понеделник, 13 април 2009 г.

Липсващата толерантност

Убийте ме с камъни, ако искате. Обаче ще си кажа каквото мисля.

Четох този пост на човек, чието писане уважавам изключително много. Постът бе много добър. Под него се бе заформила дискусия, която също прочетох. И в един момент косата ми започна да настръхва.

Замислих се много сериозно. И друг път съм писала за толерантността на българите и по-скоро за липсата на такава. Но сега ми загорча особено много. Наистина ли сме станали толкова нетърпими към различните? И наистина ли продължаваме да претендираме, че сме широко скроени?

Как виждам аз нещата? Всеки човек има право да изповядва каквато религия иска. Ако иска ще е християнин, ако иска ще е мюсюлманин, ако иска ще е будист. А ако иска ще е атеист. Всичко е въпрос на свободна воля, на среда и на личен избор. И този избор е защитен със закон. Никой не трябва да бъде преследван, обиждан или сочен с пръст, само защото е с еди-каква-си вяра.

При нас се получава и още нещо. Турското население в България търпи негативи по няколко параграфа.

Първо: Гледат ги лошо, само защото са турци. А както са ни учили в училище, турците са лоши. Защото пет века сме били под тяхна власт. Ок. Съгласих се. Само че турците днес не са виновни с нищо за това, което се е случвало преди. Най-малкото не са живели по това време. Трябва да са от рода Маклауд, за да са виновни за действия от преди повече от век. Не трябва да загърбваме историята си, но не виждам как пренасянето на емоции от миналото върху настоящето ще промени по някакъв начин случилото се. Глупаво е.

Второ: Гледат ги лошо, заради ДПС. Само че политиците от ДПС не са обикновените хора. Ако трябва да се обвинява някой, то това са хората от партията, а не онези, които просто се опитват да живеят в България. По същия начин, по който се опитваме и всичко останали.

Трето: Мюсюлмани са. И какво от това? Фактът, че изповядват исляма не означава, че имат по три ръце и пет крака. Примерно. Просто означава, че са мюсюлмани. Не съм запозната с религията им, но съм повече от убедена, че не всеки мюсюлманин е радикален ислямист. И че не всеки е потенциален терорист.

Четвърто: Обличат се с шалвари и носят забрадки. Ама разбира се! Това е невероятно голямо престъпление. Дайте да ги убием за това. Предлагам също така да забраним късите поли, блузките с тигрови шарки и високите токове. Ще кажете - не е същото. Шалварите и забрадките са религиозен символ. И така да е. Какво ви пречи на вас това, че те се обличат така?

Мога да продължа да изреждам до безкрайност. И пак няма да се съглася с нито един от аргументите. Защото не са истински аргументи.

Преди време попаднах на една подписка против построяването на джамия в София. Бях изключително изненадана от реакциите. Представих си какво ще се случи, ако българи, живеещи в чужбина (например в Турция) решат да си построят църква. И ако това тяхно решение бъде посрещнато с толкова отрицателни емоции. Ако им забранят да я строят. Мисля си, че в подобна ситуация много българи, живеещи в България ще скочат веднага. Ще намесят отново световната конспирация, чиято единствена цел е ни подтиска и да не ни позволява да покажем на всички колко велика нация сме.

За пореден път се питам: Къде, по дяволите, остана нашата прословута толерантност? Защо сме склонни да заклеймим толкова много хора, живеещи на територията на България, като най-лошото нещо на този свят? И то само защото са мюсюлмани и носят шалвари и забрадки?

2 коментара:

  1. Защото сме прости, уплашени и имаме нужда да мразим. Затова си измисляме врагове.

    ОтговорИзтриване