A.k.a. cover версии. В случая нещата са малко обърнати, защото новите версии бяха в предишния пост, а тук ще сложа оригиналите. Но заглавието ми харесва и все някъде трябваше да го сложа:)
Имам тайното подозрение, че този пост ще се получи леко забавен. И то не заради моята духовитост, а поради простата причина, че някои от оригиналите звучат, меко казано, забавно. Да не кажа смешно. И за да не ви губя допълнително времето, следвайки подредбата от миналия път:
Easy
Не са много хората, които ще се изненадат от факта, че Easy не е на Faith No More. Оригиналът е на The Commodores и е написана през 1977. Написана е от Lionel Richie и се превръща в най-големия хит на групата.
Лично мнение: Макар оригиналът да не звучи зле, много повече предпочитам версията на Faith No More.
Beat It
Оригиналът е на Michael Jackson. Издадена е през 1983. Няма нужда от никакъв коментар.
Лично мнение: Харесвам и оригинала, и версията на Fall Out Boy. Но ако трябва да избирам коя от двете да си пусна у нас, ще избера кавъра без дори да се замисля.
Word Up
Създадена и издадена от американската фънк група Cameo през 1986. Правени са й много кавъри. Според Wiki най-популярните са на Melanie B и на Korn. За мен, най-разпознаваема е версията на Gun, която и пуснах.
Лично мнение: Gun, Gun, Gun
Live And Let Die
Колкото и да е странно, това не е песен на Guns N Roses. Всъщност е на Paul McCartney и е тема към филма за Бонд, Джеймс Бонд Live And Let Die, излезнал през 1973.
Лично мнение: Няма земна сила, която да ме накара да избера между Paul McCartney и GNR. Единият е велик, а другите са направили страхотна версия. Мисля да обявя равен резултат.
It's My Life
Ето тази песен ме изненада адски много като разбрах, че не е на No Doubt. Няколко минути само мигах на парцали и се зверих тъпо. Оказа се, че оригиналът се е появил през 1984 и е дело на британската група Talk Talk.
Лично мнение: Изключително много се радвам, че No Doubt са се хванали и са направили своя версия на песента.
Summer In The City
Когато за първи път чух оригинала, се смях дълго и от сърце. Стори ми се изключително забавна песничка. Вече не се смея чак толкова, но това може би е заради факта, че вече съм й свикнала. Иначе сериозно: издадена е през 1966 от американците The Lovin' Spoonful. Правени са й много кавъри. Включително и от Joe Cocker през 1993.
Лично мнение: Разбирам, че през 60те това е звучало много добре, но мисля да се придържам към варианта на Joe Cocker.
American Woman
Песента се ражда по време на едно живо изпълнение в Kitchener, Ontario. Преди започването на втория сет, групата започва да импровизира, за да подгрее публиката, а вокалистът Burton Cummings започва да импровизира с текст, който да пасва на музиката. Забравих май да спомена, че групата е The Guess Who, а годината е 1970. Имало е доста скандали покрай текста на песента. Ако на някой му е интересно, може да хвърли едно око тук click.
Лично мнение: При първото ми чуване на оригинала, песента ми звучеше малко странно и непривично. Може би защото бях свикнала с версията на Lenny Kravitz. Сега ми е трудно да избера коя от двете харесвам повече. По-скоро клоня към Lenny май... или не... ох, наистина не знам...
Behind Blue Eyes
За първи път се появява в албума на The Who от 1971 Who's Next. Една от най-разпознаваемите песни на групата. Свои версии й правят много музиканти, сред които Brayan Adams, Limp Bizkit, Pearl Jam, Sheryl Crow и други.
Лично мнение: Обожавам оригинала.
Whiskey In The Jar
Не се бъркайте, че оригиналът е на Thin Lizzy. Whiskey In The Jar всъщност е стара традиционна ирландска песен, в която се разказва за крадец, предаден от любимата (не става ясно дали е женен за нея или не). За първи път е записана някъде през 50те, става международно популярна благодарение на изпълнението на The Dubliners, а Thin Lizzy и Metallica я правят световно известна. Тъй като дори и да искам не бих могла да пусна оригинала, ще пусна версията на Thin Lizzy
Лично мнение: Metallica
Wild World
Записана през 1970 и издадена през 1971 от Cat Stevens. Отново песен с много кавъри, сред които и този на Mr. Big.
Лично мнение: С две ръце Mr. Big
Като препрочитам сега поста установявам, че в по-голяма част от случаите предпочитам кавър версиите. Което ме изненадва. Обикновено казвам, че рядко някоя нова версия е по-добра от оригинала. А с този пост се опровергавам жестоко.
