понеделник, 24 март 2014 г.

Metal All Stars

Не бях ходила на концерт от много отдавна (живите изпълнения, на които ходим почти всяка седмица в Rock It, не се броят) и Metal All Stars ми идваше като идеална възможност да променя това така не добро статукво.

Цел 1 беше сдобиването с билети. След като изпълнихме тази никак не лесна мисия, остана само приятната част. Преди да продължа, мисля, че е редно да споделя, че специално тази част от музиката леееко съм я пропуснала в музикалното си образование и едва през последните месеци наваксвам малко по малко. Дупките в познанията ми за метъла са толкова големи, че през тях спокойно може да мине средноголямо стадо слонове. Но благодарение на постоянните и упорити грижи на Янешлиева, вече успявам да различа Slayer, Pantera и Sepultura. Което, лично за мен, си е истинско постижение.

Сега, да се върна на концерта снощи. Ще започна с положителните неща.

Влизането

Не знам дали защото отидохме по-рано (някъде към шест и нещо) или поради много добра организация, обаче нямаше никаква драма с входовете. В интерес на истината не забелязах такава и по-късно. Всичко си беше ясно обозначено, минаването през проверките беше бързо, а влизането в самата зала - лесно. Допълнителен бонус беше обособеното място за пушачи навън пред залата (под една козирка). Веднъж минал през проверките и озовал се вътре, всеки пушач можеше свободно да си влиза и излиза оттам, без да му се налага дори да си показва билета. Вярно, че беше по-задимено и от ученическа тоалетна, но все пак имаше Пушком.

The Stars

След подгряването, което направиха снощи, Odd Crew съвсем спокойно могат да се причислят към категорията на звездите. Браво на момчетата. Сега подгряващи, скоро и хедлайнери.

Мисля, че е абсолютно излишно да споменавам, че Max Cavalera и Udo са много големи. Такива са. И Udo, който определено не е в първа младост, в рамките на няколко песни показа как се правят нещата по правилния начин. Неслучайно той беше единственият, чието име бе скандирано от цялата зала. Няколко пъти. А Kavalera… той си е сладурче :) Подпря се небрежно на китарката, притвори очи и останалото е история. Традиционно проговори на български и сподели, че ни обича. И ние го обичаме. Пак да дойде. Този път за самостоятелен концерт. Знае, че тук концертите му се получават чудни.

Останалите. Много приятна изненада, поне за мен, бяха Kobra Paige (Kobra and the Lotus) и Brian Fair (Shadows Fall). Първата се оказа една прекрасна руса дама с невероятно гласище. Лично мнение, но ако някой може да изкара Fear of the Dark, търчейки по сцената, може да изпее почти всичко. Вторият се оказа едно високо слабо момче с расти до под коляното. Този човек е луд. И го казвам с всичката възможна положителност на този израз. Той искрено се забавляваше и това си личеше.


Музиката

Тук съм малко по-боса, отколкото ми се иска. Споменах вече, че тази част от музиката съм я заобиколила леко, но въпреки това успях да различа няколко неща, че дори и пограчих с тълпата.

Вечерта имаше от всичко по малко, включително и неща, които ме изнендоха. Refuse/Resist, Eye for an Eye, Metal Heart, Balls to the Wall, както и TNT, Man on the Silver Mountain, Bark at the Moon, Fear of the Dark… Не е като да не посвириха момчетата (и момичето). Цялото шоу продължи (според часовника) повече от два часа и половина.


И тук идва голямото ‘обаче’

Дойде време да си призная още нещо. Тръгнах и преди края на концерта. Това не съм го правила от години. Този път го направих. Толкова разочарована не съм била от много време. На тази сцена бяха събрани огромни имена. Верно, че Phil Anselmo не дойде, че Nick Menza и той пропусна и че Cronos се разболя, но въпреки това имаше достатъчно други имена, които да изкарат шоуто. Да, ама не.

Разбирам, че това им беше първият концерт от турнето и че сетлистът им е претърпял коренна промяна след отказалите се и разболелите се, ама все пак не са музиканти от два дни. И досега не мога да си обясня за какво точно бяха паузите межу отделните ‘сетове’. Слагам ‘сетове’ в кавички, защото е малко силна дума за поредицата от 4 песни, на които имаше право всеки вокал. То, ако наистина се замисли малко човек, наистина няма как да пеят по повече, защото те наистина са много народ. И тези 4 песни на човек щяха да се получат чудесно, ако след всяка от тях нямаше по някоя дупка. Народът тъкмо почне да се радва, да подскача и да му кипи кръвта и баааам! почивка. Какво толкова сменяте, пичове? Барабаните не ги пипнахте, китарите не би трябвало да отнемат много време, а вокалите едва ли са си носили собствени микрофони.

