понеделник, 24 март 2008 г.

Ще продължавам да пуша... 2

Началото - тук.

И така. Успели сме да видим, че кафето без цигара не е просто слух и че бирата може да се пие без задължителната доза никотин. Оживели сме. Обаче...

Няма как да се мине без малко странични ефекти, в резултат от отказването.

На първо място, човек става меко казано раздразнителен. Мисля, че спокойно това състояние може да се оприличи на ПМС с удължен период на действие. Шегувам се. Или не съвсем. Важно е да се знае, че в такива моменти, отказващите се са лееееко по-изнервени от обичйното си състояние. С повечко късмет това ще се отрази само на семейството и на приятелите, но... За съжаление засегнатите за повече. Единственият изход тук е просто да се изчака края на ПМС-то. Друго спасение няма.

Не бива да забравяме, че цигарите са си зависимост. Психическа и физическа. Организмът ни свиква да функционира с помощта никотина и другите вещества в тютюна. А както всички пушачи знаят, когато си гладен и нямаш време да ядеш, най-лесният вариант е да запалиш цигара. Подтиска глада. И когато спрем притока на никотин, организмът малко се по(о)бърква.

Освен, че става в пъти по-лесно да се трупат килца, започва да те гони почти перманентен глад. Което още повече усложнява нещата.

Изходът?
Вариант 1: Не е за препоръчване. Нахвърляш се като освирепял звяр върху всяко нещо годно за ядене. Така определено ще задоволиш глада, но след два месеца ще ти се наложи да смениш целия си гардероб.

Вариант 2: Горе-долу същият като 1, но малко по-ограничен. Демек хапваш си някакви нещица, които да те отвличат от мисълта, че ти се пуши. Като например солетки, ядки и всякакви други такива нещица. Ефектът от подобни заместители доближава ефекта от предишния вариант.

Вариант 3: Дъвки. Или ментови бонбонки. Ако не обичаш ментови, пробвай с онези, дето са с по-малко калории. Действа. Поне при мен.

Много важно е да продължиш да си се храниш нормално. Няма да е много полезно наред с цигарите, да откажеш и храната. Но не е и необходимо да увеличаваш поетото количество. По-простичко казано - опитай се да ядеш така, все едно не спираш цигарите. Малко е терсене, но и този момент минава. И когато премине манията за храна (някъде към втория месец) и все още успяваш да се намъкнеш почти без проблеми в любимите дънки, ще знаеш, че си е заслужавало.

Няма вариант, при който да не качиш килограми. Обаче ако не си промениш хранителните навици, тези килограми ще бъдат в рамките на два или три. А не на десет. Има разлика, нали?

В предишния пост имаше коментар, че след спирането на цигарите е много по-лесно да пипнеш някой вирус или да настинеш. В това точно не съм съвсем убедена. Никотинът вреди на организма по много начини. Един от тях - пречи на усвояването на витамин С. Дехидратира. И други не чак толкова 'приятни' нещица. Идеята ми е, че по принцип пушачите са с малко по-заслабена имунна система в сравнение с непушачите. Но това не се получава при спирането на цигарите, а е по-скоро заради тяхната употреба. Но отново всичко си зависи и от самия човек.

Следва най-трудната част. Да продължим да не пушим. Но за нея-друг път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар