събота, 12 април 2008 г.

Момичето от Ипанема

Петък вечер. Зала 1 на НДК. Една бразилка. Едно пиано. Акомпанимент от контрабас и барабани.

Елиане Елиас. Повече от час музика за душата. Затваряш очи и се пренасяш далече от суетата и забързаността на делника. Следва ритъм, който кара кръвта ти да кипи. Невероятно добър завършек на работната седмица. Искам пак.

Не можах да открия нещата, които свири в София, но и това ще свърши работа.







петък, 11 април 2008 г.

Супер Паничище

На фона на разиграващия се скандал с Румен Петков и поредния вот на недоверие към Кабинета, ще си позволя да пиша за нещо различно.

Попаднах на тази статия. Прочетох я. След това я прочетох още веднъж, този път по-внимателно. Петъчното ми настроение малко се поизпари. Влезнах тук и се зачетох за пореден път в казуса Рила.

Отклонение: Обърнете внимание, че на страницата на проекта пише: "Етап на строителство: Идеен проект". Край на отклонението.

Не съм юрист, но дори и аз мога да видя, че се потъпкват не един или два закона. Пренебрегнати са дори собствениците на земи. Общината раздава земи и гори с лека ръка. Какво тук значат няколко си декара? Важното е накрая в Рила да има поредния курорт, който ще претендира за лукс и ще предлага панорамни гледки от брега на езерото. Няма значение, че от планината ще са останали само бегли спомени от природата, която сега спира дъха със своето великолепие и величие.

В Рила се строи. При това усилено. Положени са основите на лифта за бъдещия ски курорт. Изсичат се дървета. Копае се. Унищожава се нещо, с което се предполага, че трябва да се гордеем.

Затворете за момент очи и се опитайте да си представите Рила след 5 години. Бетон. Писти, които няма да са особено посещавани, поради простата причина, че там не е съвсем подходящо място за ски курорт. Пътеките ще са заменени от прекрасни асфалтирани пътища. На мястото на туристическите хижи ще има безлични, макар и луксозни, хотели с не-знам-колко-звезди. Ще има всички възможни удобства, но няма да има природа. Няма да има място и за хората, които обичат планината не заради удобните пътища и лукса, който ще ги чака след половинчасово пътуване в комфорта на някое МПС, а заради самата планина.

Не знам. Днес отново ще има протест за Рила. Този път ще е мълчаливо бдение. Поредната акция на група ентусиасти, на които им пука.

Но, всъщност, защо изобщо ви занимавам с разни глупости? Нали не ви касае пряко? Природозащитниците да ходят да си протестират. След като ги влече...

сряда, 9 април 2008 г.

Езикови курсове

Не съм педагог. Никога не съм преподавала на някой. Единственият ми допир с учителската професия е от училище, когато на мен ми преподаваха. Не мога да претендирам по никакъв начин, че разбирам нещо от преподаване.

Обяснявам се предварително, защото смятам да пиша за нещо, което не разбирам съвсем. Езиковите курсове. И как се преподава чужд език.

Завършила съм подобие на езикова гимназия. Казвам 'подобие', защото се води Гимназия с преподаване на чужди езици. Имахме си подготвителен клас, англоговорящи преподаватели и още няколко екстри.

Присетих се за любимото училище заради една колежка. Тя ми разказа за една езикова школа и за начина на преподаване там. Останах изключително изумена. За първи път чух, че е възможно да се научи език без да се преподава граматика.

Наистина, английският език има далече по-лесна граматика от немския например. Или италианския. Но все пак има. И не мога да си обясня как е възможно да преподаваш на някой и да не му обясниш защо еди-кое-си е така, а не иначе.

Според колежката, понятия като определителен и неопределителен член там се споменават едва към трето ниво. Не се говори за времена, за съществителни, наречия, глаголи и други подобни. Разчита се изцяло на слуховата памет и много, много примери. И въз основата на всичко това, учещият сам си прави връзката кое откъде идва. Не се препоръчва да се учат думи с писане. Препоръчително е да всичко да се научава по време на урока.

