Завръщането на Вежливия лос

Е,хайде де! Вземи да напишеш нещо!

Лошото е, че освен да я чувам от някои приятели, тази реплика започва да звучи и в моята собствена глава. Слава Богу, с моя си глас, че ако сега почна и гласове да чувам, положението сериозно ще ме притесни. То хубаво да седна да напиша нещо, ама, както знаете, тая работа не е като оная работа. Вдъхновение си трябва. И сили. И емоция да му вложиш. И то стана пет дена път с камили.

Но не може така. Хващам някоя тема за ушите и ще я правя на писание. Хубаво де, ама коя?

Как коя? Ей я на! Сама си влезна през вратата. По-скоро сам. Колегата. Завърна се. С гръм и трясък. В буквалния смисъл на думата.

Да. Същият онзи колега, който ми 'ароматизраше' живота ноември месец, миналата година. Тогава Съдбата, в лицето на Шефа, се смили над мен и източникът ми на синусова кома бе преместен в една от съседните стаи. Настанаха добри времена. Но май само за мен.

През тези няколко месеца в Колегата настъпи същинска еволюционна промяна. Отпусна се. Може би твърде много. Ама какво съм взела да ви се оплаквам? Трябва да погледна по-положително на ситуацията

Опит за положително гледане на дразнеща ситуация:
Сутрин е. Пия си кафето и се опитвам да си придам достатъчно събуден вид. Все пак след десет минути е официалното откриване на работния ден. Зачела съм се в някакви сайтове, за да се информирам за ставащото по света и у нас. Тишината се нарушава от енергичните стъпки на Колегата. "Привет! Лек ден Ви пожелавам!" Чудесно е човек да е заобиколен от учтиви хора! Какво от това, че поздравът звучи вече за седми път за последните десет минути? Важното е да поддържаме добрия тон в отношенията си. Говорел бил силно. Хайде сега лигавщини... Може да не дочува. Виж свирукането е възможно да се окаже проблем. Верче, я се стегни! Върни се към положителното! С песен, трудът е по-лесен. Само сменяме песента със свирукане и сме готови. И какво като повечето му телефонни разговори са на високоговорител? Е, на мен не ми е необходимо да съм в течение с неговата работа, но пък информацията никога не е излишна.
Край на опита.

Положителната нагласа е много важно нещо. Обаче не винаги действа. Докато Колегата бе в друга стая, приемах всичките му навици, включително и парфюма, за нещо, което не ме касае пряко. Действах на принципа: като не му обръщам внимание, то ще спре да съществува.

И тук Съдбата се намеси отново. Тъкмо реших, че животът ми навлиза във фаза, където ще мога малко да си почина от стресови ситуации и прааас! (това да се разбира като удар с тежък, но сравнително евтин предмет, по главата)

Завърна се в стаята ми, по-страшен отвсякога. Със същия парфюм. И още по-натрапващо се присъствие.

Опитвам се да мисля положително. Напъвам се дори. Скоро от напъване ще хвана мускулна треска на чакрите си. Засега резултатът е нулев.

Стискайте палци да оцелея. Ако видите във вестниците заглавие от сорта на: Подивяла служителка извършва убийство по особено жесток начин да знаете, че съм дала всичко от себе си, но не съм успяла