неделя, 6 април 2008 г.

Машина на времето

Неделя вечер. Обзел ме е мързел и съм си у нас с дистанционното в ръка. Превключвам каналите с тихата надежда да намеря нещо читаво за гледане. Уви. Програмата явно е избирана с конкурс. По Нова дават филм с Колин Фарел. Това добре, но дори и той не може да го спаси от безумния сюжет. Продължавам нататък. Сериал, който вече съм гледала. Сериал, който не искам да гледам. Глупост. Още една глупост. Братя Аргирови. Стоп! Какво?

Как си ти? Как си ти? Все едно и също правя... Я! Това го помня! Бях малка, ходех още права под масата и любимото ми място за криене беше раклата. Не се шегувам. А сега от екрана ми припяваха Братята близнаци. Барнали са се еднакво. И каква изненада! Пеят на запис. Така де. На плейбек.

Оставих дистанционното. Попаднала съм на Годишните музикални награди на Бг Радио. След като от две седмици горещо се моля днешният ден да дойде и да мине, че да ми се налага да гледам безумната им реклама, успях да нацеля точно тях. Решавам да се подложа на това мъчение (за което вече искрено съжалявам) и се закотвям на БТВ.

Какво ми прави впечатление? В Зала 1 на НДК са. Не че има къде другаде да ги направят. Залата направо плаче, не - крещи, за реновиране (какви сложни думички знам само, а?). И на фона на залата от добрите стари времена, слушаме изпълнение на хит точно от онова време. Простете. Запис, не изпълнение. Братята се опитват да напомнят за бляскавото си минало, но нещо не им се получава. Движенията им са същите, записът е същият, само дето времето е друго.

Здраве да е. Приключиха с хита и решиха да ни изненадат с някаква норвежка звезда. Поне те казаха, че е звезда. Признавам своето непростимо невежество на тема норвежка съвременна музика. Не я познавам дамата. Беше руса. И пя заедно с близнаците-звезди на английски. Те припяваха и на български. Песента бе повече от безумна. И отново не бе на живо. Не разбирам защо повечето от старите музикални величия си мислят, че ако се изтупат от нафталина, в който са стояли през последните години и направят песен с денс ритъм, това автоматично ще им върне стария блясък. Съжалявам, но резултатът в повечето случаи е смехотворен.

Оцелях и след интернационалното изпълнение. На сцената се появи Дичо. Пошегува се, че ако си имал брат-близнак, щял да го ползва за резервни части. Ъ-ъ-ъ? Това май се предполагаше, че трябва да е смешно. Извика Део. Излезна Лео (италианчето от единия Биг Брадър). След него се появи и блондинът. Последният май беше напред с материала. Във видимо приповдигнато настроение, Део успя да направи реклама на "Това го знае всяко дете" и да си намести пакета три пъти. Аз поне толкова преброих. Верно, малко съм наивна и на моменти доста глуповата, но все си мисля, че подобно поведение не е точно за пред камери.

Номинации за албум на годината. Наред с Невена, номинирана е и Тони Димитрова. Видимоо отслабнала, наскоро май и тя празнува някакъв юбилей. Абе няма ли албуми на по-актуални изпълнители? Нямам нищо против Тони Димитрова, тя също си има своите почитатели, ама толкова ли няма други аблбуми през тази година?

Следващите минути ми се губят. Предпочетох да мия чинии. Завърнах се точно за връчването на наградата за цялостно творчество. Силвия Кацарова. Наградата я връчиха героите на вечерта братя Аргирови. Последваха двусмислени закачки между тях и Силвия Кацарова, които все още се опитвам да изтрия от съзнанието си.

Дичо каза, че и той щял да пее. Ето тук вече не издържах и престанах да гледам. Щеше да ми дойде малко в повечко.

Ужас!!! С три удивителни. Цялостното усещане от наградите на радиото е като от Златния орфей. Приповдигнато настроение, поостаряващи звезди, неестествено поведение на водещия. Опитали са се да бъдат оригинални и тематични. Рекламата за събитието беше с едни космати чудовища. Сценаристите са се опитали да завъртят цялата вечер около този мотив. Включително бяха застлали сцената с космат китеник. Или поне приличаше на нещо подобно. Резултатът? Кич. Претрупност. Отврат. Безумните опити на водещщия да се направи на оригинален и да бъде забавен бяха ... ами не му се получиха.

Последните няколко години българската музика е меко казано в плачевно състояние. Едни и същи имена изскачат отвсякъде. Къде с причнина, къде без. Ако продължават в същия дух, съвсем скоро ще загубят и малкото почитатели, които са им останали. А ако всичките годишни музикални награди са като тези на Бг радио... Не знам кой може да им помогне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар