When The Lights Go Down In The City...

Мммм. Няма нищо по-хубаво от това да се разхождам, когато леко ръми. Вдигам лицето си нагоре и оставям капките да падат върху мен. Идва ми да разперя ръце и да се въртя и танцувам, докато подгизна цялата.

А когато слънцето залезе, градът се обвива с едно особено спокойствие. Имам чувството, че с падането на тъмнината хората престават да се движат като навити кукли и започват да живеят. Или поне престават да бързат за където-там-бързат-през-деня. Движението по улиците намалява и ако градът беше жив, бих казала, че започва да диша с пълни гърди.

Има и особени случаи. Когато всички това се случва наведнъж. Работният ден е свършил, видяла съм се с приятели, поклюкарствали сме, пили сме бира и е време да се прибирам. Чувствам се лека (не заради бирата), вървя бавно, за да усетя нощта, а над улиците леко ръми. Съвсем леко. Само колкото въздухът да се изпълни с аромат на дъжд. В ушите ми кънти музика, която ме кара да се усмихвам. А фотоапаратът е само на една ръка разстояние...

Обичам такива вечери.