вторник, 4 март 2014 г.

21

Този период от годината винаги ме прави малко сълзлива и леко меланхолична. Налягат ме мисли, свързани с равносметки, колко относително е всичко и всякакви други глупости от подобен калибър. Превръщам се в истински жив философ. За радост на околните, това се случва основно в главата ми. Външните признаци са свързани основно с раздразнение и леко съскане. Почти като ПМС.

Виновно е времето. Ей така, без човек грам да се усети, минават някакви години, които в един момент се оказват двуцифрено число. Неща, за които си си мислил, че никога няма да отминат, са се случили вече преди толкова време, че ако бяха хора, щяха да имат право да пият алкохол навсякъде по света. Странна работа.

Предупредих, че съм философски настроена. И леко сълзлива. Времето. За него ми беше думата. Изнизва се гадината и дори не предупреждава. Просто в един момент си седиш спокойно в офисния стол, смяташ годините и реалността е стоварва върху теб като пиано върху герой от анимационен филм.

Хубавото на цялото упражнение с отлитащото време е, че започваш да виждаш нещата малко по-отстрани. Все едно си гледал лош филм и му правиш анализ. Сюжетът беше интересен, част от героите не бяха развити достатъчно дълбоко, диалогът ставаше. А и саундракът не беше зле.

Май звучи малко безсмислено. Както и да е. Друго исках да кажа. Но забравих какво. Ето една песен, да има поне нещо смислено в този пост.


2 коментара: