Тази част на България ми е много слабо позната. Да не кажа, че почти не съм ходила в тази посока. Но, както е казал поетът - за всяко нещо си има първи път. Открих няколко неща. Първото: След Петрохан пътят става много добър. За разлика от този преди това. Второто: Край пътя продават овче мляко, което на повечето табели беше обявено като овчо млеко. Трето: Край Монтана имат красив язовир. А в капанчетата до него правят вкусни супички.
Ако преди няколко уикенда останах искрено възхитена от изобилито на пеперуди, то спокойно мога да кажа, че събота бе денят на облаците. Много и красиви.
Както си се наслаждавах на облачетата и изведнъж се оказа, че сме стигнали до Белоградчик. Е, не беше чак толкова бързо, но не самото пътуване искам да ви разкажа. Целта е да покажа крепостта. Калето. До нея се стига по тези стълбички:
Първи поглед към самата крепост.
И втори.
Входът е 3лв. Не са много, особено за всичко, което ви очаква вътре.
Не ми хареса само мястота на касата - възможно най-отдалечена от портата на крепостта. Купуваш си билетче и се отправяш към входа. Където никой не те проверява. И благодарение на тази невероятна организация, повече от половината посетители просто не си плащат входа. Както и да е. Продължавам нататък.
Почувствах се като в средновековна приказка. Всеки момент очаквах от някой ъгъл да изскочи я някой воин, я някоя заблудена принцеса.
Из вътрешната част на крепостта са поставени обяснителни табели с легендите, свързани с каменните фигури.
А самите каменни фигури...
Освен скалите, видях още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар