Ще продължавам да пуша... последна част

Тази част е за обобщение.

Задравейте. Казвам се Вера и съм пушач.

За да не се получи някакво объркване, отново ще споделя, че такова животно като бивш пушач не съществува. Има въздържатели. Почти като с алкохолозма.

Дори да сме отказали цигарите, някъде в дъното на подсъзнанието си (а при някой и не чак толква на дъното) се мъдри мислълта за Тях. Няколко приятелки, които успешно се справиха с отказването, са ми разказвали, че месеци по-късно все още сънуват, че пушат. Странна работа. На мен не ми се случи. Да сънувам де. Или по-скоро не си спомням.

Но пък си спомням битката, която водех със себе си всеки път като излизахме някъде с компания. Тогава ми беше най-трудно. И когато съм ядосана.

Много пъти ми се е случвали да се питам какво толкова ме е привличало в пушенето. Понякога успявах да си отговоря. Друг път не чак толкова успешно.

Усещането е много странно. С течение на времето, освен в пристрастяване, цигарите се превръщат и в част от теб. Свикваш да асоциираш определени случки или ситуации с тях. Свикваш с усещането им между пръстите си. И когато всичко това изчезне, в началото се чувстваш почти не на място. Точно затова първите седмици пиеш кафето почти на екс. И се чудиш какво да правиш с ръцете си.

Открих и положителната страна на непушачеството. Да влезна в препълнено заведение да успея да намеря място за сядане. Примерно. Да се движа с непушачи, без да ми се налага да слушам поредната лекция на тема "Вредата от тютюнопушенето". Отклонение: Хора, аз наистина съм запозната какво точно си причинявам. Не е необходимо всеки път да ми повтаряте едно и също. Голям човек съм. Край на отклонението. В чантата ми има две неща по-малко: цигари и запалка.

Това последното бе в кръга на шегата. Ползите не се изчерпват само с подобни повърхностни неща, но не ми е ден за писане на сериозни примери, затова ще ме изтърпите леко глуповата.

Финал. Какво се случи? Успях да не пуша повече от половин година. В интерес на истината ги докарах до осем месеца и малко отгоре. След това пушачът в мен отново проговори. Мотивацията се оказа с изтекъл срок на годност и недостатъчно убедителна. Но все пак успях да променя нещо. Ако преди Голямото отказване пушех средно по кутия на ден, сега я приключвам за около седмица. Знам. Това е просто оправдание. Имам и още няколко, но не мисля да ги споделям.

Това е от мен по въпроса за цигарите. Разпънете ме на кръст. Обявете ме за слабохарактерна. Довечера мисля да игнорирам лекия хлад, който се носи в пролетния въздух и да се разположа на терасата с чаша вино, една цигара и малко музика за компания.

Ще продължавам да пуша... 2

Началото - тук.

И така. Успели сме да видим, че кафето без цигара не е просто слух и че бирата може да се пие без задължителната доза никотин. Оживели сме. Обаче...

Няма как да се мине без малко странични ефекти, в резултат от отказването.

На първо място, човек става меко казано раздразнителен. Мисля, че спокойно това състояние може да се оприличи на ПМС с удължен период на действие. Шегувам се. Или не съвсем. Важно е да се знае, че в такива моменти, отказващите се са лееееко по-изнервени от обичйното си състояние. С повечко късмет това ще се отрази само на семейството и на приятелите, но... За съжаление засегнатите за повече. Единственият изход тук е просто да се изчака края на ПМС-то. Друго спасение няма.

Не бива да забравяме, че цигарите са си зависимост. Психическа и физическа. Организмът ни свиква да функционира с помощта никотина и другите вещества в тютюна. А както всички пушачи знаят, когато си гладен и нямаш време да ядеш, най-лесният вариант е да запалиш цигара. Подтиска глада. И когато спрем притока на никотин, организмът малко се по(о)бърква.

Освен, че става в пъти по-лесно да се трупат килца, започва да те гони почти перманентен глад. Което още повече усложнява нещата.

Изходът?
Вариант 1: Не е за препоръчване. Нахвърляш се като освирепял звяр върху всяко нещо годно за ядене. Така определено ще задоволиш глада, но след два месеца ще ти се наложи да смениш целия си гардероб.

Вариант 2: Горе-долу същият като 1, но малко по-ограничен. Демек хапваш си някакви нещица, които да те отвличат от мисълта, че ти се пуши. Като например солетки, ядки и всякакви други такива нещица. Ефектът от подобни заместители доближава ефекта от предишния вариант.

Вариант 3: Дъвки. Или ментови бонбонки. Ако не обичаш ментови, пробвай с онези, дето са с по-малко калории. Действа. Поне при мен.

