вторник, 7 януари 2014 г.

My 2013, Part 1

Такаааа. Още една година отиде в папка Архив. Хубава, лоша - мина. Няма да ви занимавам с глупости като равносметки и тем подобни, а ще си говорим за музика.

2013 ми се отрази чудесно в това отношение. Видях Slash & Myles на живо (имам си перцеееее, йееее), скачах и крещях на Bon Jovi (и, да, човекът може да го тресна алергията, но това беше един от най-добрите концерти, на които съм ходила) и а-ха да се разплача на The Wall.

Сега, обаче, искам да споделя за музиката, която открих през тази година.

Започвам с любимеца Corey Taylor, че той тази година горкият не се спря. Двоен албум, турнета, книги, комикси, съвместни проекти (и дотам ще стигна)... Даже, като се замисля, на него мога да му отделя цяла пост - ще има материал, че ще остане и за още даже :) Та, момчето бе сполетяно от муза и реши да направи албум със Stone Sour. И не просто албум, а двоен. И не прото двоен албум, ами и концептуален. И комикси направи към него, но до тях не съм стигнала. Yet... Поне за мен страхотен албум. Докато първата част е някак по-динамична и може да се възприеме и като албум, съставен от (почти) отделни песни, то втората си е откровено като саундтрак. Само дето още си няма филм към него. Но като гледам Corey калко се е разработил, може и да проима. Лично за мен, едно от най-добрите неща, които Corey е правил - както със Stone Sour, така и със Slipknot. А, да, албумът се казва House of Gold & Bones. Респективно Part 1 и Part 2. Първата част я издадоха в края на 2012, а втората началото на 2013. Историятаа е мрачна, леко философска и е свързана с изборите, които всеки трябва да направи за себе си и за живота си. Ако не се спра да пиша за него сега, няма да спра никога, затова просто пускам по една песен от двете части.





Явно в последно време е модерно да се издават двойни албуми, защото Five Finger Death Punch взеха, че и те издадоха такъв през 2013. Той носи краткото име The Wrong Side of Heaven and the Righteous Side of Hell. Volume 1 и Volume 2. Последният да затвори вратата. За по-кратко писане - FFDP (или 5FDP) и албумът им TWSOHATRSOH. Да. Ок. Както и да е. Те, хората, си съществуват още от 2005 и издават албуми от 2007, ама аз ги открих с ето този им разкош:



Много добре им се получава. Вокалът Ivan Moody, който аз за по-кратко наричам Иванчо, се справя повече от добре с викането, а Rob Halford е черешката на тортата. Така като се замисля, в първата част на албума много трудно може да се намери песен, която да не става. Една от основните разлики с втората, е че тук има много дуети. Любимите ми - Lift Me Up, I.M.Sin (feat. Max Cavalera). Честно казано към Volume 2 не изпитах толкова внезапна любов, колкото към Vol. 1, ама какво да се прави - такъв е животът :) Във въпросната втора част са направили кавър на House of the Rising Sun. Лично мнение - не ми хареса. За разлика от нея, Battle Born ми легна на сърцето като стой, та гледай. Да, Иванчо, освен да вика, може да пее чудно и по-бавни песни.

(защо някой е решил да орезили хубавата песен с този клип, за мен остава мистерия...)



Ако сте обърнали внимание на заглавието на поста, вече ви е станало ясно, че и аз мисля да последвам тенденцията за част 1, 2... 15 и тн. Никакъв шанс няма да се вместя само в един пост. С този само поставям началото :) А сега мисля да му сложа и край отново с Corey. Само че този път е намесен и Dave Grohl. Тези двамата успешно се конкурират на тема "Кой може да се заеме с повече неща за правене едновременно". Беше просто неизбежно да не се съберат да направят нещо заедно. При това добро нещо. Песента е част от саундтрака към документален филм за звукозаписното студио Sound City. Продуцент и режисьор - Dave Grohl. Освен Corey, за записите Dave е събрал една камара народ - Josh Homme, Paul McCartney, Stevie Nicks, Trent Raznor, Krist Novoselic и тн. Заслужава си да се чуе. При това повече от един път.




Засега стига толкова. Другия път още.


Няма коментари:

Публикуване на коментар