Високо, високо...

Мисля, че съм споменавала, че живея на последния етаж в една чудесна, макар и стара, кооперация. Тъй като е стара, не разполага с асансьор. Мен това не ме притеснява. Освен, когато не ми се наложи да качвам нещо тежичко по стълбите, но това вече е за друг пост, не за този. В повечето случаи приемам етажите като още един начин да се разждвижа. Пък и е полезно.

Липсата на аснасьор и сравнително високият етаж, на който се помещава нашето апартаментче, доста често ни създават проблеми с някои дребни на пръв поглед неща - куриери, доставчици на храна и други подобни. Понягога дори се забавляваме искрено като виждаме изтерзаните физиономии на наши приятели, които ни идват на гости.

Оказва се, че май е проблем и за хората, работещи в Софийска вода.

Схемата е ясна. На няколко месеца минава някой служител и отчита показанията на водомерите. Тъй като това се случва през работно време и шансът хората да са си у дома по това време е минимален, са измислили нещо практично. Всеки има опцията да си засече сам показанията, да ги напише на едно листче заедно с останалата непбходима информация (клиентски номер и т.н.) и да залепи въпросната бележчица на вратата. През останалите месеци водата се начислява автоматично. И цялото това упражнение се прави, за да се изравнят сметките. Чудесна идея. Обаче тук се намесва човешкият фактор.

Живеем в този апартамент от повече от година и половина. За това време Софийска вода са благоволявали да се качат до нашия етаж три или четири пъти. Но за сметка на това всеки месец получаваме сметки за 15 кубика изразходвана вода. От няколко месеца вече кубиците са 13. Сещате се, че дори и да държим водата течаща през цялото време, двете със съквартирантката ми няма начин да изразходваме такова количество за един месец.

И какво се получава? Като примерни граждани, ние всеки месец си плащаме задълженията, без значение, че не сме изразходвали начислената ни вода. Като още по-примерни граждани, при всяка обявена дата за засичане на водомерите, ние си залепваме въпросната бележчица на вратата. И в повечето случаи, когато се прибираме вечер от работа, намираме въпросната бележка на абсолютно същото място, където сме я оставили сутринта.

Вчера бе ден за отчитане. Историята се повтори. Залепихме си листчето на вратата и отидохме да се трудим. Вечерта като се прибрах, то си беше още там. Недокоснато. За пореден път.

Благодарение на този факт, в момента реално потребената от нас вода е с около 100 кубика по-малко от водата, която сме платили.

Сега се питам, колко им струва на тези усърдни служители да качат още един етаж и да вземат и нашите показания? Защото със сигурност стигат до предпоследния. Там забравени бележки няма никога. Един етаж. Осемнадесет стълби. По-малко от две минути усилия. За нещо, за което им плащат. Това им е задължение. Може би трябва да поставим и една указателна табела, която да им напомня, че има и друг етаж? Като са толкова отнесени, защо веднъж не забравиха да ни пратят сметката?

Ако аз не си платя водата, те ще ми я спрат. Какво обаче правя в случай, че те не си свършат тяхната работа?