Обикновено приемам пътуването си с трамвай до работа като моето си време. Петнадесет минути, през които мога да си подредя мислите в главата (доколкото такива изобщо има). Днес имах късмет. Сутринта ме изненада с почти празен трамвай. Толкова празен, че дори успях да седна. И останаха още свободни места. Рядко срещано явление. Обикновено ми се налага да се превърна в нещо средно между ваденка и чат от интериора. Валидаторите за електронните карти и билети вече не са необичайна гледка за никой. Изненадващото е, че работят.
По-малко от двайсет минути по-късно стигам до целта си. Но преди да се захвана с работния ден, е време за кратко кафе. И чак след това идва ред на задълженията.
Работният ден си е работен ден. Телефони, оперативки, екселски таблички - нищо необичайно. Най-приятната част е обедната почивка. Която, поради ограниченията на времето и на околността, се случва на абсолютно същото място, където сутрин си пия кафето.
А това е едно цветенце, покрай което минавам всеки ден по няколко пъти. То никак не се итересува, че точно до него се случва поредният строеж. Расте си и краси околността.
Минавам на бързи обороти през останалата част от работния ден и стигам до обратния път до дома. Който отново е в трамвай, но обикновено се случва с компания. Приятна. След трамвая... Без коментар.
Добре дошли в света на безумните реклами:
Задръстванията се завърнаха. Все още не са в пълния си блясък, но все пак са тук.
Стрелката сочи към мотористче. На тротоара. Сладур. Цък за по-голям размер.
От две години минавам всеки ден покрай нея, а съм влизала само един път. И то за сватбата на една приятелка.
Това е. Скучновато и без особено смисъл. А сега? Сега мисля да се отдам на малките удоволствия, които, макар и не много здравословни, са прекрасен начин да приключа деня си. Приятна вечер на всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар