сряда, 29 април 2009 г.

8ми Годишни Музикани Награди

Имаше един период, някъде преди 8-9 години, когато се случи нещо и в един момент се оказа, че в България могат да се правят и песни, които стават за слушане. Тогава се появиха Нети и онази луна, дето спеше. Появиха се , Уикеда, Обратен ефект, P.I.F., Те, Мастило, Мери Бойс Бенд, Попкорн. Ако не се лъжа, това беше и времето, в което Ваня Щерева се появи на сцената и оттогава никой не може да я свали оттам. За малко да забравя за KariZma.

Не е като да нямаше. Вярно е, че доста от 'звездите' изкараха по една песен и зачезнаха безславно, но поне българската музика ставаше за слушане. Тогава дори се осмелявах да твърдя, че нашата си родна музика не отстъпва по нищо на онази другата, чуждоземската.

След това отново се случи нещо, почти толкова мистериозно като измирането на динозаврите и българската музика отново се върна в старото си състояние на вегитация. Уж се случва нещо, ама няма нищо. Сега колкото и да се опитвам да си напъна малкото мозъче, не мога да се сетя за някоя песен, която да ми е направила впечетление в последно време. Опс, простете. Миро от KariZma. Колкото и да не ме кефи този младеж, няма как да не му призная, че успя да накара всички да му въртят парчето до откат. И не стига, че извираше от всеки ъгъл, ами отгоре на това се и загнездваше в съзнанието на човек и не се махаша оттам с часове. Губя контрол, когато теб те нямаа... Ужас! Отново ме побиха тръпки.

В момента българска музика няма. Изключвам поп-фолка, поради простата причина, че не го считам за музика. Комерс е, продава се, слуша се, харесва се, цяла индустрия е, но за мен това не е музика. Има музиканти, но няма качествен продукт. Тук-таме се появи нещо спорадично и с това се приключват всички напъни.

Защо ви занимавам с всички тези глупости? Ами защото БГ Радио си обявиха номинациите за 8те Годишни Музикални Награди (изписването го взех от статията - главните букви на всяка дума ми се струват нещо нормално, когато пиша заглавие на английски, но в българския език не знам да съществува подобно правило).

Бърз предглед на печата и веднага забелязвам, че отново завъртаме имената на обичайните заподозрени. Знам, че няма как да изкараме много нови музиканти за една година, ама моля ви се! За наградата за Български изпълнител се състезават Графа, Миро, Любо, Орлин Павлов и Дичо. Ох-леле-мале!

Сега, разберете ме много правилно. Орлинчо ми е голяма слабост. Само като се усмихне с тази си чаровна усмивка и коленцата ми се разтреперват. А пък като запее, направо ми иде да му се метна на врата и да не го пусна никога повече.Че даже може и да танцува. Абе въобще мъж-мечта! Да де, ама таз' година какво ново изкара младежът? А? Питам аз... И май няма да получа отговор.

Дичо? Той май откакто остана без шеф и съвсем го удари през просото. Даже вече не се мярка и по риалити програмите, че да се сетим, че съществува.

Другите трима май успяха да произведат нещо, но не съм съвсем убедена. Те поне от време на време проявяват признаци на живот и са малко по-актуални в музикално отношение.

При групите положението е много подобно. Те (група Те) издадоха албум. Разбираемо е да ги спрягат за група на годината. Ама Мастило?

При жените борбата е просто титанична. Мария Илиева се изправя срещу Белослава, Деси Добрева, Мариана Попова и моята искрена болка Невена. Болка ми е, защото всеки път като я чуя и усещам как нещо в мен умира безвъзвратно. За малко да забравя и Норчето от Music Idol не помня вече кой подред.

Добре де, хора, толкова ли сме го закъсали, че се налага да номинирате хора, които не са правили нищо друго, освен да се правят на известни? Което логично ме води до въпроса: Откъде го вадят това самочувствие всичките ни набедени за звезди "звезди"? В България сме една шепа хора. Даже и толкова не останахме. Ама както и да е.