понеделник, 22 февруари 2010 г.
петък, 19 февруари 2010 г.
Музикален въпрос с (не)повишена трудност
Един от страничните ефекти на стоенето без работа е твърде многото свободно време. Човек би си помислил, че това е най-добрият момент да започна да бълвам поне по три поста на ден, но не би. По-скоро е по един на три месеца, но и това е нещо.
Та както си стоя и тихичко псувам липсата на обяви за работа, тези дни из главата ми взе, че се завъртя една идея. И то не просто се завъртя, ами дори взе, че се застоя. Както знам от опит, най-добрият начин да накарам някоя идея да спре да ме преследва, е да взема да я напиша, пък тя току-виж мирясала.
Звярът, който ме преследва, е музикален. И тематичен, естествено. Този път вместо хронологично, реших да подредя песничките по азбучен ред. За разнообразие:)
Началото е класическо. Мисля да не коментирам нито песента, нито групата. Само ще кажа набързичко, че са просто уникални. А на живо са....
Faith No More - Easy
Следват едни момчета, които открих преди около година. Чух ги с тяхната версия на това парче и останах искрено възхитена. И все още съм. Адски много енергия и настроение.
Fall Out Boy - Beat It
Дори не си спомням колко пъти съм я грачила тази песен (защото, повярвайте ми, пеенето ми може да се определи само по този начин). Тинеджърски години... Какво да ги правиш...:)
Gun - Word Up
Като съм подпочнала с оръжията, мисля да добавя и малко рози, за да допълня картинката:
Guns N Roses - Live And Let Die
Без абсолютно никакво съмнение, No Doubt са готина група, а Gwen Stefani е луда мацка. При това в много добрия смисъл на думата.
No Doubt - It's My Life
Докато бях още ученичка, си купих един негов The Best. Светът все още беше аналогов и албумът беше на касетка. Оригинална. Мисля, че в един момент лентата взе да провлачва яко от многото въртене.
Joe Cocker - Summer In The City
Така и не можах да разбера защо хората решават да си причинят неща като растите. Но на Lenny му ходеха. Но пък изглежда много добре и без тях. А аз продължавам да се чудя...
Lenny Kravitz - American Woman
Хм... Честно казано, никога не съм се отличаввала като запален фен на Limp Bizkit. Но трябва да призная, че тук са се справили сравнително добре:
Limp Bizkit - Behind Blue Eyes
Някои хора пият уискито с лед. Metallica не си играят на дребно и го пият от буркан.
Metallica - Whiskey In The Jar
За финала остана нещо много любимо. Бай дъ уей, все още ми е трудно да преживея факта, че не можах да им отида на концерта миналата година. Затова стискам палци да дойдат пак.
Mr. Big - Wild World
Остана само да си задам въпросчето: Кое е общото между тези 10 песни?
Та както си стоя и тихичко псувам липсата на обяви за работа, тези дни из главата ми взе, че се завъртя една идея. И то не просто се завъртя, ами дори взе, че се застоя. Както знам от опит, най-добрият начин да накарам някоя идея да спре да ме преследва, е да взема да я напиша, пък тя току-виж мирясала.
Звярът, който ме преследва, е музикален. И тематичен, естествено. Този път вместо хронологично, реших да подредя песничките по азбучен ред. За разнообразие:)
Началото е класическо. Мисля да не коментирам нито песента, нито групата. Само ще кажа набързичко, че са просто уникални. А на живо са....
Faith No More - Easy
Следват едни момчета, които открих преди около година. Чух ги с тяхната версия на това парче и останах искрено възхитена. И все още съм. Адски много енергия и настроение.
Fall Out Boy - Beat It
Дори не си спомням колко пъти съм я грачила тази песен (защото, повярвайте ми, пеенето ми може да се определи само по този начин). Тинеджърски години... Какво да ги правиш...:)
Gun - Word Up
Като съм подпочнала с оръжията, мисля да добавя и малко рози, за да допълня картинката:
Guns N Roses - Live And Let Die
Без абсолютно никакво съмнение, No Doubt са готина група, а Gwen Stefani е луда мацка. При това в много добрия смисъл на думата.
No Doubt - It's My Life
Докато бях още ученичка, си купих един негов The Best. Светът все още беше аналогов и албумът беше на касетка. Оригинална. Мисля, че в един момент лентата взе да провлачва яко от многото въртене.
