Вдигни очи

Седмицата върви към своя край със страшна сила. И тъй като успях да оцелея, тази вечер реших да си подаря една малка разходка, за да отпразнувам наближаващия уикенд. Той още не е дошъл, но вече намига закачливо и усещането за него е почти реално.

Отбих се през една симпатична книжарница, за да проверя дали са докарали книжката, която издирвавам от едно известно време. Оказа се, че да и за разлика от друг път, тази вечер си тръгнах с нея, а не с нещо друго, което междувременно съм си харесала. Поех по обратния път, но докато прибирах новата си придобивка в чантата, усетих присъствието на нещо леко позабравено (по 'медицински' причини) - фотоапаратът ми. Изобщо не усетих как мина следващия час. Този път, за разнообразие, реших да гледам не пред мен, а над мен. И видях много интересни неща. За мое искрено съжаление, ЗАУ на моята камерка не е особено професионално, та снимките не са най-доброто, което може да се види, но поне са правени с желание и усмивка. Което, поне за мен, е достатъчно, за да си ги харесам, въпреки несъвършенството им.















И едно малко клише, за коет моля за извинение, но не се стърпях...







Хубаво беше да се нося безцелно с камерката в ръка, ама малко. Следващият път повече. Сега ви оставям, за да подпочна дългоочакваната книжка.