От всички имена, които прочетох, само за някои успях да се сетя да са проявили активност през последната година. Не се ли предполага, че след като наградите са годишни, за тях да се номинират изпълнители и групи, които са направили нещо през годината? При това през изминалата, а не през някоя отпреди пет години.

Очаквам догодина номинирани за изпълнител на годината да са Панайот Панайотов, Георги Христов и Веселин Маринов. Борбата между жените ще бъде между Мая Нешкова, Мими Иванова и Петя Буюклиева. А за група или дует: Медикус, Авеню и Ритон.

Да живее новата българска музика!

вторник, 28 април 2009 г.

When The Lights Go Down In The City...

Мммм. Няма нищо по-хубаво от това да се разхождам, когато леко ръми. Вдигам лицето си нагоре и оставям капките да падат върху мен. Идва ми да разперя ръце и да се въртя и танцувам, докато подгизна цялата.

А когато слънцето залезе, градът се обвива с едно особено спокойствие. Имам чувството, че с падането на тъмнината хората престават да се движат като навити кукли и започват да живеят. Или поне престават да бързат за където-там-бързат-през-деня. Движението по улиците намалява и ако градът беше жив, бих казала, че започва да диша с пълни гърди.

Има и особени случаи. Когато всички това се случва наведнъж. Работният ден е свършил, видяла съм се с приятели, поклюкарствали сме, пили сме бира и е време да се прибирам. Чувствам се лека (не заради бирата), вървя бавно, за да усетя нощта, а над улиците леко ръми. Съвсем леко. Само колкото въздухът да се изпълни с аромат на дъжд. В ушите ми кънти музика, която ме кара да се усмихвам. А фотоапаратът е само на една ръка разстояние...

Обичам такива вечери.





понеделник, 13 април 2009 г.

Липсващата толерантност

Убийте ме с камъни, ако искате. Обаче ще си кажа каквото мисля.

Четох този пост на човек, чието писане уважавам изключително много. Постът бе много добър. Под него се бе заформила дискусия, която също прочетох. И в един момент косата ми започна да настръхва.

Замислих се много сериозно. И друг път съм писала за толерантността на българите и по-скоро за липсата на такава. Но сега ми загорча особено много. Наистина ли сме станали толкова нетърпими към различните? И наистина ли продължаваме да претендираме, че сме широко скроени?

Как виждам аз нещата? Всеки човек има право да изповядва каквато религия иска. Ако иска ще е християнин, ако иска ще е мюсюлманин, ако иска ще е будист. А ако иска ще е атеист. Всичко е въпрос на свободна воля, на среда и на личен избор. И този избор е защитен със закон. Никой не трябва да бъде преследван, обиждан или сочен с пръст, само защото е с еди-каква-си вяра.

При нас се получава и още нещо. Турското население в България търпи негативи по няколко параграфа.

Първо: Гледат ги лошо, само защото са турци. А както са ни учили в училище, турците са лоши. Защото пет века сме били под тяхна власт. Ок. Съгласих се. Само че турците днес не са виновни с нищо за това, което се е случвало преди. Най-малкото не са живели по това време. Трябва да са от рода Маклауд, за да са виновни за действия от преди повече от век. Не трябва да загърбваме историята си, но не виждам как пренасянето на емоции от миналото върху настоящето ще промени по някакъв начин случилото се. Глупаво е.

Второ: Гледат ги лошо, заради ДПС. Само че политиците от ДПС не са обикновените хора. Ако трябва да се обвинява някой, то това са хората от партията, а не онези, които просто се опитват да живеят в България. По същия начин, по който се опитваме и всичко останали.