Joe Cocker - Summer In The City
Така и не можах да разбера защо хората решават да си причинят неща като растите. Но на Lenny му ходеха. Но пък изглежда много добре и без тях. А аз продължавам да се чудя...
Lenny Kravitz - American Woman
Хм... Честно казано, никога не съм се отличаввала като запален фен на Limp Bizkit. Но трябва да призная, че тук са се справили сравнително добре:
Limp Bizkit - Behind Blue Eyes
Някои хора пият уискито с лед. Metallica не си играят на дребно и го пият от буркан.
Metallica - Whiskey In The Jar
За финала остана нещо много любимо. Бай дъ уей, все още ми е трудно да преживея факта, че не можах да им отида на концерта миналата година. Затова стискам палци да дойдат пак.
Mr. Big - Wild World
Остана само да си задам въпросчето: Кое е общото между тези 10 песни?
сряда, 3 февруари 2010 г.
Не на чорапите
Аз, Вера, в добро физическо и приемливо психическо здраве, заявявам най-отговорно на всички, които имат отношение по въпроса (очевидно и на такива, които нямат):
Не! Аз няма да нося чорапи на закрито през зимата!
У нас ходя боса, дори и при температури на въздуха извън помещението от порядъка на -20°. За мен, да си сложа чорапи на краката, когато не се налага (да се разбира – когато не съм извън дома през зимата) е толкова ненормално, колкото е за вас, например, да си сложите захар върху пържените картофи. Или сол в крем карамела. Точно така – звучи почти извратено. Същото е и при мен с чорапите. Не мога и това си е. Мозъкът ми отказва да го възприеме дори като зачатък на идея.
Веднъж, преди години, бях още ученичка, реших да видя какво ще се случи, ако реша да съм като всички останали хора и си сложа чорапи. Бяха симпатични. Някои дори биха ги нарекли топли и удобни. На мен ми изглеждаха като нещо средно между уред за мъчения и… ами уред за мъчения. Изпълнена с огромна доза скептицизъм, седнах на ръба на леглото и пристъпих към действие. Взех чорапетата и ги обух.
Погледнах стъпалата си. Изглеждаха някак странно, обгърнати от ‘топлата’ материя. Сякаш бяха чужди. Но бях напълно убедена, че при равни други условия бих могла да свикна със странната гледка. Евентуално.
Опитах се да не мисля за тях. Изправих се, поразходих се наоколо да видя как е положението и отново седнах (все пак квартирата ми не беше особено голяма и не предразполагаше към дълги разходки). До този момент не виждах кой знае каква разлика и в главата започна да ми се мотае въпросът: ‘И защо беше цялото това мрънкане да си обуя чорапи, като то няма разлика?’
Така както си се чудех, реших да свърша и малко полезна дейност и се заех с учене. По това време предполагаемото изпитване по география на следващия ден ме хвърляше в тих ужас. Зачетох се в урока почти с ентусиазъм. Само и само да не мисля за изпитанието, на което се бях подложила. Половин час по-късно с невероятно голяма яснота разбрах, че има разлика между ‘с’ и ‘без’ чорапи. При това осезаема и огромна. Винаги съм знаела, че съм уникална и неповторима, но резултатът от експеримента изуми дори мен. Краката ми бяха измръзнали. Ама наистина измръзнали. След всяко изречение, което се опитваше да трупа географски знания в главата ми, из съзнанието ми се появяваше натрапчивата мисъл: ‘Махни ги! Махни ги!’
Махнах ги. И крайниците ми отново придобиха нормалните за сезона температура и цвят. След което седнах да си доуча по география. Не помня дали ме изпитаха или не. Обаче си спомням резултата от емперичното занятие, което проведох.
От този ден нататък дори и не си помислям да заменя комфорта на босото стъпало срещу ужаса на чорапите. По никакъв начин, при каквито и да е било аргументи или при каквито и да е било реплики, отнасящи се до наличието на здрав разум в мен. Така че колкото и да се опитвате, повярвайте ми, няма да се обуя.
Не! Аз няма да нося чорапи на закрито през зимата!
У нас ходя боса, дори и при температури на въздуха извън помещението от порядъка на -20°. За мен, да си сложа чорапи на краката, когато не се налага (да се разбира – когато не съм извън дома през зимата) е толкова ненормално, колкото е за вас, например, да си сложите захар върху пържените картофи. Или сол в крем карамела. Точно така – звучи почти извратено. Същото е и при мен с чорапите. Не мога и това си е. Мозъкът ми отказва да го възприеме дори като зачатък на идея.
