Къде е убит Ботев?

Знаех си аз, че народът затъпява прогресивно, но не очаквах положението да е чак толкова зле. Преди време се възмущавах, че знаем само кога са ни убити 'националните герои', но не и кога са се родили. Оказа се, че има и по-тежки неща за преглъщане.

Причината за искреното ми изумление се крие в нещо доста прозаично. Снощи гледах Славиту и новото състезание, което е спретнал (сега не ми се иска да говоря дали е коректно да копира чужди формати и дали си е платил правата... надявам се, че да...). Той, като продуцент, най-вероятно си има причини, поради които е избрал точно тези двойки да участват. Признавам, че някои от попаденията са доста добри. Дори успях да си намеря любимци сред тях. Въпросът обаче е друг. Въпросът е, че голяма част от тях не се отличават с особено видим умствен багаж (за разлика от този в куфарите).

Първата им задача бе да отидат на мястото, където е убит Ботев. Не се считам за най-интелигентния човек на този свят, но в главата веднага ми се пръкна като идея връх Вола. И Враца.

В началото, когато започнаха да се споменават имена като вр. Ком, вр. Ботев, Шипка (?) и Пазарджик (???), се смях с глас. Искрено. За малко да започна и да се въргалям по пода. Когато обаче едно крехко (русо) девойче на 19 години, прясно завършило, роди гениалната мисъл, че той май Ботев изобщо не е бил убит, почнах леко да се стряскам.

Правилно, мацко, Ботев не е убит! Не случайно е казал: Жив е той, жив е! Там на Балкана... Жив е, ами! Онзи ден пих кафе с него. Добре е. Малко му е скучно и се чуди какво да прави, ама не се оплаква особено много.

Как да е. Оправиха се новоизлюпените звезди. Питаха разни обикновени хорица, които веднага ги ориентираха към коя част на България да се отправят. Възрастни хора, отрудени, най-вероятно без вишу образование, които в друг случай просто биха подминали.

По-късно научих други интересни факти от историята ни. Като например, че Софроний Врачански е написал Рибния буквар и История славянобългарска.

Ъъъъ... добре де! Явно имам доста пропуски и трябва да ги запълня незабавно.

Никой не е длъжен да знае всичко. Най-малкото не е възможно. Но има някои неща, които се предполага, че се знаят. Дали от обща култура, дали от набиване в главите от ученическите години, дали от въздуха... Като например къде е убит Ботев. И дали изобщо е убит. И кой е написал История славянобългарска. И къде се намира Враца. Да не забравя за разликата между Ботев и Дебелянов и Паисий и Софроний. Когато тези основни неща липсват от файловете, дето си държиш в главата, тогава положението става малко страшно.

Обещавам, че това предаване ще го следя. И то с интерес. Ще се образовам от участниците и ще трупам познание след познание. Току виж и от мен излезе нещо.

Високо, високо...

Мисля, че съм споменавала, че живея на последния етаж в една чудесна, макар и стара, кооперация. Тъй като е стара, не разполага с асансьор. Мен това не ме притеснява. Освен, когато не ми се наложи да качвам нещо тежичко по стълбите, но това вече е за друг пост, не за този. В повечето случаи приемам етажите като още един начин да се разждвижа. Пък и е полезно.

Липсата на аснасьор и сравнително високият етаж, на който се помещава нашето апартаментче, доста често ни създават проблеми с някои дребни на пръв поглед неща - куриери, доставчици на храна и други подобни. Понягога дори се забавляваме искрено като виждаме изтерзаните физиономии на наши приятели, които ни идват на гости.

Оказва се, че май е проблем и за хората, работещи в Софийска вода.

Схемата е ясна. На няколко месеца минава някой служител и отчита показанията на водомерите. Тъй като това се случва през работно време и шансът хората да са си у дома по това време е минимален, са измислили нещо практично. Всеки има опцията да си засече сам показанията, да ги напише на едно листче заедно с останалата непбходима информация (клиентски номер и т.н.) и да залепи въпросната бележчица на вратата. През останалите месеци водата се начислява автоматично. И цялото това упражнение се прави, за да се изравнят сметките. Чудесна идея. Обаче тук се намесва човешкият фактор.

Живеем в този апартамент от повече от година и половина. За това време Софийска вода са благоволявали да се качат до нашия етаж три или четири пъти. Но за сметка на това всеки месец получаваме сметки за 15 кубика изразходвана вода. От няколко месеца вече кубиците са 13. Сещате се, че дори и да държим водата течаща през цялото време, двете със съквартирантката ми няма начин да изразходваме такова количество за един месец.

И какво се получава? Като примерни граждани, ние всеки месец си плащаме задълженията, без значение, че не сме изразходвали начислената ни вода. Като още по-примерни граждани, при всяка обявена дата за засичане на водомерите, ние си залепваме въпросната бележчица на вратата. И в повечето случаи, когато се прибираме вечер от работа, намираме въпросната бележка на абсолютно същото място, където сме я оставили сутринта.

Вчера бе ден за отчитане. Историята се повтори. Залепихме си листчето на вратата и отидохме да се трудим. Вечерта като се прибрах, то си беше още там. Недокоснато. За пореден път.

Благодарение на този факт, в момента реално потребената от нас вода е с около 100 кубика по-малко от водата, която сме платили.

Сега се питам, колко им струва на тези усърдни служители да качат още един етаж и да вземат и нашите показания? Защото със сигурност стигат до предпоследния. Там забравени бележки няма никога. Един етаж. Осемнадесет стълби. По-малко от две минути усилия. За нещо, за което им плащат. Това им е задължение. Може би трябва да поставим и една указателна табела, която да им напомня, че има и друг етаж? Като са толкова отнесени, защо веднъж не забравиха да ни пратят сметката?

Ако аз не си платя водата, те ще ми я спрат. Какво обаче правя в случай, че те не си свършат тяхната работа?