Трето: Мюсюлмани са. И какво от това? Фактът, че изповядват исляма не означава, че имат по три ръце и пет крака. Примерно. Просто означава, че са мюсюлмани. Не съм запозната с религията им, но съм повече от убедена, че не всеки мюсюлманин е радикален ислямист. И че не всеки е потенциален терорист.

Четвърто: Обличат се с шалвари и носят забрадки. Ама разбира се! Това е невероятно голямо престъпление. Дайте да ги убием за това. Предлагам също така да забраним късите поли, блузките с тигрови шарки и високите токове. Ще кажете - не е същото. Шалварите и забрадките са религиозен символ. И така да е. Какво ви пречи на вас това, че те се обличат така?

Мога да продължа да изреждам до безкрайност. И пак няма да се съглася с нито един от аргументите. Защото не са истински аргументи.

Преди време попаднах на една подписка против построяването на джамия в София. Бях изключително изненадана от реакциите. Представих си какво ще се случи, ако българи, живеещи в чужбина (например в Турция) решат да си построят църква. И ако това тяхно решение бъде посрещнато с толкова отрицателни емоции. Ако им забранят да я строят. Мисля си, че в подобна ситуация много българи, живеещи в България ще скочат веднага. Ще намесят отново световната конспирация, чиято единствена цел е ни подтиска и да не ни позволява да покажем на всички колко велика нация сме.

За пореден път се питам: Къде, по дяволите, остана нашата прословута толерантност? Защо сме склонни да заклеймим толкова много хора, живеещи на територията на България, като най-лошото нещо на този свят? И то само защото са мюсюлмани и носят шалвари и забрадки?

четвъртък, 9 април 2009 г.

Малко, но от сърце

Слушалките ми се прецакаха. По-точно - прецака ми се лявата слушалка. Никак не се чувствам комфортно, когато ми се налага да слушам музика само с едното ухо. Имам чувството, че ще оглушея. Важно е шумът, който си причинявам съвсем самичка, да се чува и с двете ушета.

В продължение на няколко дни се мъчих като грешен дявол. Да ме пита човек защо, не мога да отговоря. Най-простото обяснение е мързел. Той обаче съшо си има граници и вчера с бодра крачка се отправих към магазина на Germanos, който се намира на Витошка. Голям магазин. Хубав. Добре осветен. Най-хубавото му качесто е, че ми идва по път. Всъщност, това май му е единственото хубаво качество. Но да не избързвам.

Влетях аз изпълнена с ентусиазъм, въоръжена с болните слушалки. Посрещна ме млад униформен момък с редовното изречение: Мога ли да ви помогна с нещо? Цялата засиях от щастие, че веднага се намери кой да ми обърне внимание. Погледах го с надежда в очите и му споделих, че си търся слушалчици. Дори нещо повече - казах му точно какви искам, че му ги и показах даже. Момъкът каза: Да и попита с какъв накрайник да са.

Е те тука вече ми идваше да му се метна на врата и да го разцелувам. Защото аз този въпорос автоматично го тълкувам като Имаме, естествено, че даже ги имаме с два различни накрайника - стандартен и нестандартен. А аз, като една истинска кифла, си имам два плеъра. С две различни буксички за слушалки (нали букса му се викаше на онова, дето си ръгам слушалките?). И като го чух този въпрос, веднага се видях как купувам два чифта слушалки (сори за тавталогията, ама не се сещам за синоним) за двете животинки.

Последвах го с надежда в сърцето и двамата се спряхме пред лоното на слушалките за плеъри. Имаше цели 4 варианта. Два от тях отговаряха на условията и бе предприето щателно изучаване на кутиите. Щото проблем - кои са стандартните и кои не? И дали изобщо има нестандартни? Разпознах си аз настоящите болни другари и си помислих, че с това проблемът е приключен. Да, ама не! Момъкът продължи да ги върти в ръцете си в опит да разбере аджеба какво точно гледа.

