Amore Mia

С Mia (1, 2) сме заедно вече почти две седмици. Свикнахме една с друга, но скоро ще се наложи да се разделим.

Преди да продължа нататък с поста, се налага да ви призная нещо за себе си. Пристрастена съм към музиката. Почти няма вариант покрай мен да не дрънчи нещо. А ако е на слушалки, то тогава дрънченето се случва на доста силен звук. Когато съм в движение за музикослушане обикновено използвам mp3 player-че, което до момента ми върши идеална работа. Батерията му издържа достатъчно дълго, има памет, която ми стига, лесен е за навигация и е компактен. Слушалките, с които го купих, бяха леко слаби, затова просто ги смених с други. Единственият минус е, че няма shuffle.

Връщам се на Mia (не съм забравила, че постът е за нея). Едно от първите неща, които ми направиха впечатление, бе че няма място за SD карта. Но като разбрах, че Mia има на разположение 16 GB, осъзнах, че няма и нужда да има.

Следващата стъпка бе да кача малко музика и да видим как се държи Mia в музикално отношение. Проведох кратка, но за сметка ползотворна битка със Zune и задачата бе изпълнена. Забелжка 1: разбирам донякъде наличието на подобен software, но ми е в пъти по-лесно просто да си ръчна кабела в компютъра и да кача на телефона всчико, което ми се слуша в момента. Инсталирането на Zune и синкването на музика ми дойде една идея повече.

Ккаво се случи оттам нататък? Има shuffle! А ако ми се слуша конкретен албум, може и без shuffle. Песните са подредени удобно и търсенето е бързо. Освен това може да си спирате и пуската музиката без да ровичкате из самото меню, защото на lock screen-а се появява player-че. Това за хубавото. Лошото? Слушалките, които си дойдоха с Mia, са не просто тихи, те са ужасно тихи. Аз не обичам така. Когато си пусна музика в ушите, една от идеите ми е да не слушам околния шум на народа в градския транспорт, шума от улицата и други подобни екстри. Друга подобна причина е, че когато искам да слушам как Corey Taylor ми крещи в ухото, искам наистина да го чувам. А не да бъде надвикан от тинейджърката до мен, която си клюкарства с приятелка. Без слушалки звукът е добър. Дори се изненадах. Добре се държи и със слушалките на mp3 player-а ми. И със слушалките на един приятел (зелени са). Но не и снейните си.

Радиото. Изглежда симпатично. Станциите се търсят лесно - само с леко слайдване в ляво или в дясно се ровичка из честотите. Има и списъче с харесаните от вас станции, лошото е, че не се показват с имената си, а с честотите. Но това не е голяма трагедия.

Като цяло Mia се справя добре с музикалното оформление. Стига да е с правилните слушашли. Батерията й държи по-дълго, отколкото на Samsung-а ми, така че не трябва да се чудите дали да слушате музика или да позлвате нет например. В случая аз съм леко субективна, тъй като честно казано за слушане на музика предпочитам да си позлвам отделно утройство (без значение колко добри възможности ми предлага телефона, но като резервен вариант Mia върши идеална работа.

Общо взето май е това. Не съм голям разбирач на телефони, но Nokia-та ми хареса. Има си минуси (все още искам бг клавиатура, а не руска), но май плюсовете са повече. Вероятно има много неща, които съм пропуснала, но пък аз го разглеждах като един средностаистически ползовател на телефон. Изживяването беше интересно. Гласувам "За".