Мълчанието е злато?

Когато ми е криво, мълча. От една страна, защото нямам какво толкова да кажа. От друга - забелязала съм, че когато съм в такова настроение, прагът ми на търпимост към поведението на околните рязко пада и е много по-лесно да избухна. А след подобно изпълнение от моя страна, обикновено не се чувствам особено добре.

Мълча и когато човекът насреща не е сред най-приятните ми особи. Най-изумителният ми случай е с една моя бивша съквартирантка от Студентски град. След едно наше спречкване, не си говорихме около половин година. Не че след тези шест месеца си проговорихме. Просто вече не ни се налагаше да живеем в една и съща стая. Не ми липсваше.

Обикновено това се случва и с хората, които са ме разочаровали по някакъв начин. Приятели, с които сме си мислили, че нищо не може да застане помежду ни. Само дето тук вариантите са два. В първия случай, си казваме това, което ни се е насъбрало. След това вече нищо не е същото. От някои думи боли. След тях няма нужда от повече раговори. Във втория случай просто изчерпваме темите на разговор и мълчанието се настанява. Логично, че пътищата ни отнове се разделят.

Млъквам и когато в мен има твърде много неща. Говоря за емоции. Няма значение дали са позитивни или не. Просто млъквам. Не мога да намеря думи, с които да се изразя.

Не обичам да стоя на тихо. Полудявам, ако покрай мен няма шум. Нося си музиката с мен. В офиса слушам радио през цялото време. У нас винаги има нещо, което да дрънчи. Дори и да е телевизорът, който много често ползвам за фон.

От друга страна, обаче, обичам тишината. Успокоява ме. Вечер, когато седна на терасата и се заслушам в притъпените нощни шумове... Затварям очи и не мисля за нищо. Наслаждавам се на свободата да бъда сама под звездите и само късните трамваи да безпокоят нощта. Градът се е успокоил. С него и аз.

Понякога мълчанието и тишината крещят неистово. Направо оглушително. Иска ми се и аз да закрещя заедно с тях и да не спирам докато в дробовете ми не остане въздух. Писъкът оттеква в съзнанието ми. Усешам го почти физически как се изплъзва от мен. Не се чува нищо. Тишината продължава да е все така оглушителна. А аз превключвам каналите на кабелната.