Слънце

Слънцето най-накрая се смили над нас и реши да ни зарадва. След работа, не ми се прибираше веднага и реших да удължа малко пътя към дома. Трамваят ми се стори една идея по-претъпкан, отколкото мога да понеса, затова реших да слезна на спирката на НДК и да се поразходя, макар и малко.

Тази година зимата ми се стори наистина дълга. Омръзна ми мрачното време. Забързаните хора, сгушили се в палтата си. Сивотата. Студът. Затова и толкова се зарадвах на времето днес. Още повече се зарадвах, когато видях, че са пуснали и фонтаните на НДК. Те и преди това ги бяха пускали, но сега грееше и слънце.



Не бях единствената, която се наслаждаваше на времето. По пейките нямаше свободни места. Полянките също се оказаха удачно място за разпускане след работния ден.



Естествено, децата бяха най-облагодетелствани.



Както си се мотаех безцелно, забелязах откритата изложби. Бях чула за изложбата на фотографии пред НДК, но съвсем я бях забравила. Не е много, но е от сърце.



Снимките са подредени от двете страни на фонтаните. Нямах много време, затова ги разгледах много набързо. Тези дни мисля да им отделя повече внимание. Ако са още там. Защо? Защото са там от цели два дни и резултатът вече е такъв:



Искрено се надявам това да е следствие на дъжда и вятъра от вчера. Ако не е, значи е дело на поредния комплексар, решил да се направи на велик. Аплодисменти.

Друго исках да кажа. Радвам се, че най-накрая видяхме пролетта на живо. Радвам се на слънцето. На по-усмихнатите хора. На зеленината, която се появи. На това, че отново забелязвам какво се случва покрай мен.

А, да - вижте откритата изложба. Интересно е.