Някъде по това време започнах да осъзнавам, че това НЕ е моят консултант. Моят консултант-продавач веднага би надушил, че вместо един, съм склонна да си купя два от желаните артикули. Или ако не двата, то поне по-скъпия от тях. А този, който ми се падна на мен, не си познаваше стоката. След пет минути зверене в етикетите, реши, че ще отвори внимателно опаковката и ще види за какво точно иде реч.

Нямаше късмет! И двата чифта се оказаха със стандартни накрайници. Почесох се по главата и реших да разбера каква точно е в такъв случай разликата, че едните са почти двойно по-скъпи от другите. Хм... Въпрос за сто хиляди: Какви са разликите? Мощност - еднаква. Тегло - различно. Момъкът ме погледна ведро и измънка: Ами разликата е в грамовете и в това, че на тия (по-съпите) кабелът им е по-къс!

Обърках се. Значи фирмата производител се опитва да ми продаде по-леки слушалки с по-къс кабел за повече пари?
Момъкът: Ами... политика на фирмата...
Аз: (гледам странно) Е как така политика на фирмата? И само това ли им е разликата?
Момъкът: Ами...

Аха! Ок. Купих си познатите ми вече слушалки и си излезнах.

Едно нещо не разбирам. Как е възможно да не познаваш стоката, която продаваш? Защото благодарение на това си свое незнание, момъкът се размина с двойно по-голям оборот. Не че едни скушалки повече са нещо кой знае какво, но все пак са си оборот. А аз бях склонна да купя повече, отколкото бях планирала. Трябваше само да ми каже какво им е по-доброто или дори по-различното. Той не успя. А аз спестих малко парички.

А дали споменах, че под името на момъка на табелката му стоеше длъжността Заместник управител?

вторник, 7 април 2009 г.

Открихме сезона

Носът ми изгоря. И скулите. И ушите. Ама ми е кеф. Пролетта най-накрая се сети да намине и през нашите географски ширини. Чакахме я дълго, но пък чакането си заслужаваше.

Слънцето се показа и веднага открихме сезона за обикаляне из България. Първа спирка - Трявна. Точка първа от план-графика за уикенда - разходка до Боженци. С кола пътят от Трявна дотам е около 40 км, а пеша е има-няма 10. И от половин дума става ясно, че предпочетохме да се разходим. За водачи си бяхме взели с нас няколко тревненци.

Оставихме си багажите във вилата, която щеше да ни подслони за през нощта и поехме с бодра крачка към Боженци. Като казах вилата:



Времето, както споменах (споменах ли всъщност?) беше чудесно и ходенето се очертаваше да е забавно. Пътеката се зеленееше пред нас и почти успя да ни излъже, че преходът ще е като песен.



И щеше, ако не бяха няколко дребни и несъществени усложнения. Първото - кал. Ама много кал! Второто - леееко се позагубихме :) Леко, леко за около половин час. Два пъти. Но пък беше забавно. И имаше време дори и да снимам.



Искрено се радвах, когато сред многото кафяво на изсъхналите листа се забелязваше някое любопитно цветенце, което успяваше да оцвети целия пейзаж.







В Боженци ядохме най-невероятно вкусните пърленки. И видях интересни табели.





Връщането беше по-кратко:) Но за сметка на това далеч по-кално. И по-екстремно. Пътеката, сама по себе си, е много приятна за ходене. Няма стръмни участъци, няма простотии. Обаче преди нас бяха минавали АТВ-та, мотори и един камион, който беше изхвърлял строителни отпадъци. Поради тази причина половината пътека просто я нямаше. А частта, която все още си беше там, беше основно от кал. То не беше прескачане, не беше промъкване през къпинаци и шипкови храсти. По едното време младежите дори строиха мост. Добре дошли в цивилизацията!

Във вилата ни чакаше фото-звездата на уикенда:



Като се стъмни, докато се приготвяхме за голямото събаряне, успях да направя и една снимка, която си признавам, че ми се превърна във фаворит за уикенда.