Веднъж, преди години, бях още ученичка, реших да видя какво ще се случи, ако реша да съм като всички останали хора и си сложа чорапи. Бяха симпатични. Някои дори биха ги нарекли топли и удобни. На мен ми изглеждаха като нещо средно между уред за мъчения и… ами уред за мъчения. Изпълнена с огромна доза скептицизъм, седнах на ръба на леглото и пристъпих към действие. Взех чорапетата и ги обух.
Погледнах стъпалата си. Изглеждаха някак странно, обгърнати от ‘топлата’ материя. Сякаш бяха чужди. Но бях напълно убедена, че при равни други условия бих могла да свикна със странната гледка. Евентуално.
Опитах се да не мисля за тях. Изправих се, поразходих се наоколо да видя как е положението и отново седнах (все пак квартирата ми не беше особено голяма и не предразполагаше към дълги разходки). До този момент не виждах кой знае каква разлика и в главата започна да ми се мотае въпросът: ‘И защо беше цялото това мрънкане да си обуя чорапи, като то няма разлика?’
Така както си се чудех, реших да свърша и малко полезна дейност и се заех с учене. По това време предполагаемото изпитване по география на следващия ден ме хвърляше в тих ужас. Зачетох се в урока почти с ентусиазъм. Само и само да не мисля за изпитанието, на което се бях подложила. Половин час по-късно с невероятно голяма яснота разбрах, че има разлика между ‘с’ и ‘без’ чорапи. При това осезаема и огромна. Винаги съм знаела, че съм уникална и неповторима, но резултатът от експеримента изуми дори мен. Краката ми бяха измръзнали. Ама наистина измръзнали. След всяко изречение, което се опитваше да трупа географски знания в главата ми, из съзнанието ми се появяваше натрапчивата мисъл: ‘Махни ги! Махни ги!’
Махнах ги. И крайниците ми отново придобиха нормалните за сезона температура и цвят. След което седнах да си доуча по география. Не помня дали ме изпитаха или не. Обаче си спомням резултата от емперичното занятие, което проведох.
От този ден нататък дори и не си помислям да заменя комфорта на босото стъпало срещу ужаса на чорапите. По никакъв начин, при каквито и да е било аргументи или при каквито и да е било реплики, отнасящи се до наличието на здрав разум в мен. Така че колкото и да се опитвате, повярвайте ми, няма да се обуя.
неделя, 11 октомври 2009 г.
Виена: Ден 3 - Nova Rock
Четвърти опит за написване на поста. Може пък този път да стане нещо...
И така в шеги и закачки настъпи денят, който чакахме вече от три месеца. Не си спомням кога за последно съм чакала нещо да се случи с такова нетърпение.
Сутринта на заветната дата стегнахме багажа, освободихме стаите в хостела, нарамихме раниците и се отправихме към гарата. Успяхме да се справим с нелеката задача да си купим групов билет от една не особено любезна немскоговоряща машина, намерихме си влака и дори си намерихме места за сядане. 60 километра по-късно и още няколко с шатълче и вече стояхме насред панонските полета в очакване да влезнем на територията на Nova Rock'09.
Държа да отбележа, че организацията по влизането беше много добра. От влака се смъкнахме около три претъпкани автобусчета народ, но опашки не се получиха. Имаше достатъчно хора, които да слагат гривнички и да вземат депозит за боклука. След има-няма 10 минути поехме по дългия път към палатковия лагер. Уж беше на една ръка разстояние, а ни се наложи да походим доста. Голям лагер, голямо нещо.
Малко битовизми
Хората си бяха помислили за абсолютно всичко. Имаше тоалетни на всеки две крачки. Нещо повече - WC-те не само бяха чистени редовно, но и през цялото време разполагаха с тоалетна хартия. Знам, че това хвалебствие звучи странно, но като се има предвид, че тези две неща са трудно срещани по нашите географски ширини, учудването и възхищението ми са повече от разбираеми.
Държа също така да отбележа, че за наша най-огромна радост имаше и бани. При това с топла вода! През цялото време!
Не-битовизмите
В момента, в който успяхме да се преборим с палатките, поехме на обиколка. Трябваше да опознаем околността все пак. Близо до едната сцена попаднахме на лагер от няколко палатки, сред които се вееше нашето си знаме. И ние си имахме такова, но усещането да го видиш насред една камара австрийски палатки си е направо страхотно. Колкото по-често, толкова по-добре. Като едни истински дружелюбни субекти от балкански произход, решихме да проверим има ли някой в къщи. Тук се сблъскахме с проблем: Как, аджеба, се тропа на палатка? Решението - приближаваш се до палтката и казваш отчетливо Троп, троп, троп... Потропахме, почакахме, почакахме, видяхме, че няма никой и с тиха мъка в сърцата продължихме обиколката.
