезатор. Подробности - тук.
Green Day - Welcome To Paradise
Албум: Kerplunk (1992), презаписана за Dookie (1994)
Bryan Adams - Heaven
Reckless (1984)
Умишлено пропускам Eric Clapton с Tears in Heaven. Красива песен, но много тъжна.
Led Zeppelin - Stairway To Heaven
Led Zeppelin IV (1971). Клик за подробности.
Knocking On Heavens Door, но не в изпълнение на Bob Dylan, а на Guns N' Roses.
Queen - Heaven for Everyone
Оказва се, че тази песен е написана от Роджър Тайлър за неговата група The Cross и по-точно за техния втори албум Shove It (1988), където Фреди Меркюри е гост вокалист. В последствие, песента влиза и в албума на Queen Made In Heaven от 1995г. Още интересни неща могат да се прочетат тук.
Bee Gees - Too Much Heaven
Песента е приносът на Bee Gees към фонда на UNICEF. Изпълняват я на концерта Music for UNICEF на 9 Януари 1979. По-късно е включена в албума на групата Spirits Having Flown, издаден през същата 1979 година. Инфото е от тук.
Kiss - Heaven's On Fire
Animalize (1984)
За плавен преход към втората част - нещо родно.
Срефан Вълдобрев - Рай
...към (1998)
вторник, 23 септември 2008 г.
понеделник, 22 септември 2008 г.
Откъслечни мисли
Преди два дни имах половин час за губене и реших да го прекарам в едно средностатистическо кафенце с пластмасови столчета и още по-пластмасови масички. В непосредствена близост до мен, демек на съседната маса, имаше три представителки на най-ухажваната част от обществото ни в последни време - пенсионерите.
Три баби седяха и като мен пиеха кафенце. Тъй като бях сама, мислех да почета книжка, но в един момент се оказа, че разговорът, който те водят е далеч по-интересен от моето четиво. Едната дама четеше на глас вестник, за да могат двете й другарки да се информират заедно с нея за последните новости в държавата. Не видях кой е точно източникът на информация, но статията, която чух, бе за новото увеличение на пенсиите. И така, от дума на дума, трите дружки се заговориха за собствените си тегоби, свързани с тази сакрална тема. Четящата (струва ми се, че тя бе и лидерът на тази малка, но задружна група) запали поредната цигара, успя да вземе думата и заразкава:
- То и при мен така. Започнах с пенсия от 48 лева. Ви представяте ли си аз как сама карам с 48 лева? За нищо не стигаха. После дойде и Иван Костов. Разказа ни играта на всички. Как се живее така, а? Замълча за кратък момент, колкото да дръпне от цигарата, а и да подсили думите си за иззедника Костов и след това продължи: След като той се махна, пенсията ми расте, расте и ей на, сега вече е 160 лева.
За малко да се задавя с кафето. Тоя Костов ви казвам, голяма гад се оказа. Така като се замисля, май той е виновен и за глобалното затопляне, глада в Сумалия и за Голямата депресия от началото на миналия век.
Вечерта гледахме новините по някоя телевизия. Не помня по коя. Но даваха репортаж за първите пенсионери, които заминават на десетдневна почивки, осигурена от невероятнто, уникално и страхотно работещо Социално министерство. Тук си представете илюминации и тържествена музика, защото не може името на подобно, мислещо за народа министерство, да се спомене току-така. Репортажът бе от Хасково. Едната баба, на видима възраст от около 75 години, се раадваше, че най-нарая ще види морето от близо и ще може да се потопи в него. Ох. Дори и на мен ми стана студено. Смръзнах се до мозъка на сравнително младите си кости. А един друг дядо се ядосваше, че пращали тях на почивка. Имало деца, които щели да се зарадват повече на подаръка. Неблагодарник! Не стига, че за малко да изядат министърката с парцалите, заради предложението да се използва част от излишъка за почивка на пенсионери на море. Наложи се да се откаже от излишъка и да спонсорира обещаното с пари от собственото си министерство. А сега и недоволни има. Ама ха!
