Коктейл от днешни случки

От миналата седмица насам съм си поставила за бойна задача да бъда по-позитивно настроена към заобикалящия ме свят. Обаче не винаги ми се получава.

Ето днес, например. Отварям сутринта блога и виждам пост за вината на държавата за това, че инвалид пресича натоварен булевард не по предназначения за целта подлез, а насред уличното движение. Лоша Държава. Лоша.

И точно тук искам да споделя няколко неща, които ми се случиха днес.

Случка първа. Мястото е бул. Дондуков, по-точно началото му. Аз и още двама колеги се опитваме да си хванем такси. Целта ни бе да стигнем до малка уличка в кв. Сухата река. Допуснахме фаталната грешка да решим, че ако си поръчаме такси, ще се наложи да чакаме твърде дълго и ще закъснеем за срещата, към която се бяхме насочили. Приближихме се до стоянката за таксита. Налични таксита - един брой. Споделихме адреса, до който искаме да стигнем и се приготвихме да се гмурнем в жълтото МПС. Да, ама не. Кратък, но за сметка на това твърд отказ. Добре. Явно ще чакаме. Две минути по-късно махнахме на едно такси със зелена лампа. Изрецитирахме си адреса. Отново отказ. С третото такси се повтори същата история. Четвъртото, за наша най-огромна радост, склони да си свърши работата. Бях толкова щастлива от този факт, че дори не намерих сили да се издразня на чалгата и цигарата.

Случка втора. Докато чакахме някое такси да благоволи да ни качи, чухме как една кола (с различен от жълтото цвят) наби спирачки. Ама такива спирачки, че май остави голяма част от гумите си на асфалта. Ситуацията: колоездачка на видима възраст от около 30на години бе решила особено неразумно да пресече Дондуков с колелото си като се възползва от наличната там пешеходна пътека. В този момент поредният шофьор се е мислел за Шумахер и е настъпил педала на газта. Миг преди да се сблъска с дамата на колело, все пак успява да я забележи и набива спирачки. Тя го погледна и му изкрещя през рамо: Пешеходна пътека! Той продължи спокойно и най-вероятно я е псувал наум, че го е накарала да спре. През това време двама полицаи следяха цялата случка с нарастващ интерес и с още по-нарастващо бездействие.

Случка трета. От вчера следобед ме боли глава.

Мисля, че Държавата е виновна за случка първа. За това, че голяма част от таксиметровите шофьори ги мързи да работят.

Мисля, че Държавата е виновна и за случка втора. За това, че болшинството от шофьорите мислят улиците за състезателни писти.

Мисля, че Държавата е виновна и за случка трета. За това, че имам мигрена.

Така ще да е. Няма друг вариант.

Момент! През главата ми току що се стрелна една еретична мисъл. Дали пък не търсим вината на грешното място? Дали пък ние не сме си виновни? Хората във въпросната Държава?

Естествено, нямам предвид случка трета. За нея абсолютно сигурно обвинявам Държавата!