Какво ми напрви впечатление по време на почетната обиколка? Адски много народ и адски много палатки. За съжаление, въпреки раздаваните на входа торби за боклук, вече се забелязваха наченки на зверска свинщина. Наистина не мога да разбера как някой е склонен да пребивава някъде, било то и само за три дни на рок фестивал, заринат в поне един тон боклук. Народът масово си хвърляше празните кутии и всякакви други простотии покрай палатките. И май не им правеше особено голямо впечатление.
За сметка на това всички бяха много.... позитивни (Тони ги кръсти така и мисля да й гепя назаем определението). Факт е, че по-голямата част от присъстващите май бяха отишли там да се напият. Носеха се огромни количества бира. С кашони (само те си знаят как са я пили тая топла бира). Носеха си и гумени бутуши. В този момент, незнаещи и неочакващи, им се хилехме на акълите на заблудените автрийци, но подигравките ни се върнаха тъпкано по-скоро отколкото сме очаквали. И въпреки цялото стълпотворение на народ и пиене нямаше простотии, нямаше сбивания - ние поне не видяхме, нямаше агресия. Културна история.
Като цяло картинката на феста беше много цветна. Имаше всякакви образи. Имаше розАви феи, имаше зайци, плувци, емо-та и какво ли още не. Но най-хубавото тепърва предстоеше.
Музиката
Откакто чух, че Faith No More са се събрали за концерти, в главата ми се намърда натрапчивата мисъл, че трябва да ги видя. И сега стоях пред червената сцена на Nova Rock и от превръщането на тази мисъл в реалност ме деляха някакви си минути. Преди тях свиреха група, която не бях чувала никога през живота си - Gogol Bordello. Голям пропуск от моя страна. Страшни просто! Тропнахме едно право хорце на австрийска почва да им покажем на иноземците какви танци имаме по нашите земи. Благодарение на последното се запознахме с една група българи, които от дума на дума се разбра, че са онези, на чиито палатки тропахме по-рано през деня. Какво да се прави - светът е малък.
Колкото до Faith No More... Каквото и да кажа, пак няма да е достатъчно. Затова няма да кажа нищо.
Следващите за деня по план-график бяха Metallica. Ах, този концерт... Мисля, че няма да го забравя до края на жовота си... Не се шегувам! Ако на Faith времето беше прекрасно, то на Metallica небето се отвори и оттам се изсипа такъв дъжд, който трудно бих могла да си представя. А аз имам богато въображение. За да е картинката още по-пълна, валежът беше комбиниран с отвратително студен вятър. Резултатът - голяма част от отишлите на концерта се бяхме свряли на сушинка под един навес, а Джеймс и компания се изумяваха на ентусиастите, които въпреки всичко стояха на открито пред сцената и попиваха максимално всичко около себе си. Буквално.
Така започна голямото дъждовалене и калообразуване. Пропуснах да спомена, че преди Faith се отбихме за малко да послушаме Disturbed. Там имах лек инцидент, при който ме настъпаха, а аз изнесох цяло представления на напълно невинния младеж.
Много емоции през този ден, много нещо. Имаше си всичко в него. Включително и бира:) А ето и снимковият материал:
Галерията е тук.
И така в шеги и закачки настъпи денят, който чакахме вече от три месеца. Не си спомням кога за последно съм чакала нещо да се случи с такова нетърпение.
Сутринта на заветната дата стегнахме багажа, освободихме стаите в хостела, нарамихме раниците и се отправихме към гарата. Успяхме да се справим с нелеката задача да си купим групов билет от една не особено любезна немскоговоряща машина, намерихме си влака и дори си намерихме места за сядане. 60 километра по-късно и още няколко с шатълче и вече стояхме насред панонските полета в очакване да влезнем на територията на Nova Rock'09.
Държа да отбележа, че организацията по влизането беше много добра. От влака се смъкнахме около три претъпкани автобусчета народ, но опашки не се получиха. Имаше достатъчно хора, които да слагат гривнички и да вземат депозит за боклука. След има-няма 10 минути поехме по дългия път към палатковия лагер. Уж беше на една ръка разстояние, а ни се наложи да походим доста. Голям лагер, голямо нещо.
Малко битовизми
Хората си бяха помислили за абсолютно всичко. Имаше тоалетни на всеки две крачки. Нещо повече - WC-те не само бяха чистени редовно, но и през цялото време разполагаха с тоалетна хартия. Знам, че това хвалебствие звучи странно, но като се има предвид, че тези две неща са трудно срещани по нашите географски ширини, учудването и възхищението ми са повече от разбираеми.
