понеделник, 22 февруари 2010 г.

Старата песен на нов глас

A.k.a. cover версии. В случая нещата са малко обърнати, защото новите версии бяха в предишния пост, а тук ще сложа оригиналите. Но заглавието ми харесва и все някъде трябваше да го сложа:)

Имам тайното подозрение, че този пост ще се получи леко забавен. И то не заради моята духовитост, а поради простата причина, че някои от оригиналите звучат, меко казано, забавно. Да не кажа смешно. И за да не ви губя допълнително времето, следвайки подредбата от миналия път:

Easy

Не са много хората, които ще се изненадат от факта, че Easy не е на Faith No More. Оригиналът е на The Commodores и е написана през 1977. Написана е от Lionel Richie и се превръща в най-големия хит на групата.
Лично мнение: Макар оригиналът да не звучи зле, много повече предпочитам версията на Faith No More.



Beat It

Оригиналът е на Michael Jackson. Издадена е през 1983. Няма нужда от никакъв коментар.
Лично мнение: Харесвам и оригинала, и версията на Fall Out Boy. Но ако трябва да избирам коя от двете да си пусна у нас, ще избера кавъра без дори да се замисля.



Word Up

Създадена и издадена от американската фънк група Cameo през 1986. Правени са й много кавъри. Според Wiki най-популярните са на Melanie B и на Korn. За мен, най-разпознаваема е версията на Gun, която и пуснах.
Лично мнение: Gun, Gun, Gun



Live And Let Die

Колкото и да е странно, това не е песен на Guns N Roses. Всъщност е на Paul McCartney и е тема към филма за Бонд, Джеймс Бонд Live And Let Die, излезнал през 1973.
Лично мнение: Няма земна сила, която да ме накара да избера между Paul McCartney и GNR. Единият е велик, а другите са направили страхотна версия. Мисля да обявя равен резултат.



It's My Life

Ето тази песен ме изненада адски много като разбрах, че не е на No Doubt. Няколко минути само мигах на парцали и се зверих тъпо. Оказа се, че оригиналът се е появил през 1984 и е дело на британската група Talk Talk.
Лично мнение: Изключително много се радвам, че No Doubt са се хванали и са направили своя версия на песента.



Summer In The City

Когато за първи път чух оригинала, се смях дълго и от сърце. Стори ми се изключително забавна песничка. Вече не се смея чак толкова, но това може би е заради факта, че вече съм й свикнала. Иначе сериозно: издадена е през 1966 от американците The Lovin' Spoonful. Правени са й много кавъри. Включително и от Joe Cocker през 1993.
Лично мнение: Разбирам, че през 60те това е звучало много добре, но мисля да се придържам към варианта на Joe Cocker.



American Woman

Песента се ражда по време на едно живо изпълнение в Kitchener, Ontario. Преди започването на втория сет, групата започва да импровизира, за да подгрее публиката, а вокалистът Burton Cummings започва да импровизира с текст, който да пасва на музиката. Забравих май да спомена, че групата е The Guess Who, а годината е 1970. Имало е доста скандали покрай текста на песента. Ако на някой му е интересно, може да хвърли едно око тук click.
Лично мнение: При първото ми чуване на оригинала, песента ми звучеше малко странно и непривично. Може би защото бях свикнала с версията на Lenny Kravitz. Сега ми е трудно да избера коя от двете харесвам повече. По-скоро клоня към Lenny май... или не... ох, наистина не знам...



Behind Blue Eyes

За първи път се появява в албума на The Who от 1971 Who's Next. Една от най-разпознаваемите песни на групата. Свои версии й правят много музиканти, сред които Brayan Adams, Limp Bizkit, Pearl Jam, Sheryl Crow и други.
Лично мнение: Обожавам оригинала.



Whiskey In The Jar

Не се бъркайте, че оригиналът е на Thin Lizzy. Whiskey In The Jar всъщност е стара традиционна ирландска песен, в която се разказва за крадец, предаден от любимата (не става ясно дали е женен за нея или не). За първи път е записана някъде през 50те, става международно популярна благодарение на изпълнението на The Dubliners, а Thin Lizzy и Metallica я правят световно известна. Тъй като дори и да искам не бих могла да пусна оригинала, ще пусна версията на Thin Lizzy
Лично мнение: Metallica



Wild World

Записана през 1970 и издадена през 1971 от Cat Stevens. Отново песен с много кавъри, сред които и този на Mr. Big.
Лично мнение: С две ръце Mr. Big



Като препрочитам сега поста установявам, че в по-голяма част от случаите предпочитам кавър версиите. Което ме изненадва. Обикновено казвам, че рядко някоя нова версия е по-добра от оригинала. А с този пост се опровергавам жестоко.

петък, 19 февруари 2010 г.

Музикален въпрос с (не)повишена трудност

Един от страничните ефекти на стоенето без работа е твърде многото свободно време. Човек би си помислил, че това е най-добрият момент да започна да бълвам поне по три поста на ден, но не би. По-скоро е по един на три месеца, но и това е нещо.

Та както си стоя и тихичко псувам липсата на обяви за работа, тези дни из главата ми взе, че се завъртя една идея. И то не просто се завъртя, ами дори взе, че се застоя. Както знам от опит, най-добрият начин да накарам някоя идея да спре да ме преследва, е да взема да я напиша, пък тя току-виж мирясала.

