Ягодина

От вчера съм един изключително щастлив човек. Причината ще я споделя след като се сдобия със снимков материал. Докато това се случи, мисля най-накрая да се хвана и да довърша разказа за малките пътешествия, които предприемах през уикендите. Остана историята за един път и малко пещери.

Първият ден заложихме на обиколки из Широка лъка и издирване на поредната крепост, която така и не открихме къде точно е. Но пък попаднахме на един невероятно добре запазен римски път.



Няколко дни преди това чух история за един римски големец, живял преди много, много време. Същият този големец се влюбил в една българска девойка от малко селце. Решил да се ожени за нея, но имало един малък проблем. По традиция, женихът трябвало да отида да вземе невестата си с колесница, а до селото на девойката нямало път, по който да може да се мина. Затова той се хванал и направил такъв. За да може да отиде и да вземе своята избраница. Големецът и невестата му много отдавна не са сред живите, но пътят, който той построил от любов, е все още там и се използва. Докато вървяхме по 'нашия' римски път си спомних легендата и се замислих за хората, които са минавали по този път преди хиляди години.



Крепостта така и не я открихме, но си направихме страхотна разходка из планината. Крайната точка от пътуването за събота, бе хижа Триград, където се настанихме да нощуваме. Хижа като хижа. С един огромен плюс - всяка стая си имаше собствена баня. В момента, в който пристигнахме, станахме свидетели и на атракцията за вечерта - гайдари. Много. А има ли по-хубаво нещо от това да се наслаждаваш на звука на гайди в сърцето на Родопа планина?



На отиване към хижата имахме възможността да се насладим на Триградското ждрело. Снимките са малко размазани, но дали от височината, дали от вълнение, но ръцете ми трепереха и леко губех баланс.





На следващия ден планът предвиждаше да видим две пещери - Дяволското гърло и Ягодинската пещера. Паркирахме се пред първата. За наше най-огромно съжаление, следващото влизане беше предвидено за след малко по-малко от час. След кратък размисъл, подсилен от невероятното гъмжило от хора и твърде многото комерс, решихме да пропуснем Дяволското гърло. На път към Ягодина минахме и през Буйновското ждрело. По-малко внушително, но поне за мен, по-живописното от двете ждрела.



Като стигнахме до Ягодина, попаднахме на забележителност, за която дори и не подозирахме, че съществува.



Но да не се отплесвам твърде много. Преди влизането в Ягодинската пещера, имаше кратка беседа, по време на която ни разказаха повече подробности за това, което ни предстоеше да видим. Снимането в пещерата е забранено. Въпреки това имаше и такива, които държаха да демонстрират, че за тях правилата са просто пожелателни и снимаха. При това със светкавица. Водачите, които ни придружаваха, бяха много добри. Включваха и шеги, които, макар и да ги повтарят за n-ти път, звучаха естествено.

Пещерата се отличава с две свой характерни особености. По стените й могат да се видят т.нар. леопардови шарки, които не се срещат особено много в другите пещери. Също така, там се образуват и скални перлички, които нямат висока стойност, но за сметка на това са един изключително красив феномен.

След края на близо едночасовата обиколка, решихме да продължим и да видим и скалното жилище, което се намира на няколкостотин метра след изхода на пещерата. То е най-старото открито пещерно жилище, което е запазено във вида, в което е било използвано преди 4 000 години. Там снимането бе разрешено. И аз се възползвах максимално. Препоръчвам ви, ако отидете до пещерата, да посетите и тази беседа. На мен лично ми бе дори по-интересна от основната. Заплаща се допълнително, но си заслужава.

Можете да видите много добре запазени съдове:



Пещ за изработването на въпросните съдове:



Тук може да се видят керамичните пластове, които древните хора са поставяли като един вид изолация. Поне така си спомням. Надявам се паметта ми да не ме лъже, защото посещението бе преди около месец и подробностите малко ми се губят.



Камък за стриване на зърно. Размазаното петно на снимката е показалката на водещата беседата.



Част от нещата, открити в жилището:







Имаше и един изумителен мечи зъб, на който обаче, аз не успях да направя добра снимка. За което все още ме е леко яд. Всъщност, можете да го видите на първата снимка от нещата, открити в пещерата. Т.е третата снимка от тук нагоре.

Жито на 4 000 години. Запазено. Малко е ситно, но това е заради малкото влага, която има в почвите в този район.



Имаше и демонстрация на това как са стривали зърното, за да го превърнат в брашно. Не помня колко дълга беше тази беседа. Помня само, че бе много интересна.

След Ягодина настана време да се прибираме. Уикендът бе невероятно отморяващ, въпреки навъртяните километри. Няма и как да бъде по друг начин. Родопите имат изключителния талант да зареждат и най-изтощените батерии. Там се диша по друг начин.