Държа също така да отбележа, че за наша най-огромна радост имаше и бани. При това с топла вода! През цялото време!
Не-битовизмите
В момента, в който успяхме да се преборим с палатките, поехме на обиколка. Трябваше да опознаем околността все пак. Близо до едната сцена попаднахме на лагер от няколко палатки, сред които се вееше нашето си знаме. И ние си имахме такова, но усещането да го видиш насред една камара австрийски палатки си е направо страхотно. Колкото по-често, толкова по-добре. Като едни истински дружелюбни субекти от балкански произход, решихме да проверим има ли някой в къщи. Тук се сблъскахме с проблем: Как, аджеба, се тропа на палатка? Решението - приближаваш се до палтката и казваш отчетливо Троп, троп, троп... Потропахме, почакахме, почакахме, видяхме, че няма никой и с тиха мъка в сърцата продължихме обиколката.
Какво ми напрви впечатление по време на почетната обиколка? Адски много народ и адски много палатки. За съжаление, въпреки раздаваните на входа торби за боклук, вече се забелязваха наченки на зверска свинщина. Наистина не мога да разбера как някой е склонен да пребивава някъде, било то и само за три дни на рок фестивал, заринат в поне един тон боклук. Народът масово си хвърляше празните кутии и всякакви други простотии покрай палатките. И май не им правеше особено голямо впечатление.
За сметка на това всички бяха много.... позитивни (Тони ги кръсти така и мисля да й гепя назаем определението). Факт е, че по-голямата част от присъстващите май бяха отишли там да се напият. Носеха се огромни количества бира. С кашони (само те си знаят как са я пили тая топла бира). Носеха си и гумени бутуши. В този момент, незнаещи и неочакващи, им се хилехме на акълите на заблудените автрийци, но подигравките ни се върнаха тъпкано по-скоро отколкото сме очаквали. И въпреки цялото стълпотворение на народ и пиене нямаше простотии, нямаше сбивания - ние поне не видяхме, нямаше агресия. Културна история.
Като цяло картинката на феста беше много цветна. Имаше всякакви образи. Имаше розАви феи, имаше зайци, плувци, емо-та и какво ли още не. Но най-хубавото тепърва предстоеше.
Музиката
Откакто чух, че Faith No More са се събрали за концерти, в главата ми се намърда натрапчивата мисъл, че трябва да ги видя. И сега стоях пред червената сцена на Nova Rock и от превръщането на тази мисъл в реалност ме деляха някакви си минути. Преди тях свиреха група, която не бях чувала никога през живота си - Gogol Bordello. Голям пропуск от моя страна. Страшни просто! Тропнахме едно право хорце на австрийска почва да им покажем на иноземците какви танци имаме по нашите земи. Благодарение на последното се запознахме с една група българи, които от дума на дума се разбра, че са онези, на чиито палатки тропахме по-рано през деня. Какво да се прави - светът е малък.
Колкото до Faith No More... Каквото и да кажа, пак няма да е достатъчно. Затова няма да кажа нищо.
Следващите за деня по план-график бяха Metallica. Ах, този концерт... Мисля, че няма да го забравя до края на жовота си... Не се шегувам! Ако на Faith времето беше прекрасно, то на Metallica небето се отвори и оттам се изсипа такъв дъжд, който трудно бих могла да си представя. А аз имам богато въображение. За да е картинката още по-пълна, валежът беше комбиниран с отвратително студен вятър. Резултатът - голяма част от отишлите на концерта се бяхме свряли на сушинка под един навес, а Джеймс и компания се изумяваха на ентусиастите, които въпреки всичко стояха на открито пред сцената и попиваха максимално всичко около себе си. Буквално.
Така започна голямото дъждовалене и калообразуване. Пропуснах да спомена, че преди Faith се отбихме за малко да послушаме Disturbed. Там имах лек инцидент, при който ме настъпаха, а аз изнесох цяло представления на напълно невинния младеж.
Много емоции през този ден, много нещо. Имаше си всичко в него. Включително и бира:) А ето и снимковият материал:
Галерията е тук.
вторник, 22 септември 2009 г.
Виена: Ден 2 - Замъци и панаири
Много би ми се искало събуждането във Виена да беше поне малко по-различно от събуждането където и да е било другаде, за да мога да го опиша и него подробно, но не би. Затова го пропускам, споменавам набързо, че пихме по едно виенско кафе и се гмурнахме във втория си ден във Виена.
