Опитвам се да стигна от точка А до точка Б. За целта си хващам трамвайче от Св. Неделя. Тъй като е почивен ден и е раничко, успявам дори и да седна. При това без да понеса нито един зъл пенсионерски поглед. Мда, чудеса стават не само по Коледа.
Стигна трамваят до спирката на Солунска и забрави, че трябва да тръгне. След като си постояхме така известно време, ватманката се показа от светата си обител и съобщи, че ще тръгне след като минат всички. Всички?
Вратите се отвориха. Изнизох се от железния кон и тогава разбрах какво точно имаше предвид ватманката. В началото, преди да ги видя, реших, че отново някой протестира за нещо. Да, ама не. Този път поводът беше хубав. Не можах да го разбера точно какъв беше, но беше хубав. Това поне го разбрах. Разбрах също, че беше и интернационален. И като изключим няколко индивида, които подозирам, че по принци са си сърдити на целия свят и само се чудят кого да наапсуват, зяпачите се усмихваха. И махаха. И снимаха.
И аз бях там. И аз махах. И аз снимах.
Останалите снимки:
Няма коментари:
Публикуване на коментар