петък, 28 ноември 2008 г.

Малко се ядосах

От няколко седмици насам съм леко раздвоена. Всичко, което се случва у нас и не само (да, включително и любимата финансова криза) си е порядъчно сериозно. От друга страна, реакциите на нашите управляващи ми е невероятно забавна. И сега се чудя какво да правя - да плача ли, да се смея ли...

Допреди десетина дни се наслаждавах на твърдата увереност на властта, че на нас ще ни се размине. Нищо не разбирам от икономика. Признавам си го без никакъв проблем. Не ми е там силната страна. Обаче (понякога) имам някакви начени на логическо мислене. Какво ми минава през главата на мен, като един редови жител на света и България в частност? Не може толкова много държави, които освен всичко друго са и по-добре икономически от нас, да са се стреснали и да предприемат отчаяни мерки за справяне или предотвратяване на кризата, а ние да сме спокойни. Тази цялата история ми напомня за хумора на двамата сладури от Замунда Банана Бенд, които разказваха, че Замунда е независима държава, щото нищо не зависело от нея. И ние така. Ще издържим! Ще се справим. Донт уори, би хепи! Ок. Няма да се тревожа. Ще се радвам, че живея в страна, където икономиката е изключително стабилна и се радваме на невероятен растеж. Цъфтим и връзваме.

След което идва новината на деня. Мисля, че беше някъде в началото на тази седмица. А може и да се бъркам. Дните малко ми се сливат. Та новината беше, че сме навлезнали в период на рецесия. Ама верно ли? Ти да видиш....

Тъкмо се отърсих от тази новина и ни зарадваха с онези 220 милиона. И се почна една драма от типа на: На си ти куклите, дай си ми парцалките. Ама как? Ама защо? Ние не сме виновни! Те лошите хора от Брюксел са виновни. И другите страни крадат, защо само нас наказват? Това ми стана едно от любимите неща, които чух. Цитатът не е дословен, но смисълът беше точно такъв. Не може, бе хора! Не може! Месеци наред от ЕС ни предупреждават, че ако ние не направим нещо, те ще го направят вместо нас. Предупредиха ни веднъж. Предупредиха ни още веднъж. И още веднъж. Ако бяхме в детската градина, сигурно щяха да ни пратят да стоим в ъгъла с вдигнати ръце. Да де, ама не сме в детската градина. И ни взеха парите. Нещо, което си беше напълно очаквано.

Реакциите? Смешни. Оправдания, вдигане на рамене, цъкане с език колко са лоши от Брюксел. И най-вече оправдания. И никаква липса на поемане на отговорност. А днес чух и един невероятен бисер. Ще се опитам да го разкажа, защото не си го спомням дословно. Изказването, ако не се лъжа, бе направено от Петър Димитров - Министър на икономиката и енергетиката. Човекът бил изненадан много неприятно от спирането на парите. Ама много. След това грубо действие от страна на ЕК, сега те можели да преразпределят парите между други страни-членки. Получавало се така, че ЕС давал допълнително пари баш на тия, дето са предизвикали кризата, а ги вземат от нас - най-невинните и онеправданите на този свят.

А за капак на всичко това попаднах и на една друга статия. Прочетете я. Определено е забавно четиво. Аз малко се смях през сълзи, ама както и да е. Ще цитирам само едно нещо и няма да ви занимавам повече: Всички министри и администратори трябва винаги да са готови да носят персонална отговорност за действията си. В тази ситуация в Европейския съюз, ако трябва да сме обективни, половината финансови министри трябва да си отидат, а в България не.

Приятен уикенд на всички!

Няма коментари:

Публикуване на коментар