Стоях, слушах внимателно и мигах на парцали. От време на време ми се налагаше да си вдигна ченето от пода. Може би ми е наивно, но все си мисля, че за да може човек да говори един език, е необходимо малко или много да е наясно с правилата в него. Ако се налага да го учиш в движение е друго. Тогава искаш - не искаш, ти се налага сам да си правиш изводите защо едно нещо се казва по този, а не по друг начин. Но когато даваш пари, за да бъдеш обучен от специалист, се предполага, че всички тези основни понятия ще ти бъдат обяснени.

Лично мнение - език се учи с много граматика и с много лексика. Ако се наблегне само на едното за сметка на другото, нещата няма да се получат както трябва.

Или се бъркам нещо?

понеделник, 7 април 2008 г.

Слънце

Слънцето най-накрая се смили над нас и реши да ни зарадва. След работа, не ми се прибираше веднага и реших да удължа малко пътя към дома. Трамваят ми се стори една идея по-претъпкан, отколкото мога да понеса, затова реших да слезна на спирката на НДК и да се поразходя, макар и малко.

Тази година зимата ми се стори наистина дълга. Омръзна ми мрачното време. Забързаните хора, сгушили се в палтата си. Сивотата. Студът. Затова и толкова се зарадвах на времето днес. Още повече се зарадвах, когато видях, че са пуснали и фонтаните на НДК. Те и преди това ги бяха пускали, но сега грееше и слънце.



Не бях единствената, която се наслаждаваше на времето. По пейките нямаше свободни места. Полянките също се оказаха удачно място за разпускане след работния ден.



Естествено, децата бяха най-облагодетелствани.



Както си се мотаех безцелно, забелязах откритата изложби. Бях чула за изложбата на фотографии пред НДК, но съвсем я бях забравила. Не е много, но е от сърце.



Снимките са подредени от двете страни на фонтаните. Нямах много време, затова ги разгледах много набързо. Тези дни мисля да им отделя повече внимание. Ако са още там. Защо? Защото са там от цели два дни и резултатът вече е такъв:



Искрено се надявам това да е следствие на дъжда и вятъра от вчера. Ако не е, значи е дело на поредния комплексар, решил да се направи на велик. Аплодисменти.

Друго исках да кажа. Радвам се, че най-накрая видяхме пролетта на живо. Радвам се на слънцето. На по-усмихнатите хора. На зеленината, която се появи. На това, че отново забелязвам какво се случва покрай мен.

А, да - вижте откритата изложба. Интересно е.

неделя, 6 април 2008 г.

Машина на времето

Неделя вечер. Обзел ме е мързел и съм си у нас с дистанционното в ръка. Превключвам каналите с тихата надежда да намеря нещо читаво за гледане. Уви. Програмата явно е избирана с конкурс. По Нова дават филм с Колин Фарел. Това добре, но дори и той не може да го спаси от безумния сюжет. Продължавам нататък. Сериал, който вече съм гледала. Сериал, който не искам да гледам. Глупост. Още една глупост. Братя Аргирови. Стоп! Какво?

Как си ти? Как си ти? Все едно и също правя... Я! Това го помня! Бях малка, ходех още права под масата и любимото ми място за криене беше раклата. Не се шегувам. А сега от екрана ми припяваха Братята близнаци. Барнали са се еднакво. И каква изненада! Пеят на запис. Така де. На плейбек.

Оставих дистанционното. Попаднала съм на Годишните музикални награди на Бг Радио. След като от две седмици горещо се моля днешният ден да дойде и да мине, че да ми се налага да гледам безумната им реклама, успях да нацеля точно тях. Решавам да се подложа на това мъчение (за което вече искрено съжалявам) и се закотвям на БТВ.

Какво ми прави впечатление? В Зала 1 на НДК са. Не че има къде другаде да ги направят. Залата направо плаче, не - крещи, за реновиране (какви сложни думички знам само, а?). И на фона на залата от добрите стари времена, слушаме изпълнение на хит точно от онова време. Простете. Запис, не изпълнение. Братята се опитват да напомнят за бляскавото си минало, но нещо не им се получава. Движенията им са същите, записът е същият, само дето времето е друго.

