понеделник, 21 май 2012 г.

Stayin' Alive

Докато бях още ученичка, си имахме един двукасетъчен касетофон. Все още го имаме, но вече е пенсиониран и покрит с поне половин сантиметър прах. Много му се радвах. И почти не го оставях без работа. Най-много се радвах на функцията му да записва. Бях се специализирала отвсякъде. Дори стигнах до до там, че в гнездото, което записваше, винаги имаше една празна касетка за всеки случай - ако по радиото пуснат някоя песен, която особено много държа да имам. Пиратствам си от малка, ама какво да се прави - музиката иска жертви.

Що ви разказвам за касетофончето? Защото благодарение на него се влюбих в музиката. И в някои групи. В началото бяха разни лигавщини, но след това открих Queen и Freddie Mercury. По някое време се сблъсках и с Bee Gees. Има неща, които ги чуваш и веднага се вмъкват под кожата ти и се загнездват в душата. И без значение колко се променя музикалният вкус в течение на годините, те си остават там. Все още твърдя, че за мен музиката се разделя на две - Queen и всички останали. Съмнявам се, че това ми твърдение ще се промени скоро. Също така и до ден днешен Bee Gees продължават да ме карат да чувствам. Дали ще е радост, дали ще е меланхолия - чувствам. Факт е, че клиповете им често ме докарват до почти неконтролируем кикот заради тесните дънки и смешните прически, но за това основно виня 70-те. Песните им са съвсем друга бира.

Имах една тяхна касетка. Беше някакъв The Best. Не си спомням дали беше оригинална или я бях записвала отнякъде. По-скоро ше да е било второто. Имаше период, в който друго не слушах. Братята Гиб ми бяха станали първи дружки. Почти прецаках лентата на касетката от слушане. На някои места дори откровено вече беше започнала да си провлачва. След това минах на друга музикална вълна, след това на още по-друга и така до безкрай. Bee Gees минаха леко в архив, много по-късно бяха прехвърлени на mp3 player-чето, слушани къде по-рядко, къде по-често.

Преди няколко години се разхождах небрежно покрай НДК-то на културата, слушах нещо на mp3-то и като цяло не вършех нищо смислено. И тогава, върху едно табло мернах Дъ Плакатът! Robin Gibb с концерт в София. Със Софийска филхармония. В НДК. Да кажа, че бях щастлива, ще бъде твърде голямо подценяване на ситуацията. Настроението ми горе-долу може да бъде описано с израза: "Ударих си задника в тавана на лятното кино." Един час по-късно се бях сдобила с билети - за мен и за съквартирантката.

Ако кажа, че винаги съм искала да отида на концерт на Bee Gees ще бъде откровена лъжа. Никога подобна мисъл не ми бе минавала првез главата. Толкова невъзможна ми се е струвала идеята Bee Gees да се мернат из нашенско. Бяха се разпаднали, Maurice не бе между живите, Robin правеше самостоятелни концерти, но да мине през България... ами не го вярвах.

Искам да ви кажа, че това бяха два от най-прекрасните часа, които някога съм прекарвала. Robin Gibb и Софийска филхармония са комбинация, която определено си заслужава да се види. Човекът изпя едни от най-големите неща на Bee Gees. Чух текстовете, които знам наизуст, изпяти по великолепен начин от Изпълнител, за който дори не съм посмяла да мечтая да видя на живо. Всяка следваща песен ми напомняше за нещо, за някой, за места и случки, които вече са били. Не знам как да ви опиша усещането. Беше идеално.

Днес Robin Gibb си отиде от този свят. Почивай в мир!

петък, 4 май 2012 г.

Amore Mia

С Mia (1, 2) сме заедно вече почти две седмици. Свикнахме една с друга, но скоро ще се наложи да се разделим.

Преди да продължа нататък с поста, се налага да ви призная нещо за себе си. Пристрастена съм към музиката. Почти няма вариант покрай мен да не дрънчи нещо. А ако е на слушалки, то тогава дрънченето се случва на доста силен звук. Когато съм в движение за музикослушане обикновено използвам mp3 player-че, което до момента ми върши идеална работа. Батерията му издържа достатъчно дълго, има памет, която ми стига, лесен е за навигация и е компактен. Слушалките, с които го купих, бяха леко слаби, затова просто ги смених с други. Единственият минус е, че няма shuffle.

Връщам се на Mia (не съм забравила, че постът е за нея). Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, бе че няма място за SD карта. Но като разбрах, че Mia има на разположение 16 GB, осъзнах, че няма и нужда да има.

Следващата стъпка бе да кача малко музика и да видим как се държи Mia в музикално отношение. Проведох кратка, но за сметка ползотворна битка със Zune и задачата бе изпълнена. Забелжка 1: разбирам донякъде наличието на подобен software, но ми е в пъти по-лесно просто да си ръчна кабела в компютъра и да кача на телефона всчико, което ми се слуша в момента. Инсталирането на Zune и синкването на музика ми дойде една идея повече.

Ккаво се случи оттам нататък? Има shuffle! А ако ми се слуша конкретен албум, може и без shuffle. Песните са подредени удобно и търсенето е бързо. Освен това може да си спирате и пуската музиката без да ровичкате из самото меню, защото на lock screen-а се появява player-че. Това за хубавото. Лошото? Слушалките, които си дойдоха с Mia, са не просто тихи, те са ужасно тихи. Аз не обичам така. Когато си пусна музика в ушите, една от идеите ми е да не слушам околния шум на народа в градския транспорт, шума от улицата и други подобни екстри. Друга подобна причина е, че когато искам да слушам как Corey Taylor ми крещи в ухото, искам наистина да го чувам. А не да бъде надвикан от тинейджърката до мен, която си клюкарства с приятелка. Без слушалки звукът е добър. Дори се изненадах. Добре се държи и със слушалките на mp3 player-а ми. И със слушалките на един приятел (зелени са). Но не и снейните си.

Радиото. Изглежда симпатично. Станциите се търсят лесно - само с леко слайдване в ляво или в дясно се ровичка из честотите. Има и списъче с харесаните от вас станции, лошото е, че не се показват с имената си, а с честотите. Но това не е голяма трагедия.

Като цяло Mia се справя добре с музикалното оформление. Стига да е с правилните слушашли. Батерията й държи по-дълго, отколкото на Samsung-а ми, така че не трябва да се чудите дали да слушате музика или да позлвате нет например. В случая аз съм леко субективна, тъй като честно казано за слушане на музика предпочитам да си позлвам отделно утройство (без значение колко добри възможности ми предлага телефона, но като резервен вариант Mia върши идеална работа.

Общо взето май е това. Не съм голям разбирач на телефони, но Nokia-та ми хареса. Има си минуси (все още искам бг клавиатура, а не руска), но май плюсовете са повече. Вероятно има много неща, които съм пропуснала, но пък аз го разглеждах като един средностаистически ползовател на телефон. Изживяването беше интересно. Гласувам "За".