И замириса на...

Петък. Следобед. В атмосферата се усеща наближаващия край на предългата работна седмица. Усеща се и нещо друго... Аромат на...

Не е ароматизираният колега. Той е на почивка в Гърция. Не мисля, че ще се усети нещо от това разстояние.

Уж всички в офиса се къпем редовно (всяка година!). Поне така си мисля де. Значи и това не е.

И въпреки това мирише. При това със нарастваща сила.

Преди да продължа се налага да опиша обстановката, в която прекарвам 5 (пет) дни от седмицата. Жени. Много сме, силни сме! Мъжете ни са малко, но за сметка на това си ги обичаме. И двамата! (бройката е без гореспоменатия колега) Те ни търпят лигавщините, а ние им позволяваме да сменят бидоните с вода на гъргочещата машина* :)

Стигнах до момента с миризмата. Която въпреки сбърчените ни носове, се засилва и засилва. А представителите на силния пол упорито ги няма. Решението е само едно и се ражда почти едновременно в главите и на четирите девойки (итц а метафор), които се мотаем из стаите и коридорите. Идеята? Да открием източника на странния аромат и да го неутрализираме.

И така, въоръжени с обонянието си се втурнахме да издирваме първоизточника. Пет минути по-късно всички се събрахме до гореспоменатата гъргочеща машина с твърдото убеждение, че виновникът е тя. Прдставете си сега картинката. Цялото налично женско войнство сме се надвесили над гадта. Поради моментът с надвесването, всички сме заели поза "приведен стоеж". И душим.

В този велик момент се появиха двамата господа. Изпитах тиха радост, че не бяха шефовете или някой заблуден куриер, например. После ходи да обясняваш какво точно сме правили (точно сега, като пиша това изречение цъфна един). Последва реплика, изкарана от рекламен клип на ароматизатор за тоалетна: "Уф, че миришеее!" Е, нали затова сме се надупили, ъъъ, извинете, скупчили около гадината!

Да, ама не! След намеса на мъжката част се оказа, че абсолютно неоснователно сме обвинили машинката. Не била тя виновна. А другият офисен любимец - тази за кафе. Някой забравил да й долее вода, но за сметка на това не я е изчистил от капсулките. И те си се нагряват. И награвят. И мирише на разтопена пластмаса, та се не трае.

Изводът: Важно е да се работи в екип! И да има кой да сменя бидоните за вода. И да чисти кафемашината. И че който няма цветен телевизор, няма да яде халва.

Това е. Една кратка история, която няма никакъв смисъл, освен, че ме засърбяха пръстите да я напиша. Тя поне да се бе получила интересна... Абе важното е, че е петък! Приятен уикенд на всички.


*гъргочеща машина - диспенсър за вода