А какво още се случи вечерта... Това вече е друга история, на която мястото й изобщо не е за тук :)

А, да! Ето и останалите снимки. Там можете да видите и резбовани тавани от Трявна.

сряда, 1 април 2009 г.

Шегичка

Събудих се с едно особено чувство днес. Не защото снощи съм преяла лошо или съм злоупотребила с високоградусови напитки. Не! Дори напротив. Вечерта ми бе тиха и спокойна като ясен ден над Дунавската равнина.

Докато си пиех сутрешното кафе се поразрових из нета, за да се информирам какво се е случило през времето, в което съм спяла блажено. Трябва да съм в крак със света все пак. Да съм актуална един вид. Някъде след третата или четвъртата новина разбрах на какво се дължи това ми особено чувство. То било първи април!

Ами да! Ден на шегата. Започнах да дишам по-спокойно. Това вече обяснява всичко. Обясни ми дори и тази новина. Ако не беше публикувана днес, сигурно много щях да се възмутя. Също както се възмутих и когато миналата година любимата министър Масларова реши да изпрати не-помня-вече-колко пенсионери на почивка с пари от бюджета. И когато тази година реши да прати още 15 000 представители на третата възраст на море с бонус спа процедури. Отново с пари от бюджета. Демек с моите пари. И с вашите.

То лошо няма възрастните хора да почиват. Ама защо трябва да е с парите, които аз плащам за данъци? Или ако ще праща някой на почивка, не е ли по-добре да се пратят деца например? Мисля си, че те ще оценят почивката много повече, а и ще бъде някак си по-справедливо. Ама какво ли разбирам аз от справедливост? Да не би да съм социален министър?

Отнесох се малко. Новината е за други почивки. Този път на държавните служители. Общото е в начина на плащане. Половината (то оставаше и целите да са) се поема от държавата, но само, ако ваканцията е в България. Разбирай - правим опит да подпомогнем родния туризъм.

Ще ме прощавате много, обаче аз не искам да подпомагам българския туризъм по този начин. Не искам да подпомагам и българските чиновници. Те са си подпомогнати дори повече от достатъчно. Искам да подпомогна себе си и близките си и да отидем ние на почивка. Дали ще е в България е съвсем отделен въпрос.

Обичам си Родината, но няма как да си затворя очите за очеизвадни неща. Туризмът ни може би наистина страда заради световната криза, но според мен страда много повече от тези, които си мислят, че се занимават с туризъм. Не може да предлагаш ниско качество на усугата и да очакваш хората да са доволни. Не може да строиш и презастрояваш и то по време на сезона и да очакваш туристите да дойдат и на следващата година. Не може да си на принципа ден година храни и да искаш ръст в посещаемостта. Не може обслужването ти да е под всякакъв минимум и да се надяваш да останеш в бизнеса. Не може!

Тук може би трябва да вметна, че не всички от туристическия бранш попадат в горното описание. За съжаление, обаче, голяма част все още не разбират, че бизнес не се прави така. И заради тази част, страдат всички.

Пак се отнесох. Мисълта ми беше, че не ми се струва справедливо чиновниците да почиват с моите пари. Щото аз не мога да отида на почивка. Тъй като трябва да работя, за да си плащам сметките. И да водя що-годе приличен живот. Не се оплаквам от парите, които получавам, но за да ги получа ми се налага да правя редица компромиси. Като например с отпуската си. Или по-скоро с липсата й. Какъв компромис правят държавните служители, за да си починат от тежката и натоварена работа през годината? При това с моите пари?

Поех си дълбоко въздух и се опитах да се успокоя. Дишай спокойно, Верче, днес е първи април. Сигурно просто се шегуват. Да, сигурно просто се шегуват...

ПП Между другото, днес е рожденият ден на Катедра Маркетинг към УНСС. Честит празник на всички маркетаджии :)