Патица

Голяма бяла водна птица, но не лебед. Що е то?

Аз! Признавам си веднага - голяма съм патица. Защо ли? Защо? Ето защо:

Миналата седмица се сдобих с покана за едно филмче - The Boat That Rocked. Предпремиера. Силно намесени в това събитие са Z-Rock (Господ здраве да им дава и още дълги години безпроблемен и успешен ефир!) Когато девойката ми обясняваше за какво точно иде реч, честно казано я слушах с половин ухо. Не че това е оправдание за последвалата ми глупота. Ама както и да е.

Тази седмица, някъде към понеделник, в служебната ми електронна поща пристигна заветната покана. Доразбрахме се девойката, с която се планираше да ходя и зачаках. В седем без нещо вече бяхме ' у молъ' на Хемус. Седнахме да са видим преди филма и да й разкажа как точно премина reunion-а на випуска тази седмица (все пак девойката не само че е от Кърджали, ама е завършила и Ботев). Настана време, макар и месецът все още да не беше изгрял и аз изкарах поканата.

В този велик момент осъзнах каква патица сварена съм. Не бил той 'молъ' Сити Център, най ми бил Mall Of Sofia, мила моя майно льо.

Дааааа. Часът вече беше осем без петнайсет. Сега си представете как двете с девойката се набираме из единия мол, успяваме да стигнем до возилото и оттам газ към другия мол. Сега, не ме разбирайте погрешно - тя си караше нормално, дори не е превишавала скоростта. Не успяхме да нацелим нито едно задръстване, но за сметка на това хванахме де що има червен светофар. И въпреки това в осем и три минути кацнахме в Mall Of Sofia. Тони, все още искрено ти се възхищавам как успя да паркираш :)

Още малко бягане по ескалаторите (успяхме дори да стреснем една женица, ама това са рисковете на живото предаване) и две минути по-късно вече бяхме паркирани пред правилната зала в правилния мол. И не бяхме закъснели! Кючукова, още веднъж - благодаря!!!

И там като наизскочиха едни ми ти хора с камери и фотоапарати... Имаше организиран и кетъринг, но ние единодушно решихме да влезнем в залата и да си починем. Като разбрахме, че не сме закъснели адреналинът ни напусна и имахме нужда да поседнем малко. Особено шофьорката :)

В залата положението стана страшно. Не знаех накъде да гледам. Oт единия край Буги Барабата. В другия - Елена Розберг. Опитах се да видя и Краси Москов, но чак такъв късмет нямах. Жалко. Някой друг път. Спас Шурулинков излезе, каза няколко думи, които предизвикаха всеобща радост и възторг и филмът започна.

А филмът, ех, филмът... Имаше всичко - страхотна музика през цялото време (все пак е за рок радио), невероятен английски хумор, емоции и много, много мечти. Няма да ви го разказвам. Гледайте го. Невероятно добър е! Стимул за девойките - във филма можете да видите 'the sexiest man on the planet'. А споменах ли, че музиката е страхотна и е през цялото време?

ПП Забравих да кажа, че на български филмът се води Рок Радио.