Цялото шоу остави усещане за хаос и лутане насам-натам. Имам чувството, че хората на сцената знаеха най-малко какво се случва. Все едно някой ги беше пуснал с парашут и им беше казал “Давайте!”. И те даваха. Ама какво точно дават…

Zakk Wylde. Да, съгласна съм, този човек е бог на китарата. Виртуоз. Гениален. Ама беше ли необходимо да го слагате последен и повече от половин час да имаме невероятното щастие да се наслаждаваме на майсторските му изпълнения? Ще ме прощавате много, уважаеми негови фенове, но цялото това нещо снощи си беше чиста фукня. А като се прибави и факта, че стояхме там от шест следобед, тази виртуозност ми дойде една идея повече. Дори бих казала, че успя почти да ме приспи. Права. Всички, които се повяиха вчера на тази сцена, са богове. Къде по-малки, къде по-големи. Никой друг не си позволи подобно пъчене. Може би аз прекалявам в оценката си. Може би болката в краката и честото накъсване на шоуто да са ме направили по-крайна, отколкото е нужно. Каквато и да е причината, сетът на Zakk Wylde ми допадна най-малко.

След него се предполагаше, че трябва да завършат с нещо финално, като за бис. Всички заедно. Греда! Излизаха си пак един по един вокалистчетата и изпяваха по една песен. Ако е имало обща такава, аз съм я пропуснала, защото, както вече споменах, си тръгнах преди края.

Бирата. Тук доставчикът се изложи много жестоко. Вратите отвриха в 17:00. Малко преди шест отвън пред залата бирата беше свършила. Три часа по-късно, бирата в залата бе последвана от същата съдба. За тези, които ги мързи да смятат - 8:00 pm. Което всъщност прави официално обявеният старт на концерта. Не знам кой им е смятал прогнозни количества бира за вечерта, но имам беглото съмнение, че не се е справил. За сметка на това, след като бирата свърши, народът масово мина на твърд алкохол и рязко се напи. Което не се отрази по особено добър начин на поведението на доста от хората. Но това е тема на друг разговор.

Звукът няма да го коментирам. След концерта на Slash и Myles Kenndy миналата година, не мисля, че ще има нещо на този свят, което да надмне по липса на качество Онзи звук. Още ме боли.

Като цяло, Metal All Stars ме разочарова. Но, за разлика от много от коментарите, които днес четох, не мисля, че вината е на Loud Concerts. Те си бяха свършили тяхната работа. Успели са да накарат цялата тази звездна тълпа да се появи в София. Това, че последните не знаеха какво правят и не се бяха стиковали все още, не е грешка на организаторите. А недостатъчната бира си е грешка на доставчика. Единственото, за което могат да бъдат обвинени, е кофти звукът. Иначе всичко си беше ок - организацията по влизането, нямаше закъснения спрямо обявените часове. Не мисля, че трябва тях да псуваме за нещо, което не зависи от тях.

ПС Ако все още има някой, който да не е разбрал:


Meet and greet, people, meet and greet :)


вторник, 4 март 2014 г.

21

Този период от годината винаги ме прави малко сълзлива и леко меланхолична. Налягат ме мисли, свързани с равносметки, колко относително е всичко и всякакви други глупости от подобен калибър. Превръщам се в истински жив философ. За радост на околните, това се случва основно в главата ми. Външните признаци са свързани основно с раздразнение и леко съскане. Почти като ПМС.

Виновно е времето. Ей така, без човек грам да се усети, минават някакви години, които в един момент се оказват двуцифрено число. Неща, за които си си мислил, че никога няма да отминат, са се случили вече преди толкова време, че ако бяха хора, щяха да имат право да пият алкохол навсякъде по света. Странна работа.

Предупредих, че съм философски настроена. И леко сълзлива. Времето. За него ми беше думата. Изнизва се гадината и дори не предупреждава. Просто в един момент си седиш спокойно в офисния стол, смяташ годините и реалността е стоварва върху теб като пиано върху герой от анимационен филм.

Хубавото на цялото упражнение с отлитащото време е, че започваш да виждаш нещата малко по-отстрани. Все едно си гледал лош филм и му правиш анализ. Сюжетът беше интересен, част от героите не бяха развити достатъчно дълбоко, диалогът ставаше. А и саундракът не беше зле.

Май звучи малко безсмислено. Както и да е. Друго исках да кажа. Но забравих какво. Ето една песен, да има поне нещо смислено в този пост.