понеделник, 27 август 2012 г.

I Follow The Sun

Разказвала ли съм ви какво са за мен The Beatles? Май не. Не съм от онези им фенове, които знаят цялото им творчество наизуст. Не познавам всички конспиративни теории за това дали Paul е жив или не. Не мога да взема отношение по въпроса дали Yoko е прецакала цялата група или не. Но със сигурност мога да кажа, че са велики. И великолепни. И без тях музиката никога не би била същата.

За мен Beatles не са просто Yellow Submarine. Не са и Help Me. Не Ob-La-Di Ob-La-Da. Не са Love Me Do. Или поне не са само това. Харесва ми онази меланхолична, тъжна, бавна страна на Beatles. Онази, което не те кара да се хилиш, а да се усмихваш бавно и да си спомняш. Приятели, любови и всичко останало.

Днес всичко бе заради дъжда и слънцето, което се пробва да се появи, но така и не намери сили да остане.



Както е казал поетът, едното нещо доведе до другото и до



Ето тази песничка ми е особено любима. Напомня ми на ученическите ми години и една компания с китари и много емоции. Все още тормозя Елица да ми е свири. И тя все още ми угажда. Благодаря й за което:)



Дали заради облаците, или заради нещо незнайно какво друго (жена съм все пак-изпадаме в безпричинни настроения), обаче бавните песни днес ми идват идеално. А тази е просто разкошна:



И сега вече съвсем се разкиснах:



Тук само се слуша:



Стига толкова, че дори и китарите започнаха да плачат.



PS Някой ден ще се постарая да пусна и по-небрежната им страна. Но няма да е сега. Сега е облачно и отивам да търся слънцето.