А този ден беше посветен основно на Schönbrunn. Тъй като това беше първият замък, в който влизах, изпитвах нещо средно между нетърпение и много голямо нетърпение.
В момента, в който прекрачихме през входа, нещо в мен се пречупи и започнах да се държа досущ като един същински японски турист. За мое най-огромно съжаление (или може би за моя радост) в самия замък снимането не беше разрешено и имах възможност да се развихря истински само в градините. А градините... ех, градините... Но да карам по ред на номерата.
Част от компанията решиха да пропуснат туристическата обиколка на замъка, защото вече я бяха правили, но аз и още една кифла (казвам кифла с цялото достойнство и уважение, което се съдържа в тази титла) си закупихме билети за 40-минутна обиколка и се приготвихме да се образоваме. Докато четях брошурата се чудех как точно ще успеем да разберем какво точно гледаме в замъка без гид, но скоро всичко ми се изясни. Не забравяйте, че това ми беше първият истински сблъсък с цивилизацията. Затова се изненадах много приятно, когато разбрах, че обиколката се прави с помощта на аудио-гид. Двете с девойката се проявихме малко като аборигенчета в първоначалните си опити да се оправим с тази напреднала техника, но след като й схванахме цаката дори успяхме да слушаме обясненията абсолютно едновременно.
От обиколката във вътрешността на замъка запомних няколко неща - българите сме на всеки километър, организираните групи в подобна обстановка са истинско наказание за всеки, който иска да разбере нещо и най-важното - може и да не мога да танцувам валс, но усещането да импровизираш в балната зала на подобен дворец е неописуемо. След краткото ни и изключително непрофесионално изпълнение получихме няколко спорадични и спонтанни аплодисменти и също така няколко искрени усмивки.
Да си призная честно, последните няколко стаи от обиколката ми дойдоха малко в повечко. Но пък като цяло обиколката си заслужаваше. Оставихме си техниката в обозначените за тази цел контейнери и почти бегом се втурнахме към градините, където се събрахме с останалите ни другарчета.
А както вече казах - градините... ех, градините... И цял един ден да отделя, за да ги разгледам, пак няма да ми стигне времето за всичко. Вече не се чудя какво са правили аристократите по цял ден. Имат да си обикалят...
Докато се разхождахме из всичките тези красоти там си мислех за огромната разлика в мисленето между тях и нас. И в случая не говоря за някакви фундаментални и жизненоважни неща, а за най-елементарни като начина, по който засаждат цветя за декорация. Ако тук под докорация разбираме да засадим всичко само и единствено с теменужки (например) и единствената дързост, която си позволяваме е да смесим теменужки с различни цветове, то там нещата са коренно различни. Цветята са много и различни и изглеждат приказно. Без значение колко обикновени са в действителност.
Не помня колко се разхождахме. Отидохме до Gloriette, видяхме розариума, няколко езерца с лилии, като едното дори имаше риби в него. Огормни и цветни - жълти и червени. Подминахме зоологическата градина и си спестихме Тайната градина. Успяхме да й хвърлим един бърз поглед през оградата и толкова.
След няколко часа обиколко, оставихме Schönbrunn и се върнахме в настоящето. След кратко и безцелно мотаене из Виена, групичката ни отново се раздели. Аз и девойката, с която обикаляхме замъка, се отправихме към Пратера, а останалите трима продължиха с разходката. Държа да отбележа, че още при първото ни самостоятелно пътуване с метрото успяхме да слезем на грешната спирка, но бързо се ориентирахме и дори се справихме с откриването на Пратера.
Нямаше как да отидем във Виена и да не посетим най-старото Виенско колело в света. Цента е малко соленичка за единственото завъртане, което прави, но пък иначе е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. Поснимахме се пред колелото, по време на завъртането на колелото, поснимахме и от колелото. Не е като да не сме:)
След паметното завъртане с Дъ Колелото, се разходихме и из останалата част от Пратера. Дори се качихме на едно мини скоростно влакче. То не беше много влакче, и наистина беше мини, особено местата за сядане, но си покрещяхме добре. Иначе като тегли човек чертата - Пратера е просто един по-голям и известен панаир. С всичките плюсове и минуси.
Денят беше хубав. Вечерта отново се отдадохме на кротко пиене на бира. Все пак сме в Австрия - какво друго да правим:)
Снимковият материал от Ден 2:
А ако искате да разгледате снимките по-спокойно - цък
Засега е това. Следва Ден 3 - началото на Nova Rock'09.