Здраве да е. Приключиха с хита и решиха да ни изненадат с някаква норвежка звезда. Поне те казаха, че е звезда. Признавам своето непростимо невежество на тема норвежка съвременна музика. Не я познавам дамата. Беше руса. И пя заедно с близнаците-звезди на английски. Те припяваха и на български. Песента бе повече от безумна. И отново не бе на живо. Не разбирам защо повечето от старите музикални величия си мислят, че ако се изтупат от нафталина, в който са стояли през последните години и направят песен с денс ритъм, това автоматично ще им върне стария блясък. Съжалявам, но резултатът в повечето случаи е смехотворен.

Оцелях и след интернационалното изпълнение. На сцената се появи Дичо. Пошегува се, че ако си имал брат-близнак, щял да го ползва за резервни части. Ъ-ъ-ъ? Това май се предполагаше, че трябва да е смешно. Извика Део. Излезна Лео (италианчето от единия Биг Брадър). След него се появи и блондинът. Последният май беше напред с материала. Във видимо приповдигнато настроение, Део успя да направи реклама на "Това го знае всяко дете" и да си намести пакета три пъти. Аз поне толкова преброих. Верно, малко съм наивна и на моменти доста глуповата, но все си мисля, че подобно поведение не е точно за пред камери.

Номинации за албум на годината. Наред с Невена, номинирана е и Тони Димитрова. Видимоо отслабнала, наскоро май и тя празнува някакъв юбилей. Абе няма ли албуми на по-актуални изпълнители? Нямам нищо против Тони Димитрова, тя също си има своите почитатели, ама толкова ли няма други аблбуми през тази година?

Следващите минути ми се губят. Предпочетох да мия чинии. Завърнах се точно за връчването на наградата за цялостно творчество. Силвия Кацарова. Наградата я връчиха героите на вечерта братя Аргирови. Последваха двусмислени закачки между тях и Силвия Кацарова, които все още се опитвам да изтрия от съзнанието си.

Дичо каза, че и той щял да пее. Ето тук вече не издържах и престанах да гледам. Щеше да ми дойде малко в повечко.

Ужас!!! С три удивителни. Цялостното усещане от наградите на радиото е като от Златния орфей. Приповдигнато настроение, поостаряващи звезди, неестествено поведение на водещия. Опитали са се да бъдат оригинални и тематични. Рекламата за събитието беше с едни космати чудовища. Сценаристите са се опитали да завъртят цялата вечер около този мотив. Включително бяха застлали сцената с космат китеник. Или поне приличаше на нещо подобно. Резултатът? Кич. Претрупност. Отврат. Безумните опити на водещщия да се направи на оригинален и да бъде забавен бяха ... ами не му се получиха.

Последните няколко години българската музика е меко казано в плачевно състояние. Едни и същи имена изскачат отвсякъде. Къде с причнина, къде без. Ако продължават в същия дух, съвсем скоро ще загубят и малкото почитатели, които са им останали. А ако всичките годишни музикални награди са като тези на Бг радио... Не знам кой може да им помогне.

четвъртък, 3 април 2008 г.

It Takes Two

Отдавна не съм ви тормозила с музикални постове. Този път ще си говорим за дуети. При това за не чак толкова обичайни. Ако трябва да дообясня - не за дуети като Дони и Момчил или Сони и Шер. А за онези, които не са за постоянно.

Но да не се отплесвам с излишни словесни излеяния. Да послушаме малко музика.

Началото ще поставят двама мъже. И една от най-невероятните песни, създавани някога:



Малко странна комбинация, но за сметка на това доста успешна. Поне според мен. Тъжно, но красиво.



Това ги има и в летния пост, но в друго изпълнение:



Да разведрим малко обстановката:



Още малко китари. И двама души, които самостоятелно са велики, а в дует са великолепни.



Дуетът на Браян Адамс с Мел Си ще го пропусна умишлено.

Знам, че оригиналът е на Франк Синатра, но все пак мисля да пусна кавъра:



Не знам защо, но като чуя горната песен и веднага се сещам за тази:



Определено не може да се намери място в класация за красота, но за сметка на това пее невероятно. Според Вики
песничката е вдъхновена от "Брулени хълмове". Това не го знаех. Между другото, ако не сте я чели, направете го. Няма да съжалявате.



За десерт си оставих най-доброто. Две песни без коментар.