Да танцуваш със звезда

Вчера бях в леко мазохичстично настроение. Мазохистично, защото не мога по друг начин да си обясня защо в 20:00 превключих телевизора на BTV и се загледах в поредния побългарен reality формат, кръстен с оригиналното българско име Dancing Stars. Една малка вметка: Абе, хора! Толкова ли не можахте да преведете изключително сложното име Dancing With A Star? Ама не, друго си е да изскочиш със звучното Dancing Stars! Звучи някак си по-фръц. По-родно някак си. Край на вметката.

Водещите. Радост Драганова и Тодор Колев. Разбирам, че продуцентите са искали да изберат хем популярни лица, хем да има и някой от телевизията-майка (BTV), че да няма сърдити. Обаче... Тодор Колев? Човекът наистина е легенда. Оставил е невероятна следа и в българското кино, и в т.нар. шоубизнес в България. Но това не беше много скоро. Възрастта си оказва влияние. Колкото и да е бил добър, в това което прави, сега е просто един остарял образ от близкото минало. Уважавам го, но това, на което станах снощи свидетел, определено не бе на ниво. Преиграване. Напъни за нещо забавно. Още по-големи напъни за оригиналничене. Не, благодаря. За Радост какво да ви кажа... Тя поне е актуално лице. И ако стилистите не се гавреха толкова с визията й, можеше и да се получи нещо.

Звездите. Да поровим малко в скрина с обичайните физиономии, набеждавани за звезди, и да си изберем няколко.

Жоро Мамалев. Признавам си, че бях изключително скептична към танцувалните му способности. А предаването все пак е за танци. Обаче се забавлявах искрено докато го гледах. Той единствен не се взема на сериозно като танцьор, знае си възможностите и го обърна на чисто актьорско изпълнение с лек хумористичен привкус.

Андрей Баташов. Споменавала съм, че съм му фен. Дори обмислям идеята да повторя гледането на 360. Снощи танцуваше танго. Изражението на лицето му се предполагаше, че трябва да излъчва страст и мъжественост. Получи се нещо средно между влюбено теле и Енрике Иглесиас. Грешка. Той и Енрике гледа като влюбено теле. Значи изглеждаше като Енрике Иглесиас.

Ники Кънчев. Не мога да не призная, че има чувство за хумор. Но силата му не е в танците. Хич дори.

Гибона. Не съм футболен фен. Изобщо. Мачове гледам само по принуда и то само, ако единият отбор са българските национали. И дотам. Българският футбол ми е толкова далечен, колкото и квантовата физика. А аз не съм физик. Мисля, че Нешка Робева го каза най-добре: Понякога за българските футболисти казват, че са като балерини на терена. Е, ти не играеш като балерина нито на футболното поле, нито тук. И на двете места ти си си футболист. Цитатът е по памет.

Аня Пенчева. Обявената за секс бомба звезда на българския театър. И кино. То май при нас тези неща са горе-долу едно и също. Ама както и да е. Може би се дължи на факта, че съм жена, но наистина не виждам къде точно й се крие сексапилът. Съжалявам за отрия тон, който използвам, но това е моето мнение. Всъщност... не, не съжалявам. Оправданието за снощното изпълнение се крие в навехнатия й глезен. А може би не...

Илияна Раева. За тези, на които това име не им говори нищо -тя е едно от Златните момичета на българската художествена гимнастика, които под ръководството на Нешка Робева спечелиха доста медали и слава на България. Жена с характер. И все още възпитаничка на Нешка Робева.

Галена. Простете непознаването ми на тази 'звезда', но наистина не я бях чувала. Което не е особено голяма изненада, както се има предвид, че това не е моята музика. А снощи... Дамата бе с пластичност на греда.

Орлин Павлов. Вокалистът на печално прочулата се група Каффе. Него мога да седя и да го гледам дори и да ми чете телефонния указател. Пък и се справя добре с танците. Поне според мен.

Нети. Упорита. Хареса ми.

Калки. Преди години (около петнайсетина) му бях голям фен. На него и на Медикус. След това нещо се случи с тоя човек. Не знам какво точно. В едно интервю сподели, че в предишен свой живот е бил банан.

Елена Йончева. Ах, Елена Йончева. Тъй като беше много добър журналист, ще си спестя коментара.

Имаше и една девойка, на която не и запомних името. Но беше симпатична. И се стараеше.

Журито. От тях разпознавам единствено Нешка Робева. Другите двама предполагам, че са известни в средите на танцуващите. Може да се поспори доколко част от тях са обективни. Особено дамата с лек испански акцент.

Шоуто. Помпозни декори. Тържествен глас зад кадър, който обявява танцуващите и приканва журито да даде своите оценки. Имах чувстовто, че всеки момент ще чуя: Венци ще поднесат... Проблем с избора на 'звезди'. Друг е въпросът, че България понятието 'звезда' е доста разтегливо и трудно за дефиниране.

За да не бъда съвсем негативна, си признавам, че беше забавно да гледам как хора, които са много далеч от света на танците се опитват да влезнат в изключително нетипична за тях роля. Кой с повече ентусиазъм, кой с по-малко. Имаше и забавни моменти - танците на Жоро Мамалев, Ники Кънчев и Гибона оставиха трайна следа и мисля, че ще се превърнат в истинска класика.

Като тегля чертата, мисля, че няма да повторя грешката си от снощи. През цялото време от екрана се носеше лек аромат на нафталин, който не ми допада особено. Форматът е добър, но в наши условия не се е получил особено успешно.

ПП Благодаря на всички, които имаха търпението да стигнат до финала на този пост.