Представителна извадка

Тези дни, за пореден път се убеждавам колко ограничена личност съм. Говорят ми хората, опитват се да ме ограмотят, а аз, като едно същинско магаре, се запъвам и си държа на моето си.

Тази вечер, след поредния интересен ден в офиса, седнах и си казах: "Верче, тая така няма да я бъде! Вземи попрочети за какво иде реч! Като се излагаш на работа, те гледат само колегите. Ама като се излагаш в блога, повечко хора ти гледат сеира. Не може то така!"

Захвърлих мисълта, че точно това сме го повтаряли до припадък в университета (как сте, доц. Желев?). И реших да се поразровя за точна дефиниция.

Хм, не споменах ли вече за какво иде реч в това ми словесно безумие? Става дума за тенденциите и как да ги определяме. Една прекрасна девойка разказа за тенденцията да се назначават кадри, основно от женски пол, главно заради техни специфични умения в хоризонтално положение. Изводът за това си твърдение основава на база лично наблюдение върху родната действителност.

За да се достигне до подобна генерализация, трябва да се наблюдава поведението на достатъчно голяма група от хора, че да може да се твърди, че това, което те правят, е валидно и за по–голяма група. Или казано с по-разбираеми думички - нужна ни е представителна извадка.

И да не си говоря просто ей така, реших да потърся дефиниция за въпросната представителна извадка. Ето какво открих: Извадка, която отразява пропорционално основните черти на популацията. Кратко, но за сметка на това конкретно.

И така. Когато наблюдението се базира само и единствено на лични наблюдения върху ограничен кръг от хора, то не няма как да претендира за представителност. И от него не могат да се вадят изводи за цялата група. В случая - жени, които си търсят работа в условията на българската действителност. А след като не могат да се правят основателни иводи, няма как да се претендира, че заключенията, направени въз основа на тези изводи, са валидни за всички членове на съвкупността.

Пример. Мими, Люси и Сиси са три приятелки в тинейджърска възраст. Те решават да посветят един слеобед от своето ежедневие, изпълнено с изключително важни дейности, на простичкото удоволствие да понапазаруват малко. Ботушки. Че сега има намаления и могат да се открият страаашни нещица. След двучасово обикаляне на няколко броя търговски центъра, тип Mall, девойките откриват идеалните ботушки. Поне за тях. Мими си харесва едни лаченки, с 10 см токче с дебелината на игла за бродиране на гоблени и десен на млад гепард в разцвета на силите си. Сиси направо се влюбва в едни подобни, ама с шарки на женски леопард, който тъкмо е приключил с яденето си за деня. Люси не успява да си хареса нищо. Но като се прибира вечерта при своята всеотдайна родителница, възторжено й обяснява за модната тенденция всички тинейджърки да носят ботушки, напомнящи сафари в африканските дебри.

Да де, ама Мая и Лили от съседния клас (оня, дето Ники е в него), решават и те да се отдадат на шопинг терапия през същия този следобед в търсене на идеалните обувки. И ги откриват. Прекраснни туристически обувки, с които мислят да покорят Витоша в някои от следващите уикенди. Галя е с тях по време на търсенето.

На следващия ден, в кафето до училище се виждат Галя и Люси. Те не се понасят особено много, ама няма други свободни места и им се налага да седнат на една маса. Чудейки се за какво да си говорят, те подхващат темата за модните тенденции. И сега. Люси твърди, че тенденцията е да се купуват животински ботушки. А Галя е на мнение, че туристическите обувки стават все по-актуални.

Въпрос: Коя е права?
Отговор: Нито едната.
Всъщност вече е пролет и хората се ориентират към по-отворени обувки.

Вярвайте ми. Видях две приятелки да си купуват.