В същия този новинарски блок, показаха и клипа, който е изготвен по случай 100 годишнината от Независимостта, която празнуваме днес. След като успях да си вдигна ченето, се зачудих да плача ли или да се смея. Кадри на исторически забележителност с давност поне двайсетина години (кадрите, не забележителностите), малки усмихнати деца, на които им липсваха само байрячетата и сериозният и предизвикващ тръпки на вълнение сред представителките на третата възраст глас на министъра на културата Стефан Данаилов. Музикален фон, който намирисва на нафталин и едни малко по-далечни времена. И за цялото това нещо плаща Правителството. Демек ние. Пак ме заболя нещо.
Между другото, разбрахте ли, че Заповедта за уволнение на правителството е подписана от над един милион българи? Сред тях съм и аз. Още в самото начало. Дали на Управляващите ще им направи впечатление бройката?
И преди съвсем да съм забравила: Честит празник!
Три баби седяха и като мен пиеха кафенце. Тъй като бях сама, мислех да почета книжка, но в един момент се оказа, че разговорът, който те водят е далеч по-интересен от моето четиво. Едната дама четеше на глас вестник, за да могат двете й другарки да се информират заедно с нея за последните новости в държавата. Не видях кой е точно източникът на информация, но статията, която чух, бе за новото увеличение на пенсиите. И така, от дума на дума, трите дружки се заговориха за собствените си тегоби, свързани с тази сакрална тема. Четящата (струва ми се, че тя бе и лидерът на тази малка, но задружна група) запали поредната цигара, успя да вземе думата и заразкава:
- То и при мен така. Започнах с пенсия от 48 лева. Ви представяте ли си аз как сама карам с 48 лева? За нищо не стигаха. После дойде и Иван Костов. Разказа ни играта на всички. Как се живее така, а? Замълча за кратък момент, колкото да дръпне от цигарата, а и да подсили думите си за иззедника Костов и след това продължи: След като той се махна, пенсията ми расте, расте и ей на, сега вече е 160 лева.
За малко да се задавя с кафето. Тоя Костов ви казвам, голяма гад се оказа. Така като се замисля, май той е виновен и за глобалното затопляне, глада в Сумалия и за Голямата депресия от началото на миналия век.
Вечерта гледахме новините по някоя телевизия. Не помня по коя. Но даваха репортаж за първите пенсионери, които заминават на десетдневна почивки, осигурена от невероятнто, уникално и страхотно работещо Социално министерство. Тук си представете илюминации и тържествена музика, защото не може името на подобно, мислещо за народа министерство, да се спомене току-така. Репортажът бе от Хасково. Едната баба, на видима възраст от около 75 години, се раадваше, че най-нарая ще види морето от близо и ще може да се потопи в него. Ох. Дори и на мен ми стана студено. Смръзнах се до мозъка на сравнително младите си кости. А един друг дядо се ядосваше, че пращали тях на почивка. Имало деца, които щели да се зарадват повече на подаръка. Неблагодарник! Не стига, че за малко да изядат министърката с парцалите, заради предложението да се използва част от излишъка за почивка на пенсионери на море. Наложи се да се откаже от излишъка и да спонсорира обещаното с пари от собственото си министерство. А сега и недоволни има. Ама ха!
В същия този новинарски блок, показаха и клипа, който е изготвен по случай 100 годишнината от Независимостта, която празнуваме днес. След като успях да си вдигна ченето, се зачудих да плача ли или да се смея. Кадри на исторически забележителност с давност поне двайсетина години (кадрите, не забележителностите), малки усмихнати деца, на които им липсваха само байрячетата и сериозният и предизвикващ тръпки на вълнение сред представителките на третата възраст глас на министъра на културата Стефан Данаилов. Музикален фон, който намирисва на нафталин и едни малко по-далечни времена. И за цялото това нещо плаща Правителството. Демек ние. Пак ме заболя нещо.
Между другото, разбрахте ли, че Заповедта за уволнение на правителството е подписана от над един милион българи? Сред тях съм и аз. Още в самото начало. Дали на Управляващите ще им направи впечатление бройката?
И преди съвсем да съм забравила: Честит празник!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
