сряда, 17 септември 2008 г.

Два дни след 15 Септември

Направи ли ви впечатление днес коя дата е?

Жокер: преди два дни беше 15 Септември - Първият учебен ден.

Кратка сметка и се оказва, че днес е 17 Септември.

Денят на Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София. Мъченици, загинали за религията си. Поне такива спомени имам. Религията не ми е сред силните страни, така че ако някой може да даде по-нормално описание на това защо ги честваме, ще бъда благодарна. Уж знам историята, но не съм убедена, че ще успя да я разкажа подобаващо. А не ми се копира нещо от нета.

Освен това, е и денят на София. Дори не ми се и споменава какви коментари прочетох под статия по този повод.

По този повод пак ме налегнаха тежки мисли. За какво ли? Ами за вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Или по-скоро за липсата им.

Сега ще ми кажете, че живеем в такива времена, в които не ни остава време и енергия за любов. А за надежда не са ни останали сили. Пък и в какво да вярваме? В мъдростта на Управляващите?

Аз пък си мисля друго. Мисля си, че така май ни е по-лесно. Ако не вярваш в нещо, ти е по-лесно да се впишеш в картинката. Мрънкането изисква по-малка енергия, отколкото надеждата. А вярата... За да ни повярва някой, първо трябва да си повярваме ние. Да си повярваме, че можем. Можем да променим нещо, можем да променим някой. Поне себе си. А това вече е трудничко. Друго си е да седнеш на някоя маса и да почнеш да псуваш по ред на номерата, да обвиняваш някой друг за собствените си неуспехи и да чаках някой друг да ти оправи живота.

Мъдростта... за нея не мога да кажа нищо. Не съм дорасла да коментирам неща, от които нищо не разбирам.

И преди да съм станала съвсем сериозна и да съм минала отново в наивната гама на разсъждения, да си кажа думичките, заради които захванах поста.

Поздравявам всички, които приемат днешния ден за празник. Родените в София, живеещите тук, тези, които я мразят и тези, на които им е влезнала под кожите.

Поздравявам и тези, които днес празнуват имен ден. Защото тях винаги ги пропускаме покрай деня на София.

Пожелавам на всички да имаме малко повече вяра, да не губим надежда и да не гоним любовта от живота си. А мъдростта... все някога ще я намерим и нея. Вярвам в това.

Честит празник!

Няма коментари:

Публикуване на коментар