неделя, 11 октомври 2009 г.

Виена: Ден 3 - Nova Rock

Четвърти опит за написване на поста. Може пък този път да стане нещо...

И така в шеги и закачки настъпи денят, който чакахме вече от три месеца. Не си спомням кога за последно съм чакала нещо да се случи с такова нетърпение.

Сутринта на заветната дата стегнахме багажа, освободихме стаите в хостела, нарамихме раниците и се отправихме към гарата. Успяхме да се справим с нелеката задача да си купим групов билет от една не особено любезна немскоговоряща машина, намерихме си влака и дори си намерихме места за сядане. 60 километра по-късно и още няколко с шатълче и вече стояхме насред панонските полета в очакване да влезнем на територията на Nova Rock'09.

Държа да отбележа, че организацията по влизането беше много добра. От влака се смъкнахме около три претъпкани автобусчета народ, но опашки не се получиха. Имаше достатъчно хора, които да слагат гривнички и да вземат депозит за боклука. След има-няма 10 минути поехме по дългия път към палатковия лагер. Уж беше на една ръка разстояние, а ни се наложи да походим доста. Голям лагер, голямо нещо.

Малко битовизми

Хората си бяха помислили за абсолютно всичко. Имаше тоалетни на всеки две крачки. Нещо повече - WC-те не само бяха чистени редовно, но и през цялото време разполагаха с тоалетна хартия. Знам, че това хвалебствие звучи странно, но като се има предвид, че тези две неща са трудно срещани по нашите географски ширини, учудването и възхищението ми са повече от разбираеми.

Държа също така да отбележа, че за наша най-огромна радост имаше и бани. При това с топла вода! През цялото време!

Не-битовизмите

В момента, в който успяхме да се преборим с палатките, поехме на обиколка. Трябваше да опознаем околността все пак. Близо до едната сцена попаднахме на лагер от няколко палатки, сред които се вееше нашето си знаме. И ние си имахме такова, но усещането да го видиш насред една камара австрийски палатки си е направо страхотно. Колкото по-често, толкова по-добре. Като едни истински дружелюбни субекти от балкански произход, решихме да проверим има ли някой в къщи. Тук се сблъскахме с проблем: Как, аджеба, се тропа на палатка? Решението - приближаваш се до палтката и казваш отчетливо Троп, троп, троп... Потропахме, почакахме, почакахме, видяхме, че няма никой и с тиха мъка в сърцата продължихме обиколката.

Какво ми напрви впечатление по време на почетната обиколка? Адски много народ и адски много палатки. За съжаление, въпреки раздаваните на входа торби за боклук, вече се забелязваха наченки на зверска свинщина. Наистина не мога да разбера как някой е склонен да пребивава някъде, било то и само за три дни на рок фестивал, заринат в поне един тон боклук. Народът масово си хвърляше празните кутии и всякакви други простотии покрай палатките. И май не им правеше особено голямо впечатление.

За сметка на това всички бяха много.... позитивни (Тони ги кръсти така и мисля да й гепя назаем определението). Факт е, че по-голямата част от присъстващите май бяха отишли там да се напият. Носеха се огромни количества бира. С кашони (само те си знаят как са я пили тая топла бира). Носеха си и гумени бутуши. В този момент, незнаещи и неочакващи, им се хилехме на акълите на заблудените автрийци, но подигравките ни се върнаха тъпкано по-скоро отколкото сме очаквали. И въпреки цялото стълпотворение на народ и пиене нямаше простотии, нямаше сбивания - ние поне не видяхме, нямаше агресия. Културна история.

Като цяло картинката на феста беше много цветна. Имаше всякакви образи. Имаше розАви феи, имаше зайци, плувци, емо-та и какво ли още не. Но най-хубавото тепърва предстоеше.

Музиката


Откакто чух, че Faith No More са се събрали за концерти, в главата ми се намърда натрапчивата мисъл, че трябва да ги видя. И сега стоях пред червената сцена на Nova Rock и от превръщането на тази мисъл в реалност ме деляха някакви си минути. Преди тях свиреха група, която не бях чувала никога през живота си - Gogol Bordello. Голям пропуск от моя страна. Страшни просто! Тропнахме едно право хорце на австрийска почва да им покажем на иноземците какви танци имаме по нашите земи. Благодарение на последното се запознахме с една група българи, които от дума на дума се разбра, че са онези, на чиито палатки тропахме по-рано през деня. Какво да се прави - светът е малък.

Колкото до Faith No More... Каквото и да кажа, пак няма да е достатъчно. Затова няма да кажа нищо.

Следващите за деня по план-график бяха Metallica. Ах, този концерт... Мисля, че няма да го забравя до края на жовота си... Не се шегувам! Ако на Faith времето беше прекрасно, то на Metallica небето се отвори и оттам се изсипа такъв дъжд, който трудно бих могла да си представя. А аз имам богато въображение. За да е картинката още по-пълна, валежът беше комбиниран с отвратително студен вятър. Резултатът - голяма част от отишлите на концерта се бяхме свряли на сушинка под един навес, а Джеймс и компания се изумяваха на ентусиастите, които въпреки всичко стояха на открито пред сцената и попиваха максимално всичко около себе си. Буквално.

Така започна голямото дъждовалене и калообразуване. Пропуснах да спомена, че преди Faith се отбихме за малко да послушаме Disturbed. Там имах лек инцидент, при който ме настъпаха, а аз изнесох цяло представления на напълно невинния младеж.

Много емоции през този ден, много нещо. Имаше си всичко в него. Включително и бира:) А ето и снимковият материал:



Галерията е тук.