Признавам си, че тази част на България ми е леко непозната. Тоест, познавам я, но не бях ходила натам. Карлово ми се стори един доста симпатичен град. И това впечатление е зимно време. Иска ми се да го видя и през пролетта, когато всичко се раззелени. Но дотогава ще си остана със зимните впечатления, които никак не са лоши.
Паркирахме почти на центъра и се започна едно разхождане...
А Левски е навсякъде, включително и като табела на хотел.
Попаднахме на магазина на народа.
На дърво без корен
И на противопожарен кран, който за момент ни накара да си мислим, че сме в някой холивудски филм. Но само за момент.
Поехме по една улица, която се казваше "Водопад". Имахме леко съмнения, че в нейния край ще намерим и истински водопад. Количеството на хора, които се движеха в тази посока, засили още повече убеждението ни. Попътно минахме покрай един парк.
Преди да стигнем до същинския водопад, минахме и покрай това нещо.
Беше леееко студено, но се опитвахме да не обръщаме толкова голямо внимание на температурите. Нямаше как, обаче, да не забележа леда.
Водопадът. Не е особено внушителен, но все пак си е водопад.
И от по-близко:
Отново лед
И за финал нещо, което много ми хареса
Разходката из Сопот можете да видите тук и тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар