Интервю

Интервюто за работа си е като първата среща. Поне за мен.

Подготовката е страшна. Първо се започва с култовия въпрос: Какво да облека? Тук жените ще ме разберат прекрасно. Няма нищо по-отчайващо от това да застанеш пред отворения гардероб (все още не съм дорасла да ползвам цяла стая за целта) и да не знаеш какво да облечеш. Чуденето е голямо. След близо половин час, прекаран в почесване, въртене, нечленоразделна реч и тихо отчаяние, решението най-накрая е взето. След което се променя още двайсетина пъти.

След като приключи драмата, свързана с одеждите, настава време за гримиране. Тук ще си призная най-чистосърдечно, че се гримирам рядко. Дето се вика - веднъж годишно, а тази година два пъти, че е високосна. Но поне имам добри запаси от мазила. А процедурата по прилагането им по моята личност съм я оптимизирала до максимум десет минути. Да, правилно прочетохте. Десет (10) минути. Не един час. Имах щастието да работя в една прекрасна козметична девизия, където минах кратък курс на обучение: Що е то грим и как да го използваме така, че да не приличаме на клоун.

Облечена, гримирана, с много пяна по косата + една диадемка за разкош, тази вечер се отправих към едно интервю за работа. Аналогията за първата среща се допълва от лекото пристягане в коремната област (не ми стяга панталончето, просто ми е притеснено), натрапчивото съмнение, че може да не се харесаме и леко нетърпение.

Влезнах в офиса на агенцията, която е натоварена с тежката задача да намери на фирма Х перфектният кандидат за позиция Y. Любезната дама ме води в нещо, което трябва да е стая за интервюта с такива като мен. Кани ме да се настаня и обещава да се върне след малко.

Стаичката е продълговата. Точно до вратата, откъдето влязох, има масичка с два стола. Избирам този, който е по-отдалечен от вратата. Пространството е малко и ако седна на другия, дамата ще има проблем след това със собственото си настаняване.

Сядам на столчето и се оглеждам из помещението. Така и така чакам... Какво виждам? Мивка. Шкаф, на който има две обърнати надолу чаши, бутилка минерална вода, телбод и няколко цветни листчета. До мивката е позиционорана една добре гледана драцена. След кратко вглеждане откривам, че зад нея се крие плюшен жираф. Симпатичен е. На масата пред мен предметите са сведени до минимум. По средата е разположена декоративна хартиена лента. Всъщност не е точно по средата и аз веднага поправям тази грешка. Десет морски камъчета. Специално ги преброих. Дамата се забави. Ваза без цвете. И моливник.

Интервюто вече е в своя разгар. Отговорила съм на оригиналните въпроси: Как се виждате след няколко години? Какво очаквате от бдещия си работодател? Кое ви мотивира за дадена работа? Отговорила съм с още по-оригинални отговори и виждам как нещата вървят към своя естествен завършек. В този момент дамата извади един лист с 5 фигури на него и ми го даде. Коя фигура ме определя най-добре? Замислих се дали съм квадрат, правоъгълник, триъгълник, кръг или начупена линия... Понякога HR техниките ми идват малко в повечко. След това подреждах цветни карти. Усещането, че съм се върнала в детската градина се засилваше с всяка отминала минута.

Половин час след началото, интервюто приключи. Видяхме се. Опознахме се. Разказахме си историите. Поне аз. Пошегувахме се. Посмяхме се. Казахме няколко клишета. Типична първа среща. И като след всяка среща остана висящ въпросът: И сега? Ще се вземаме ли или...?