Когато не виждаш път пред себе си...
Когато не знаеш как да продължиш...
Когато не можеш да помръднеш от мястото си...
Когато да стоиш на краката си ти отнема и малкото останала сила...
Когато околните те притискат...
Защо, по дяволите, продължаваш да се блъскаш в трамвая?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Е те на това му се вика поезия! :)
ОтговорИзтриванеСъщинска...
ОтговорИзтриванеУспях ли да усмихна деня ти? ;)
Да, даже и сърцето ми стопли в този хладен майски ден. :)
ОтговорИзтриванеКато слънчев лъч, прокраднал се през сивите облаци на ежедневието?
ОтговорИзтриванепп малко се разлигавих :)
Как защо? Щото обичам да ми е гадно!:)
ОтговорИзтриванеВервай ми, сутринта ми идеше да изтребя де що има пенсионер в трамвая. Имам чувството, че си поставят за цел да се набутат баш в най-нагъчканото място и то в час-пик.
ОтговорИзтриванеДишам... Издишам... Дишам... Издишам...
Вервам ти, случвало ми се е в добрите стари времена, когато ми се налагаше да ползвам градски транспорт;)
ОтговорИзтриване