А този ден беше посветен основно на Schönbrunn. Тъй като това беше първият замък, в който влизах, изпитвах нещо средно между нетърпение и много голямо нетърпение.
В момента, в който прекрачихме през входа, нещо в мен се пречупи и започнах да се държа досущ като един същински японски турист. За мое най-огромно съжаление (или може би за моя радост) в самия замък снимането не беше разрешено и имах възможност да се развихря истински само в градините. А градините... ех, градините... Но да карам по ред на номерата.
Част от компанията решиха да пропуснат туристическата обиколка на замъка, защото вече я бяха правили, но аз и още една кифла (казвам кифла с цялото достойнство и уважение, което се съдържа в тази титла) си закупихме билети за 40-минутна обиколка и се приготвихме да се образоваме. Докато четях брошурата се чудех как точно ще успеем да разберем какво точно гледаме в замъка без гид, но скоро всичко ми се изясни. Не забравяйте, че това ми беше първият истински сблъсък с цивилизацията. Затова се изненадах много приятно, когато разбрах, че обиколката се прави с помощта на аудио-гид. Двете с девойката се проявихме малко като аборигенчета в първоначалните си опити да се оправим с тази напреднала техника, но след като й схванахме цаката дори успяхме да слушаме обясненията абсолютно едновременно.
От обиколката във вътрешността на замъка запомних няколко неща - българите сме на всеки километър, организираните групи в подобна обстановка са истинско наказание за всеки, който иска да разбере нещо и най-важното - може и да не мога да танцувам валс, но усещането да импровизираш в балната зала на подобен дворец е неописуемо. След краткото ни и изключително непрофесионално изпълнение получихме няколко спорадични и спонтанни аплодисменти и също така няколко искрени усмивки.
Да си призная честно, последните няколко стаи от обиколката ми дойдоха малко в повечко. Но пък като цяло обиколката си заслужаваше. Оставихме си техниката в обозначените за тази цел контейнери и почти бегом се втурнахме към градините, където се събрахме с останалите ни другарчета.
А както вече казах - градините... ех, градините... И цял един ден да отделя, за да ги разгледам, пак няма да ми стигне времето за всичко. Вече не се чудя какво са правили аристократите по цял ден. Имат да си обикалят...
Докато се разхождахме из всичките тези красоти там си мислех за огромната разлика в мисленето между тях и нас. И в случая не говоря за някакви фундаментални и жизненоважни неща, а за най-елементарни като начина, по който засаждат цветя за декорация. Ако тук под докорация разбираме да засадим всичко само и единствено с теменужки (например) и единствената дързост, която си позволяваме е да смесим теменужки с различни цветове, то там нещата са коренно различни. Цветята са много и различни и изглеждат приказно. Без значение колко обикновени са в действителност.
Не помня колко се разхождахме. Отидохме до Gloriette, видяхме розариума, няколко езерца с лилии, като едното дори имаше риби в него. Огормни и цветни - жълти и червени. Подминахме зоологическата градина и си спестихме Тайната градина. Успяхме да й хвърлим един бърз поглед през оградата и толкова.
След няколко часа обиколко, оставихме Schönbrunn и се върнахме в настоящето. След кратко и безцелно мотаене из Виена, групичката ни отново се раздели. Аз и девойката, с която обикаляхме замъка, се отправихме към Пратера, а останалите трима продължиха с разходката. Държа да отбележа, че още при първото ни самостоятелно пътуване с метрото успяхме да слезем на грешната спирка, но бързо се ориентирахме и дори се справихме с откриването на Пратера.
Нямаше как да отидем във Виена и да не посетим най-старото Виенско колело в света. Цента е малко соленичка за единственото завъртане, което прави, но пък иначе е все едно да отидеш до Рим и да не видиш папата. Поснимахме се пред колелото, по време на завъртането на колелото, поснимахме и от колелото. Не е като да не сме:)
След паметното завъртане с Дъ Колелото, се разходихме и из останалата част от Пратера. Дори се качихме на едно мини скоростно влакче. То не беше много влакче, и наистина беше мини, особено местата за сядане, но си покрещяхме добре. Иначе като тегли човек чертата - Пратера е просто един по-голям и известен панаир. С всичките плюсове и минуси.
Денят беше хубав. Вечерта отново се отдадохме на кротко пиене на бира. Все пак сме в Австрия - какво друго да правим:)
Снимковият материал от Ден 2:
А ако искате да разгледате снимките по-спокойно - цък
Засега е това. Следва Ден 3 - началото на Nova Rock'09.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