Звярът, който ме преследва, е музикален. И тематичен, естествено. Този път вместо хронологично, реших да подредя песничките по азбучен ред. За разнообразие:)

Началото е класическо. Мисля да не коментирам нито песента, нито групата. Само ще кажа набързичко, че са просто уникални. А на живо са....

Faith No More - Easy



Следват едни момчета, които открих преди около година. Чух ги с тяхната версия на това парче и останах искрено възхитена. И все още съм. Адски много енергия и настроение.

Fall Out Boy - Beat It



Дори не си спомням колко пъти съм я грачила тази песен (защото, повярвайте ми, пеенето ми може да се определи само по този начин). Тинеджърски години... Какво да ги правиш...:)

Gun - Word Up



Като съм подпочнала с оръжията, мисля да добавя и малко рози, за да допълня картинката:

Guns N Roses - Live And Let Die



Без абсолютно никакво съмнение, No Doubt са готина група, а Gwen Stefani е луда мацка. При това в много добрия смисъл на думата.

No Doubt - It's My Life



Докато бях още ученичка, си купих един негов The Best. Светът все още беше аналогов и албумът беше на касетка. Оригинална. Мисля, че в един момент лентата взе да провлачва яко от многото въртене.

Joe Cocker - Summer In The City



Така и не можах да разбера защо хората решават да си причинят неща като растите. Но на Lenny му ходеха. Но пък изглежда много добре и без тях. А аз продължавам да се чудя...

Lenny Kravitz - American Woman



Хм... Честно казано, никога не съм се отличаввала като запален фен на Limp Bizkit. Но трябва да призная, че тук са се справили сравнително добре:

Limp Bizkit - Behind Blue Eyes



Някои хора пият уискито с лед. Metallica не си играят на дребно и го пият от буркан.

Metallica - Whiskey In The Jar



За финала остана нещо много любимо. Бай дъ уей, все още ми е трудно да преживея факта, че не можах да им отида на концерта миналата година. Затова стискам палци да дойдат пак.

Mr. Big - Wild World



Остана само да си задам въпросчето: Кое е общото между тези 10 песни?

сряда, 3 февруари 2010 г.

Не на чорапите

Аз, Вера, в добро физическо и приемливо психическо здраве, заявявам най-отговорно на всички, които имат отношение по въпроса (очевидно и на такива, които нямат):

Не! Аз няма да нося чорапи на закрито през зимата!

У нас ходя боса, дори и при температури на въздуха извън помещението от порядъка на -20°. За мен, да си сложа чорапи на краката, когато не се налага (да се разбира – когато не съм извън дома през зимата) е толкова ненормално, колкото е за вас, например, да си сложите захар върху пържените картофи. Или сол в крем карамела. Точно така – звучи почти извратено. Същото е и при мен с чорапите. Не мога и това си е. Мозъкът ми отказва да го възприеме дори като зачатък на идея.

Веднъж, преди години, бях още ученичка, реших да видя какво ще се случи, ако реша да съм като всички останали хора и си сложа чорапи. Бяха симпатични. Някои дори биха ги нарекли топли и удобни. На мен ми изглеждаха като нещо средно между уред за мъчения и… ами уред за мъчения. Изпълнена с огромна доза скептицизъм, седнах на ръба на леглото и пристъпих към действие. Взех чорапетата и ги обух.

Погледнах стъпалата си. Изглеждаха някак странно, обгърнати от ‘топлата’ материя. Сякаш бяха чужди. Но бях напълно убедена, че при равни други условия бих могла да свикна със странната гледка. Евентуално.

Опитах се да не мисля за тях. Изправих се, поразходих се наоколо да видя как е положението и отново седнах (все пак квартирата ми не беше особено голяма и не предразполагаше към дълги разходки). До този момент не виждах кой знае каква разлика и в главата започна да ми се мотае въпросът: ‘И защо беше цялото това мрънкане да си обуя чорапи, като то няма разлика?’

Така както си се чудех, реших да свърша и малко полезна дейност и се заех с учене. По това време предполагаемото изпитване по география на следващия ден ме хвърляше в тих ужас. Зачетох се в урока почти с ентусиазъм. Само и само да не мисля за изпитанието, на което се бях подложила. Половин час по-късно с невероятно голяма яснота разбрах, че има разлика между ‘с’ и ‘без’ чорапи. При това осезаема и огромна. Винаги съм знаела, че съм уникална и неповторима, но резултатът от експеримента изуми дори мен. Краката ми бяха измръзнали. Ама наистина измръзнали. След всяко изречение, което се опитваше да трупа географски знания в главата ми, из съзнанието ми се появяваше натрапчивата мисъл: ‘Махни ги! Махни ги!’

Махнах ги. И крайниците ми отново придобиха нормалните за сезона температура и цвят. След което седнах да си доуча по география. Не помня дали ме изпитаха или не. Обаче си спомням резултата от емперичното занятие, което проведох.

От този ден нататък дори и не си помислям да заменя комфорта на босото стъпало срещу ужаса на чорапите. По никакъв начин, при каквито и да е било аргументи или при каквито и да е било реплики, отнасящи се до наличието на здрав разум в мен. Така че колкото и да се опитвате, повярвайте ми, няма да се обуя.