Нещо си

Имам си нова колежка в офиса. Симпатична девойка е. Дори се оказа, че двете с нея сме завършили едно и също училище. Е, с разлика от няколко години, но кой ти брои наборите... Освен, че си имам нова колежка, тези дни се занимавам и с особено интелектуалната дейност по сгъване на съобщения формат А4, прибирането им в пликове и привързване към тях на едно талонче с помощта на панделка. Ей, че изречение се получи! Чак аз се изгубих в него.

На фона на всички тези нови неща, от десетина дни преживявам тежка лична драма. Хич и не се шегувам. Най-голямата ми любов ме изостави точно, когато имах най-голяма нужда от него.

Обикновено избягвам да пиша за толкова лични неща, но този път реших да споделя. Идеята се въртеше в главата ми и придобиваше все по-реални измерения. Резултатът горе-долу беше такъв:

Влюбих се в него в мига, в който го видях. Погледнах го и знаех, че ще е мой. Докоснах го и усетих магията.

Следващите няколко месеца минаха неусетно. Където бях аз, там беше и той. Всички ми се чудеха защо го мъкна винаги с мен. Как да им обясня, че когато не е с мен, се чувствам незавършена. Не-цяла. Усещам как част от мен липсва.

Свикнах с присъствието му. Успокояваше ме дори и мисълта, че трябва само да протегна ръка и той ще е там.

И тогава, без ни най-малко да го очаквам, той ме изостави. Не знаех какво да направя. Единствената мисъл, която ме крепеше, бе: Не може да е истина! Това не се случва на мен!

Надявах се, че няма да е завинаги. Но само с надежди не се постига нищо. Затова потърсих специализирана помощ. Хората са професионалисти. Нямаше начин да не помогнат.

Една седмица по-късно отново сме заедно. Всичко е както преди. Гледам го и не мога да повярвам. Ето го пред мен. На една ръка разстояние. Моят фотоапарат.

Ама закъснях! Вече не съм актуална. Изпревариха ме с вече с историята за друга раздяла. Доста по-крайна от моята. И също толкова истинска.

Така е като не пиша, когато му е времето. Да ми е за урок. Сега отварям поредното пакетче с носни кърпички и се пресягам за капките за нос, но преди това натискам бутона Публикувай. Да не би пак да ме изпревари някой.