Все още не съм я прочела, но напредвам упорито.
Историята: Двама братя, родени в сърцето на Родопите. Напълно различни като характери, но с една и съща цел - да открият Свободата си. Всеки по свой си начин. И всичко това на фона на едно объркано време - краят на 80те години на миналия век. Мястото - Родопа планина и Москва.
Нещата, които ми харесаха: Субективна или не, признавам си, че частта, която се развива на Чудните мостове, ми допада повече от 'руската' част. Чета я с много по-голямо удоволствие. Но, както вече казах - силно съм субективна. Сцената с Росен (единият брат) на Нова година е адски добра. Имах чувството, че чувам Мостовете. Съжалявам за клишето, което изполвах, но наистина бе така.
Всеки един от героите в книгата има своя собствена представа за свободата. За Росен тя е самотата и спокойствоето, които планината дава. За Заро (другият брат) е бягството от любовта. Или в нейното търсене. Може би ще разбера кое от двете като дочета книгата. За майка им - измамното чувство на сигурност, което парите и изкривената власт дават. Отново с малка уговорка - не съм стигнала до финала, там може нещата да се променят.
Нещата, които не ми харесаха: Има моменти, в които нещата се случват абсолютно изненадващо. Искам да кажа, че не става ясно защо се случват. В друг момент, разсъжденията на тема звярът в Заро и свободата като такава, поне на мен, ми идват малко в повечко. Но това е въпрос на лично усещане.
Първите трийсетина страници са малко странни. Особено преживяванията на Даниела (една девойка с подобаваща роля в психиката на Заро). След това положението се оправя. Като споменах Даниела - жените в книгата се държат малко странно, но това отново си е лично мое виждане.
Редакторката - наистина не си е свършила добре работата. От много отдавна не бях попадала на толкова много грешки в една книга.
Като тегля чертата, бих казала, че съм много приятно изненадана. Както вече споменах, силно съм предубедена към съвременната българска литература. И поради тази причина не очаквах нещо кой знае какво. Оказа се, че е възможно да се напише книга, чието действие се развива през 'онзи' период, без задължително това да се превърне в централно събитие. Има своето си място, но не това е водещото. Водеща е чисто човешката история на едно родопско семейство, което се опитва да открие своята свобода. Къде по-успешно, къде не чак толкова.
Извод - може би е време да преосмисля сериозно навика си да избягвам рафтовете с българска литература.
Опс. За малко да забравя да ви кажа коя е книгата:
ПП Ако искате да научите повече подробности - прочетете книгата. Не искам да ви отнемам красотата на неочакваното.
Макар и смешно да звучи това ми беше първата книга, дето се казва тя ми взе сефтето :D след това започвах да наваксвам за годините в който не бях чел ... смятам че достойно наваксах ;) но наистина книгата ми остана любима!!!
ОтговорИзтриване