Много важно е да продължиш да си се храниш нормално. Няма да е много полезно наред с цигарите, да откажеш и храната. Но не е и необходимо да увеличаваш поетото количество. По-простичко казано - опитай се да ядеш така, все едно не спираш цигарите. Малко е терсене, но и този момент минава. И когато премине манията за храна (някъде към втория месец) и все още успяваш да се намъкнеш почти без проблеми в любимите дънки, ще знаеш, че си е заслужавало.

Няма вариант, при който да не качиш килограми. Обаче ако не си промениш хранителните навици, тези килограми ще бъдат в рамките на два или три. А не на десет. Има разлика, нали?

В предишния пост имаше коментар, че след спирането на цигарите е много по-лесно да пипнеш някой вирус или да настинеш. В това точно не съм съвсем убедена. Никотинът вреди на организма по много начини. Един от тях - пречи на усвояването на витамин С. Дехидратира. И други не чак толкова 'приятни' нещица. Идеята ми е, че по принцип пушачите са с малко по-заслабена имунна система в сравнение с непушачите. Но това не се получава при спирането на цигарите, а е по-скоро заради тяхната употреба. Но отново всичко си зависи и от самия човек.

Следва най-трудната част. Да продължим да не пушим. Но за нея-друг път.

Ще продължавам да пуша...*

Няма да се отплесвам на тема за или против пушенето. Била съм и от двете страни на барикадата. Ако си пушил някога през живота си, знаеш какво удоволствие понякога може да донесе една единствена цигара в правилния момент. Но... Признайте си. Не ни е приятно, когато се носим като облаци от цигарен дим, а косата и облеклото ни разнасят аромат като от кварталната механа. Да не забравяме вредите за здравето, изличните разходи и т.н. и т.н.

Рано или късно в главата на всеки пушач преминава мислълта: "Абе аз що не взема да ги спра?". В голяма част от случаите, тя се задържа точно две секунди, след което отлита безвъзвратно. Но има и такива, които успяват да я задържат малко по-дългичко и дори наистина решават да зарежат навика.

Мотивацията

Без тази част нищо не се получава. А ако се получи е само временно. Според мен, най-добрият начин да спреш да пушиш, е да си твърдо убеден, че наистина искаш да го направиш. И най-вече да знаеш защо искаш да си причиниш всички нерви, които ще последват. Ако мотивацията е външна (половинката те врънка да ги спираш, приятелите те гледат лошо, еди-кой-си ги е спрял, що пак да не се пробваш и ти), забрави.

Започвам малко да звуча като проповедник или като автор на книга: "101 начина да спрем цигарите". И затова обобщавам: Ако не сте убедени, че искате да се разделите с цигарите, няма да помогне нито Табекс, нито Господ.

Няма да давам примери за мотивация - за всеки си е различна. И ако при мен действа едно нещо, няма никаква гаранция, че ще подейства и при някой друг.

Какво следва?

Момент 1: Денят, в който не запалих цигара с кафето
Денят Х (хикс). Кафето не е със същия вкус. Започваш да се замисляш дали наистина решението да спреш беше разумно. Стискаш зъби, изпиваш го на две бързи глътки и продължаваш с деня.

Странични ефекти: В първите няколко дни след спирането на цигарите забелязвате едно странно явление - ако преди сте пиели кафето за около половин час, сега го приключвате за максимум пет минути.

Ако успеете да не запалите цигара с това кафе, оттам нататък става по-лесно. Вече знаете, че можете и без тютюневата гарнитура към сутрешната кофеинова доза (леле, какво изречение се получи). Поздравления.

Момент 2: Първото излизане с приятели
Ако приятелите са непушачи - страхотно. Няма да има кой да ви дразни. Ако не е така, обаче, положението става малко по-сложно.

Оправданието: Е то нищо няма да стане, ако сега запаля една цигара! Аз пак си ги спирам, нищо не се е променило!

Страничен ефект: Какво, по дяволите, да правя с ръцете си?

Момент 3: Бира/водка без цигара?
Оправданието: Абе вие луди ли сте? Как така ще пия бира/водка и няма да пуша?

Оказва се, че е възможно. В началото е адски непривично, но и с това се свиква. Също като с кафето.

Странични ефекти: Махмурлукът на следващия ден е далеч по-поносим. И дишаш по-лесно.

Момент 4: Аз чакам, чакам вече час...
Навикът е страшно нещо. Чакаш градския транспорт, чакаш влака, половинката, колегите, началото на оперативката... А обикновено докато чакаш, имаш навика да палиш цигара. Чакане колкото искаш. Време точно, колкото за една цигара... И без това няма какво да правиш, така поне ще се разсееш...

Странични ефекти: Врремето наистина е относително понятие. В началото чакането става все по-безкрайно. В последствие намираш заместител на пушенето и в тази ситуация и всички отново са щастливи и доволни.

Следва...

ПП. Забравих да спомена откъде ми хрумна идеята да пиша за цигарите. Ами ето от тук.

* перефраза на песента на Йорданка Христова "Ще продължавам да пея"